МИСИЯТА TESS НА НАСА НАЙ-ВЕРОЯТНО ЩЕ ОТКРИЕ ОЩЕ МНОГО ПЛАНЕТНИ СИСТЕМИ КАТО TRAPPIST-1

Един разговор на границата между науката и научната фантастика - за екзопланетите, космическите изследвания и бъдещето на човечеството. Представяме Ви нашия сънародник Веселин Костов, който е част от екипа на НАСА и е един от онези учени, които ежедневно работят за сбъдване на нашите космически мечти и намиране на нови и актуални отговори на вечния въпрос: "Какво има отвъд хоризонта?"

Искам да Ви върна малко назад във времето. Мечтали ли сте като дете да надникнете в света на звездите?

Да, определено. За да се занимава човек с физика и астрономия трябва да има дългосрочен интерес още от малък, защото материята е интересна, но за да навлезеш в нея отнема доста време и са нужни упоритост и търпение за видими резултати. И да, от дете се занимавам, като това много ми помага дори и до днес.

Мечта, професионална цел или стечение на обстоятелствата е пътя от България до НАСА?

Донякъде е случайно, донякъде умишлено. Дойдох от България в САЩ с ясната цел да следвам астрономия. Това беше съвсем съзнателно решение. А тук нещата са малко или много канализирани - когато искаш да се занимаваш с астрономия има определен път, който трябва да се извърви. Този път не минава задължително през НАСА, но това е един от вариантите. Всъщност по-скоро не е случайно, а съвсем съзнателно решение, защото това съм искал и за това съм се борил.  

Преди да заминете за САЩ сте завършили Софийската математическа гимназия и след това физика в Софийския университет. Мислили ли сте да се развивате в тази област тук, в България? Правили ли сте стъпки в тази посока?

В тази посока - не. Бях по-млад и не разбирах съвсем как стоят нещата, но още тогава ми беше ясно, че ако искам да се занимавам сериозно с тази наука, в България нямам голяма възможност. Резултатите и изследванията, които четях още тогава по интернет, бяха правени от чужди университети и това ми показа, че голяма част от науката се прави извън България. Като голяма част от тази голяма част се прави в Америка. И това ме накара да си потърся пътя към нея.

Откога сте в САЩ?

Вече от 15 години.

Как се развиха хронологично събитията за Вас на американска земя?

В САЩ дойдох за да си продължа работата. В България завърших астрономия, специалност „Космология“.  Дойдох тук с намерението да правя магистратура по астрономия в Оклахома. Винаги съм имал интерес не само към астрономията, но и към неща, свързани със Земята и този интерес ме доведе до следване на втора магистратура в Колумбийския университет – специалност „Геофизика“. След това завърших докторантура по астрономия в университета Джонс Хопкинс. Така че голяма част от образованието си, след бакалавърската степен в България, изкарах в САЩ.

В Америка сте завършили общо три университета на различни места?

Реално са вече пет университета. След магистратурата в Оклахома се преместих в Ню Йорк в Колумбия, от там се преместих в Балтимор в Джонс Хопкинс. След като завърших Джонс Хопкинс изкарах една година като постдокторант в университета в Торонто. В момента карам втора постдокторантура в НАСА. Така че доста места вече съм сменил.

За да завършите тези университети се е налагало да сменяте местоживеенето си. Това не е ли трудно и в името на голямата цел ли се прави?

Да, това е в името на целта, защото областта е такава, че може да искаш нещо, но пазарът определя къде можеш да го направиш. И в крайна сметка аз следвам пазара – трябва да се преместя там, където има отворени места за това, което ме интересува. Или трябва да си продължа изследванията, или трябва да се занимавам с нещо друго.

Можете ли да сравните изучаването на физика и астрономия в България и САЩ?

