ДА СЕ ГМУРНЕМ В СВЕТЛИННАТА РЕКЛАМА
Със Симеон Григоров се срещаме, за да поговорим за тези блестящи неща, които ни привличат ентусиазирано от всяка сграда, всеки ъгъл и търговски център – светещите реклами. Оказа се, че разговорът е и за обратите в живота, новото начало и любопитството като двигател.
С какво се занимава Вашата фирма?
ФАРКО ЕООД е създадена през 1999 г. с основен предмет на дейност производство на светеща реклама. Този тип дейност за мен е удоволствие и се занимавам с това, защото ми е приятно и интересно.
Винаги ли сте работил за себе си?
Още от студентските ми години така се стекоха събитията, че не съм работил за други хора и фирми, а само за себе си самостоятелно или чрез съдружници. Никога не съм работил за някой друг и не знам какво е.
Как е започнал и се е развил през годините Вашият професионален живот?
Започнах да работя като студент във ВИАС. По това време настъпиха промените и беше интересен и много емоционален период, но имахме твърде идеалистични очаквания за демокрацията - бяхме млади и неориентирани и нямахме представа какво предстои. Но в крайна сметка демокрацията донесе свобода – на движение, на мислене, на всичко. В четвърти курс един състудент ме покани да участвам в студентска кооперация, за която бяха необходими седем души, за да се регистрира и да се ползват данъчни облекчения. Негов приятел бизнесмен искаше да регистрира кооперацията, за да ги използва.
Докато направим регистрацията отпаднаха облекченията, но пък четирима от тези студенти решихме, че така или иначе сме се събрали и можем да свършим някаква работа.
Светещи обемни букви
Този бизнесмен, за който споменах, имаше печатници и се занимаваше с печат на формуляри и бланки, които се ползваха в различни медицински заведения и държавни учреждения, но нямаше добре обособена разпространителска мрежа. Имаше ограничен кръг от контакти и съответно потребители. И ние решихме, че можем да направим следното – да тръгнем да обикаляме болниците и поликлиниките на място и да им предлагаме по-добри условия в сравнение с това да си купуват формулярите от тогавашното Книгоразпространение (единствена държавна структура). С ентусиазъм разработихме доста добра търговска мрежа. Разделихме си България на региони и тръгнахме да обикаляме масово, като финансирането беше от фирмата на бизнесмена-инвеститор, тъй като все още студенти не можехме да си позволим пътуванията на собствени разноски. Ние сключвахме договори на място.
Предлагахме много добри условия и нещата ставаха лесно. Но нямаше и силна конкуренция. Доходите бяха много добри за онези времена.
После започнахме да се разделяме, защото се оказа, че четири човека не могат да работят по един и същи начин. Появиха се неразбирателства – от една страна финансови, как точно да се разпределят резултатите, от друга страна на чисто идейно ниво – какво и как да се прави и съвсем разбираемо поехме по различни пътеки. Аз останах с едно от момчетата, като двамата заедно работехме много добре. Годината беше 1993, а аз съм бил на 26 години. Тогава регистрирахме и наша фирма – Фарко ЕТ, отделно от студентската кооперация. Доразвихме мрежата с формулярите и решихме да използваме тази мрежа и да вкараме и други консумативи, които ползват болниците. Имахме вносители, а ние развивахме дистрибуцията. Въпреки откровено мутренските години, ние не сме имали проблеми от такъв характер. За нашите разбирания нещата бяха мащабни – взехме си офис, секретарка (колежка от университета) и доколкото позволяваше самия пазар работехме с размах.
Докато една година нещата започнаха да се сриват. Първата валутна криза – 1994 г. Бюджетът на болниците закъсня, те спряха да ни плащат.
Светещ рекламен тотем
Докато отпуснат бюджета през април-май ние нямахме постъпления, а продължавахме да работим. В момента, вкойто бюджетът беше отпуснат и започнаха да ни плащат, парите се бяха обезценили. Ние се оказахме с един неработещ бизнес - болниците имат нужди, но нямат средства да ги покриват. Това, което плащаха така се обезценяваше, че нямахме ресурс за работа. Решихме, че трябва да предприемем нещо различно.