За мен лично разликата е голяма, но все пак в България съм учил само четири години, а тук, в САЩ – 15 години.  А и става въпрос за различни нива на образование – в България съм завършил бакалавър. Методологията е доста различна и в началото ми беше трудно да си обърна начина на мислене. Тук, за разлика от България, образованието е много по-практически ориентирано. Но все пак образованието ми в България ми даде страхотна основа и много добра база.

Преди да започнете работа в НАСА работили ли сте на друго място?

По време на образованието системата е такава, че се работи в университета — или се преподава на студенти-бакалаври или се правят научни изследвания. През половината от образованието ми преподавах, а през другата половина изцяло се занимавах с научни изследвания. Работата е платена от университета или от директния ми ръководител, като няма възможност за работа на друго място, защото заниманията в университета заемат пълен работен ден.

Как се започва работа в НАСА и има ли голяма конкуренция от желаещи да работят там?

Както казах всичко е много канализирано. След доктурантурата се подават документи за постдоктурантури и се покрива цял пакет от изисквания – например да се приложи научен проект, да се представят препоръки от хора, които познават работата ти, познават те като човек и т.н. Това са стандартни апликации, които се подават под формата на молба за мястото, където искаш да отидеш.

Да, конкуренцията е много голяма. Областта е малка и въпреки че заплащането не е много високо, има страшно много кандидати.

Т.е. движеща е любовта към професията и науката?

Абсолютно.

Съпругата Ви също е българка. Къде се запознахте и с какво се занимава тя?

Тук, в САЩ се срещнахме. Директор е по технологични проекти в един университет в Ню Йорк.

Може ли да се каже, че работейки за НАСА, един учен в тази област достига възможния връх в развитието си?

За мен лично работата ми там не е връх в никакъв случай, а стъпка напред.

А има ли изобщо по-добра възможност от НАСА за един специалист да се занимава с практическа астрономия?

По-важно е не къде съм, а какво правя. Това, което ме движи и мотивира, са откритията, които правя и изследванията, с които се занимавам. Вселената е огромна и има много неща, които не са ясни и които могат да се изследват.

Как прекарвате свободното си време и каква е приятелската Ви среда във Вашингтон?

Имам дъщеря на шест месеца и прекарвам времето си с нея, но обичам и да се разхождам, да чета, да играя тенис на маса. Приятелите извън работата ми са българи, просто сме се събрали. Имам и много приятели американци, но най-близък съм с тези от България.

Встрани от физиката и астрономията, харесва ли Ви живота в Америка?

Да. Вече съм много дълго време тук и ми харесва. Чувствам се комфортно и удобно. Разбира се, винаги има неща, които на човек не му харесват, но човек сам си намира някакъв баланс. Тук ми е положителен баланса в момента и да, чувствам се добре.

Нека да поговорим в повече дълбочина за работата Ви. Вие сте известен в България и по света като откривател на най-голямата планета тип „Татуин“ (бел.ред. - с орбита около две звезди, названието идва от родната планета на Люк от „Междузвездни войни“), като преди това с екипа Ви сте открили още три подобни, но по-малки планети, за период от около 5 години.

През 1993г., броят на познатите ни планети извън Слънчевата система е бил нула. Според сайта на НАСА, към днешна дата са открити около 3500 екзопланети (+ 4700 кандидати, от които се очаква 80-90% да бъдат потвърдени в бъдеще), и всъщност само 10 от тази огромна бройка орбитират около 2 звезди. Какво прави този тип планети по-важни и по-трудни за откриване?

Предполага се, че основната причина за тази разлика е не, защото ги няма, а защото се намират доста по-трудно. По принцип един от основните методи за намиране на екзопланетите,  още откакто започна областта, е т.нар. „метод на лъчевите скорости“ (или "Доплерово отместване") – наблюдава се една звезда и се мери нейното движение/отклонение по линията на зрението, т.е. ако тя периодично се приближава и отдалечава от нас, това означава че има около нея друг обект, който и въздейства гравитационно.

Методът на транзитите е вторият от най-плодотворните методи за намиране на екзопланети. Той се състои в наблюдение на интензитета на светлината на звездата. Ако между нас и звездата минава планета, яркостта на звездата намалява и този момент се регистрира на графика на яркостта (или "крива на блясъка"). Това, че откритите планети са предимно около единични звезди, е защото те са по-лесни за анализ. Лъчевите скорости на единичните звезди са по-лесни за анализ в сравнение с тези при двойните. Методът на транзитите също се използва основно за единични звезди. 

Основната причина за развитие на областта е търсене на втора планета като Земята, това е нашия „Свещен Граал“. Двойните звезди са по-трудни за анализ и затова се изискваше мисия от рода на Кеплер, който в продължение на четири години наблюдава интензитета на светлината, идваща от стотици хиляди звезди. Всъщност, половината от звездите, които се виждат на небето, са двойни звезди.

Всяка втора звезда, която се вижда с просто око, е двойна звезда.

Фактът, че това са реално две звезди близо една до друга, а не една, както изглежда на пръв поглед наблюдавайки от нашата планета, може да се установи само с телескоп. Интересен е факта, че една от звездите на съзвездието Голямата Мечка е видимо двойна и хора с много добро зрение могат наистина да я видят като двойна от Земята. Теориите на формиране на планети около двойни звезди са по-сложни и затова дори откриването на тези десет планети е много голямо и полезно достижение за науката. Освен че вече знаем, че такива планети съществуват, ние научихме, базирано на статически методи, че двойните планети са всъщност доста често явление.

Доколко ни засяга теорията, че планетите тип "Татуин" имат по-голям шанс да оцелеят по време на преминаването на тяхната звезда в стадий червен гигант, когато тя асимилира най-близките до нея планети?

Когато горивото в центъра на нашето Слънце свърши след около 5 милиарда години, то ще стане червен гигант и размера му ще стигне до орбитата на Земята и най-вероятно ще погълне Меркурий, Венера и Земята.

Дотогава ние „я сме тук, я не сме“, но идеята е, че ако живеехме около двойна звезда вместо около единична, планетата ни щеше да има по-голям шанс за оцеляване. С други думи, цивилизации, развити на планета около двойна звезда, имат много по-голям шанс за дългосрочно оцеляване.

Вашият екип е успял да открие и планета около четири звезди, както и планета, люлееща се около оста си на въртене като пумпал? Изглежда Вие се занимавате с по-сложните за откриване планети, докато обикновения любител е напълно в състояние да открива планети около една звезда, използвайки данните от мисията на телескопа Кеплер (2009 – 2014), които са достъпни в Интернет?

Искам да уточня за така наречена планета около четири звезди – тя всъщност се върти около двойна зведа, която е част от четворна звездна система.

Така наречената люлееща се или танцуваща планета е Кеплер-413b, която е интересна поради много краткият си период на прецесия на орбитата - около 60 дни.

За съжаление, звездната система е прекалено далеч от нас, за да се получи пряко измерване на масата на планетата. Знаем само, че тя има масивно тяло близко по размери до Сатурн.

Какво мислите за предполагаемата девета планета от Слънчевата система и за наскоро направеното откритие за гравитационни аномалии по периферията на Слънчевата система? Теоретично възможно ли е да има такава планета, която да обикаля по нестандартна орбита и в момента да е на огромно разстояние от нас, но в даден момент от бъдещето да се приближи и да застраши живота на Земята?

Ако планетата съществува, тя е много тъмна и много далеч. Въпреки това смятам, че тази планета може да се види със съвременните телескопи на НАСА, но проблемът е, че трябва да знаем накъде да ги насочим в дадения момент. Тоест съществуването на девета планета все още не е доказано, но всички изследвания сочат към това, че може би има допълнително тяло в Слънчевата система, което предизвиква пертурбации в орбитите на външните планети. Въпреки това, тя не ни застрашава по никакъв начин.