Една вечер размишлявахме по темата бизнес и ни попадна един вестник Имоти, в който имаше страшно много рекламни карета. Беше единствен. И ни хрумна защо пък да не си направим един вестник, я виж ти колко пари от реклама ще влизат от него, пък колко може да струва отпечатването на един вестник... И започнахме работа в тази посока – тиражи, разпространение, съдържание, концепция и бюджет. Постепенно идеята узря и го направихме. Стартирахме вестник Жилища. Бяхме събрали екип – журналисти , служители, които да се занимават с печата. Оказа се доста трудно начинание и не толкова добре пресметнато. Успяхме да издържим 3 броя и свършихме парите.
За да си вземем поредния брой от печатницата трябваше да продадем една кола.
Рекламодатели не се появиха толкова бързо колкото очаквахме, защото за да искат хорат да си плащат за реклама трябва да има добро разпространение и читаемост. Наистина, ние се появяваме като нещо второ, хората имаха интерес, но резултатите бяха далеч под очакванията. Тогава се наложи да продадем дялове от вестника и регистрирахме нова фирма – ООД, като продадохме 20% от нея. Купувачи бяха основно фирмите за недвижими имоти, от контингента рекламодатели. Видяха потенциал и решиха да инвестират, като за целия период си имаха освен дивидентите и рекламна страница. Реално с тази продажба успяхме да стъпим на крака и да продължим издаването и развитието на вестника, а той излизаше на две седмици, което беше много тежка периодика. Искахме да сме по-различни от другия вестник, който беше месечник. Успяхме доста да го развием като тираж, съдържание и обем. Тогава се появи още един конкурент – вестник Софийски имоти, който се издаваше от една от агенциите за недвижими имоти. Те успяха да подредят информацията по друг начин, така както е по-полезно и за читателите, и за агенциите.
Светеща външна реклама
Затова ние направихме лек завой и разширихме тематиката с обзавеждане и други интересни материали за читателите, което беше и заложено още от самото начало с името на вестника. И го направихме списание. Самото издаване вече стана по-скъпо, но пък можеше да се продава по-скъпа реклама, както и да се разшири кръгът рекламодатели. Приходите от този тип дейност са повече от реклама, отколкото от тираж. Покрай списанието започнахме и с други неща да се занимаваме като посредничество, производство на мебели и др. Читателите бяха потенциални наши клиенти и за други дейности и това го използахме. Тогава дойде кризата през 1996-1997 г., който беше доста неприятна. Загубихме практически всичко. Хората нямаха пари да си купуват неща, които не са им от първа необходимост, съответно фирмите все по-трудно можеха да отделят пари за реклама. Въпреки всичко продължавахме да издаваме. Докато в един момент не се наложи да се разделим със съдружника ми. На една среща казах, че си тръгвам и оставям всичко, като си мислех, че мога да разчитам на екипа. Оказа се, че те вече са уговорени от партньора ми за общо съдружие в ново списание.
Оказах се напуснал фирмата и без екип. Нямах нищо, буквално.
Доскорошният ми екип се захвана да издава Уют вкъщи, а с бившият ми съдружник не сме се виждали от тогава.
Аз трябваше да се занимавам с нещо и това трябваше да е нещо ново. Единственият бранш, който познавах добре, бяха печатниците и съответно контактите, които бях изградил и запазил покрай списанието. Реших, че мога да направя рекламна агенция, която да бъде чист посредник между клиента и печатницата. Тогава за всевъзможни изложения се печатаха страшно много каталози, брошури и др. Взех едно малко офисче на ул. Солунска и стартирах рекламната агенция с този вид обслужване. Започнаха нещата, бавно и полека, доста трудно наистина – нова фирма, на практика нова дейност (изцяло печатна реклама). Имаше много агенции и силна конкуренция. Преломният момент беше когато една позната ми се обади да ми каже, че има обявен търг от ДСК за календари и събират оферти. Спечелих търга за част от календарите. Поръчката беше доста голяма и ми трябваше помощник, с който да реализирам тази поръчка. Оказа се, че двамата заедно с този човек можем да работим добре. Той се занимаваше изцяло с предпечат. Няколко години продължи нашето съдружие в този вид и нещата вървяха добре. Аз успях да разширя клиентелата, занимавах се основно с търговската дейност, а помощникът ми си поемаше изпълнението и предпечата. Появи се първата поръчка за светеща реклама – на бившия Кореком на ул. Калоян. Представляваше светеща кутия. Идеята беше да сме посредник като агенция и събрахме оферти от производители, направихме самата презентация като визия – как ще изглежда. На клиентите им хареса и я поръчаха. Оказа се, че фирмите-производители, с които съм говорил не можеха да се ангажират със срока, в който трябва да се изпълни тази реклама, а и цената се оказа доста по-висока от това, което са ми обявили. Реално щях да съм на загуба ако си я поръчам на тях.