На 22.02.2017 г. НАСА съобщи за намерена планетна система Trappist-1 със седем планети, подобни на Земята, на три от които най-вероятно има океани. Дали тази стъпка към намиране на „Свещения Граал“ ще промени по някакъв начин бъдещите мисии в областта на екзопланетите? A приоритетите на НАСА и космическите мисии като цяло?

"Най-вероятно" е много силно понятие. Ние още не знаем дали на Европа (спътника на Юпитер) има океан. Европа е само на няколко астрономически единици от нас, а планетите от системата Trappist-1 са много по-далеч - на 40 светлинни години (около 3 милиона астрономически единици). Много интересно откритие, но не мисля че TRAPPIST-1 ще промени коренно бъдещите мисии. По дизайн, мисията TESS например ще търси точно подобен тип планетни системи - и най-вероятно ще открие много! Колкото до конкретни мисии до тази система в близко и по-далечно бъдеще - съмнявам се.

Прекалено е отдалечена системата за възможностите ни.

Има много по-близки и удобни цели, като например най-близката звезда Проксима Кентавър, която е "само" на 4 светлинни години.

Вие още от дете се интересувате от научна фантастика. Смятате ли, че научната фантастика е базирана на науката, но използва човешкото въображение и визуализация, за да стигне една или няколко стъпки по-напред? И в последствие част от нея се превръща в наука?

Мисля, че да, има доста автори които познават много неща за бъдещето (бел. ред.– например Айзък Азимов), предимно от технологична гледна точка,  а понякога и от чисто научна гледна точка.

В реалността съществуват много планети с две слънца тип „Татуин“ от „Междузвездни войни“, а според данни на НАСА вече са открити и планети, подобни на всички останали известни планети от филма – Камино, Мустафар и т.н. Може ли да се каже, че във Вселената най-вероятно има от всички видове планети, които въображението на хората някога е успяло да си представи и „създаде“ в своите научно-фантастични произведения?

Това е доста комплексен въпрос, който би отнел много време ако трябва да се анализира напълно. Първо искам да уточня, че всички илюстрации в пресата не са снимки, а художествени интерпретации.  В момента няма нито една планета извън Слънчевата система, която да е снимана толкова детайлно, че да се вижда атмосферата и релефа. Най-вероятно това няма да се случи и в доста дългосрочно бъдеще. Повечето планети са много далеч и много тъмни, въпреки това има направени директни снимки на планети, с достатъчно добро качество за рудиментарен химичен анализ на техните атмосфери, което е неветоятен технологичен успех.

Има вече открити коренно различни планети – с различни маси и големини ( бел.ред. - класификациите Супер-Земя, газов гигант, леден гигант, земни), както и планети на съвсем различни разстояния от техните слънца и съответно с температури от много горещи, през земни, до много по-студени. Можем ли да предполагаме, че и визията на релефа на тези планети е във всякакви крайности и просто не можем да го докажем все още с реални снимки ?

Абсолютно. В областта на екзопланетите първоначално се търсиха системи, които да приличат на нашата Слънчева система. В последствие се оказа, че системите, както и планетите извън нашата, са невероятно разнообразни като архитектура и структура и там има много неща, които ние нямаме в нашата система. Например, най-разпространения тип планети в галактиката е Супер-Земя. Това са планети с маса по-голяма от тази на Земята, но по-малка от масата на ледените гиганти Уран и Нептун (съответно 15 и 17 земни маси).

Ние нямаме Супер-Земя в Слънчевата система и не можем да кажем в детайли какво точно представлява този тип планети. Знаем само тяхната маса, размер и евентуално отделни газове в атмосферата, но не знаем дали те са твърди или газообразни. Във връзка с предишния въпрос, мисля, че това е нещо, за което не е писано в научната фантастика. Може да се каже, че Вселената ни изненада доста за това каква е типичната архитектура на планетните системи извън галактиката.

Т.е. можем да кажем, че креативността на Вселената надхвърля въображението на човечеството?

Да, разбира се.

Според проучване на НАСА, само в нашата галактика Млечен път може би има около 40 милиарда планети в т. нар. Обитаема (Goldilocks) зона. Вие казвате, че математическата вероятност да сме сами във Вселената е близо до нула, като имаме предвид, че във Вселената има милиарди галактики и очевидно безброй планети. Кога според Вас ще открием белези на разумен живот на някоя планета и може ли това да стане по време на програмата TESS?

Програмата TESS още не е стартирала, но ще стартира през 2018 г.

В момента съм част от екипа, който работи по подготовката за мисията.

Количеството данни ще бъде огромно и за обработката ще отидат страшно много ресурси. Ще бъде мерена яркостта на около 20 милиона звезди за период от две години. Целта на мисията е да се намерят планети, които са близо до Земята и чиито атмосфери ще могат да се характеризират до едно или друго ниво на детайлност. Дали ще намерим планета-близнак на Земята никой не знае, но поне характеризацията на атмосферите ще бъде по-добра за много повече планети. Ако сме късметлии ще намерим планети, подобни на Земята, но тяхната характеризация в никакъв случай няма да е лесна.

НАСА има планирани и нови мисии и телескопи – JWST, WFIRST, HDST, всеки от които по-напреднал и по-мощен. Като се има предвид огромния напредък в областта на екзопланетите от 1993 г. досега , може ли да очакваме в следващите 20-30 години нови открития, които да променят цялата ни нагласа за света около нас?

Да, телескопът Джеймс Уеб ще бъде поредната революция в областта.  След като TESS открие планетите, които ще са най-добри за характеризация (комбинация от най-близки и най-ярки), това ще бъдат основните цели за наблюдение от страна на телескопа Джеймс Уеб. Мисля, че Джеймс Уеб ще може да характеризира атмосферите на планети от типа „Супер-Земя“, но за по-малките планети с маса близка до нашата не съм съвсем сигурен.

По отношение на следващата генерация телескопи HDST (бел. ред. планувани за след 2030 г.), това е нещо, което не е правено досега и засега е на фаза теоретичен проект.

Вие бихте ли продължили работа и във всяка от следващите мисии в областта на екзопланетите?

Абсолютно да. И не само космически - аз имам голям интерес към земни обсерватории, които са в доста по-напреднала фаза на развитие, в сравнение с HDST. Това са 30-40 метрови телескопи, като ще има такива  и от европейска, и от американска страна, които ще са друг основен източник на открития в областта на екзопланетите.

Няма ли да пречи атмосферата на земните телескопи?

Разбира се, от космоса би било по-добре да се снима, тъй като няма да има изкуствен шум от земната атмосфера, който да пречи на характеризацията. Проблемът с космоса е, че нещата са много по-трудни от технологична гледна точка. За да се осъществи проекта HDST, една от идеите e към телескопа да има и така наречената маска. Тя представлява един огромен черен непрозрачен екран, който ще бъде на огромно разстояние от телескопа, като телескопа и екрана трябва да летят синхронно във формация. Всичко трябва да бъде максимално прецизно, за да може да се блокира светлината от звездата. Става дума за десетки хиляди (или милиони) километри между телескопа и маската. Това е изцяло ново технологично предизвикателство и не е правено никога досега.  Ако стане, това ще бъде страхотен успех.

За сравнение, технологията на земните телескопи е позната и я имаме. И там ще има трудности, но успешната реализация ще е много по-вероятна и по-близо в бъдещето, в сравнение с гигантските космически мисии. HDST на този етап е по-скоро на ниво концепция,  а някои от гигантските телескопи на Земята вече имат готови огледала и са в много по-напреднала фаза на строеж.

Разбира се, както земните, така и космическите инструменти са насочени към постигане на една и съща цел и за постигането и ще бъдат използвани в комбинация.