Светеща интериорна реклама
Реших, че не мога да си позволя тази загуба.
Започнах да разучавам рекламите как изглеждат на практика и как могат да се произведе – има метална конструкция (която намерих в един цех да ми я направят), купих си лампи, които се редят вътре, с лицето на рекламата имаше малко драма – какъв материал да се използва, но в крайна сметка рекламата се получи, отидох, монтирах я с един помощник и това беше първата светеща реклама. Покрай нея започнаха да се появяват и други. Вече знаех как се правят и не ми трябваха подизпълнители. Можех да ги организирам и като звена и да разпределям задълженията. И постепенно се оказа, че темата светлинна реклама е доста интересна. Може би и не бяха чак толкова много фирмите-производители и имаше място някой да се вмести между тях. Реално по-сериозния старт в светлинната реклама ми беше с една бензиностанция в Петрич. Фирма, която ми беше клиент, правеше там цялостната облицовка и ме попитаха мога ли да направя рекламната част – дълъг фриз, над 20 метра. Не бях правил такова нещо, но знаех как мога да го организирам. Отдалечен от София обект, свързан с движение на монтажни бригади, нощувки, командировъчни и други неща, които не бях предвидил. С доста трудности, все пак това беше първи голям обект и не можеше да се очаква голяма печалба, се справихме и то доста добре. След като вече имахме нещо такова направено, започнаха да се появяват и други обекти.
Тогава комуникационните канали бяха това, което се вижда като изработено, нямаше сайтове и социални мрежи.
Така постепенно в региона на Благоевград и Петрич направихме почти всички бензиностанции. Започнах да развивам светлинната реклама и се оказа, че нашето съдружие вече не работи.Той самият нямаше интерес да се развива в тази посока, а на мен ми стана интересно и се разделихме. Известно време работех като нещата се разпределяха така – металните конструкции в цех, довършителните работи ги правех при мен. Тогава офисът ни беше във високите сгради на бул. Климент Охридски на 11 етаж, а в партера се правеха довършителните работи. Купихме първия плотер. И така, известно време работехме разпокъсано на различни места, някои неща се правеха в движение. Беше крайно належащо да събера всичко на едно място, защото работата се увеличава, а така нямаше ефективност като време и организация. Преди вече 9 години, през 2007 година успях да събера цялото производство и административно обслужване на едно място. Вече имахме име в областта на светещите реклами.
С директни клиенти ли работите предимно?
Външна рекламна визия
След бума на бензиностанциите започнах работа с рекламни агенции с тяхна клиентела, а ние се явявахме производител. До един момент, в който се оказа, че рекламните агенции, които работят в областта на светлинната реклама не се явяват толкова посредник на услугата, колкото търговец. Като търговец те търсеха минимална цена на производството за реализиране на максимална печалба и изяждаха целия марж. А аз исках да правя качествена продукция, която си имаше своята цена, а трябваше да се конкурирам с всевъзможни малки работилници. И се наложи да изляза пряко на пазара вече като производител, за директни клиенти.
Вашата най-ползотворна инвестиция?
Точно в този период се появи световата финансова криза през 2009 година. Кризата общо взето или трябваше да ме ликвидира и да започна пак отначало, или да успея да я използвам.
Реших да инвестирам всички резерви в изработването на добър сайт и неговото оптимизиране.
Беше много трудно, но се оказа ползвотворно. С помощта на сайта станахме видими от всички. Имахме достатъчно голямо портфолио и клиентите започнаха сами да идват. Оттам нататък, когато се покаже професионално отношение, с акцент на качеството, с поемане на срокове, отговорности и гаранции нещата се случват. От една страна работи сайта, от друга страна препоръките от клиенти – най-добрата реклама. Така продължаваме да се развиваме и до днес.