Да предположим, че целта бъде постигната в рамките на следващите 20-30 години. Ние Ви пожелаваме Вашият екип да открие първата Земя – близнак, тоест планета, на която ние просто трябва да отидем и да си разопаковаме багажа на някоя поляна, без да строим животоподдържащи системи. А всъщност кое би било по-изгодно от финансова гледна точка – да отидем на далечна планета и да не строим животоподдържаща база или да отидем на Луната или на Марс, но да строим база?

Аз тук ще отговоря като не експерт, просто си казвам моето мнение по въпроса, аз нито съм инженер, нито двигателен специалист. Нови двигатели със сигурност ще ни трябват, с ракетни двигатели няма да стане - те са тежки, трябва да си носиш горивото и в никакъв случай не са оптимизирани за космическо пътуване. Може би до Марс ще се стигне с тях, но по-далеч - едва ли.

На въпроса за икономическите или бизнес облаги, аз ще попитам Вас – какъв е смисълът човек да отива на Марс?

Там е възможно да има вода и микроорганизми, но мисля, че няма ценни за нас ресурси. А колония на Марс може и да е възможно да се направи, но ще е скъпо и трудно. В тази връзка, липсата на възможност за нови знания ли накара НАСА да спре мисиите до Луната след 6-тата мисия Аполо от 1972г?

Общо взето да. Аз съм съгласен с Вас.

Да се изпрати човек на Марс е страхотно постижение от гледна точка на технологично предизвикателство, но чисто практически, чисто икономически – стойността е съмнителна.

Това е просто за да кажем: „Ето, ние можем“.

Казвате, че сте оптимист за Breakthrough Starshot (за който и Стивън Хоукинг се изказва положително), както и за проектите на Space X и Елон Мъск?

Да, идеята Breakthrough Starshot е да се изпрати миниатюрен чип до най-близката звезда. Всичко ще бъде минитюаризирано, няколко грама, но ще има камери, детектори, радио, с което да се говори. Идеята е да се използват слънчеви платна, които ще се бутат или от лазери или от Слънцето. Според това, което чета, всичко изглежда като напълно реализируема цел в рамките на нашия живот. За да се изпрати не апарат, а човек до най-близката звезда, не знам точно колко повече време трябва да мине.

Имате ли представа какви са моментните приоритети за космически изследвания и проекти на НАСА - изследвания за екзопланети, колония на Марс / Луната, експерименти с нови двигатели…? Ако открием планета близнак на Земята, не трябва ли приоритетът да стане откриването на двигател?

За мен лично ако мога да избирам какво да се случи в рамките на нашия живот - това би бил личният ми приоритет – да видим човешки апарат в друга Слънчева система.

А какво мислите за двигателя ЕМdrive – наскоро НАСА потвърди, че двигателят работи и ще бъде тестван в космоса?

Да, чувал съм за него. Също е много интересен, но не знам дали може да бъде реализиран като голям двигател. Слънчевите платна Breakthrough Starshot вече са реализирани на практика – в момента има апарат (Ikaros) на Японската космическа агенция, който лети към един от астероидите. Изпратен е през 2010 година и работи и се движи – измерена е тяга от слънчевото налягане.

Изглежда човечеството няма да спре да научава и изобретява нещо ново. Можем ли да кажем, че един ден, рано или късно, благодарение на любопитството си ще летим в космоса с нашите кораби и ще откриваме и заселваме нови територии, както сме правили в миналото с корабите си по вода?

Надявам се, че да. Ние сме много любопитна раса и това любопитство ще ни доведе до хубави неща. 

А какво да кажем за скептиците? Има хора, които вярват, че НАСА не е стъпвала на Луната? Друга група хора смятат, че не трябва да се харчат пари за космически изследвания при положение, че все още има глад, мизерия, войни и екологични проблеми на Земята.

Това е добър въпрос. Тези изследвания нито ще ни нахранят, нито ще намалят безработицата, но научни изследвания не се правят от днес или от вчера, а откакто свят светува, предимно от любопитство за това как работи света около нас. Научната работа е базирана всъщност на законите на Вселената и винаги е довеждала до практически приложения през годините. От Древна Гърция, през средните векове, до Нютон, Айнщайн, до например изобретяването на GPS във всеки телефон - всичко това е благодарение на научните изследвания. Дали например Максуел е знаел, когато е работил, че цялата ни икономика и целият свят ще се движи от електроенергията? Съмнявам се, че е можел да предположи. Но благодарение на такива неща светът е това, което е в момента.

Не смятате ли, че в момента за някои космически проекти на преден план е икономическата изгода,  а не любопитството и развитието на човешката цивилизация? Какво мислите за програмата Mars One, наричана от много хора Big Brother в Космоса,  за космическия туризъм в земна орбита на Virgin Galactic, и не на последно място за многото хора, вече закупили земя на Луната, Марс и Венера? В момента един акър се продава за около 35 британски лири… 

Разбира се, принципно трябва да има някаква полза от нещата, които се правят. Може да не съм прав, но да се продава земя на Луната ми изглежда смешно и дори абсурдно. Отново ще трябва да спомена Елон Мъск и неговата компания Space X, защото това е един добър пример как се съчетават научните с икономическите постижения. В неговия случай е оптимизиран процеса на изпращане на по-евтини и ефикасни ракети, което само по себе си е ценно научно постижение. Сателитите Iridium, изпратени в орбита от Space X, осигуряват нашите GPS, телевизионни и други системи и са разбира се икономически изгодни.

За космическият туризъм и Mars One – не знам много…

Като цяло космосът има огромна икономическа полза, той е безкраен източник на ресурси (например Луната или астероидите), а в един хубав момент

ресурсите на Земята ще свършат или ще станат абсолютно икономически неизгодни за изваждане от Земята, например ако са много дълбоко.

Земята е краен ресурс. В момента се говори за мисия до астероид с цел изваждане на полезно изкопаемо.

Мисля, че е задължително двете неща да вървят ръка за ръка, защото особено в момента всички научни изследвания изискват страшно много пари. За съжаление е така. И за да се защити използването на тези пари трябва да има и икономически интерес.

Т.е. Вие сте оптимист и смятате, че икономическите интереси няма да попречат на научния прогрес. А как стои въпросът с икономическото приложение на Марс?

Ами просто някой ден ако планетата ни загива, може да се преместим на Марс.

Смятате ли, че модерните хора имаме закърнели инстинкти на откриватели в сравнение с нашите предци? Не ни ли пречат прекалените удобства на 21-ви век и на все по-реалните 3Д филми и игри да търсим и в последствие да достигнем до реалните светове и загадки, които ни очакват някъде там, в безкрайната Вселена?

И тук съм оптимист. Мисля, че като раса и цивилизация ние се раждаме любопитни за всяко едно нещо. По една или друга причина, най-вече обстоятелствата около нас, е трудно да осъществяваме винаги мечтите си. Но всеки от нас носи в себе си някаква искра на любопитство за това кое как работи, какво има отвъд хоризонта. Мисля, че този въпрос е много дълбоко вграден в човека. Въпросът Ви е добър и наистина има такъв проблем – като че ли обществото не е толкова ангажирано с науката и според мен голяма част от причината за това е от страна на учените. Хората и обществото винаги ще откликнат, когато им се покаже нещо интересно или по интересен начин

и е задължение на учените да представят изследванията си и Вселената като нещо интересно и същевременно разбираемо.

Аз съм го изпитвал на научни семинари – водил съм лекции и пред деца и пред възрастни – когато се говори на достъпен език, за всички изследването на Космоса става много интересна тема.

Благодаря Ви за този разговор. Надяваме се и ние все повече хора да погледнат към звездите и да се замислят за неизбежното бъдеще, което ни очаква някъде там.

 Снимки и видео: личен архив и НАСА https://exoplanets.nasa.gov/