Има мнения, че рекламният бюджет на фирмите първи е съкращаван в момент на криза. Усещате ли подобно нещо във Вашата дейност?
Светещи обемни букви и лого
Светещата реклама не страда от съкращаване на бюджети, защото е лицето на всеки обект. При инвестиция в строителни обекти не може да не се стигне до външната реклама.
А влияят ли по някакъв начин конкретни управляващи и различните правителства на Вашата дейност?
Не съм усетил като проблем или предимство, че някой е на власт. При едно правителство върви един вид бизнес, при друго – друг вид бизнес. Всеки един промишлен обект обаче има нужда от лице, така че трябва да стигне до нас.
Какво се случи с печатната реклама?
Печатната реклама практически замря. Същото се отнася и за изложбените конструкции. Правили сме много интересни щандове, включително и в чужбина, например във Франкфурт, в Брюксел, но вече не се отделят толкова средства. Изложенията, които се правят в България в момента са малки, а изложбените центрове имат доста голям ресурс и ги поемат изцяло. Вече много трудно външни фирми изграждат щандове. При нас се поръчваха интересни и нестандартни щандове, по-представителни, но пък и много по-скъпи, в сравнение с една стандартна конструкция.
Как държавата регулира производството на рекламни съоръжения?
Производствен процес
Светлинната реклама се регулира от Наредбата за преместваемите обекти, която влияе пряко съобразно монтажа и разрешителния режим на монтажа. Регулира и узаконяване на рекламите.
Вашата фирма предлага ли услуги по узаконяване на рекламите и с това не се ли оскъпява прекомерно целия процес?
Клиентите обикновено искат цялостно изпълнение, включително узаконяването. Може да се каже, че фирмата се занимава от идейната част и проектиране на рекламата до нейното изпълнение и узаконяване. За малките реклами узаконяването е по-скъпа услуга от самото производство и изпълнение и това са недостатъци на самата наредба. За големите обекти важат Наредбите за строителството, защото там рекламата е част от строителния обект. Поръчките за големи обекти и реклами идват през конкретна строителна фирма, която прави цялостната организация и мениджмънт на строителния обект. Те си наемат подизпълнители за различните дейности. Няма строителни фирми, които да правят самостоятелно абсолютно всичко. Имаме изградени отношения със строителни компании, които от своя страна имат възложение от инвеститор за даден обект, включително и рекламите. Така че мащабните реклами са част от строителния процес на обекта.
Кое според Вас е най-голямото предизвикателство пред предприемачеството в България?
На ски
За мен това е държавната администрация. Това е нещо, с което трябва да се справяме буквално всеки ден – дали ще е узаконяване на реклама и да се преборим със всичките несъвършенства или нещо друго, но навсякъде е много тежка и винаги се попада на човешкия фактор в лицето на някой служител. Законите и правилата не са строго регламентирани, така че да е достатъчно просто да си изпълним изискванията и всичко да е наред. Не, опира се до чиновника, който ти казва – ами не е така, и то защото той така е решил. Имахме намерение да строим собствена производствена база, но точно заради бюрокрацията се отказахме и решихме, че е по-изгодно да закупим вече готова и завършена.
Какъв е пътят за привличане на клиенти?
За да се привлече клиент посоките са различни. Първото нещо е да се осъществи контакт – било то чрез реклама или чрез препоръка, следва и добра презентация на това, което правим. В днешно време и продуктите, които сме осъществили във времето, говорят добре за нас.
Има най-общо два вида печелене на клиент – единият е да го спечелиш като първа поръчка и въобще като контакт, а следващият момент е той да остане клиент във времето. Все пак работим в силно конкурентна среда и трябва просто да бъдем по-добри от другите. И следващият момент е клиентът да може да оцени това, което му се предлага, защото всяка една по-добра услуга предполага и съответната цена.Не може да се предлага продукт с много високо качество и той да е с ниска цена. А понякога клиентът точно това търси. Така че всичко е въпрос на подход и договаряне, стига отсреща да има разумен клиент, който да се вслушва в доводите, които му се дават и все пак да може да си позволи такъв вид обслужване.
Кои качества цените в хората, които работят за Вас?
В Алпите
Ценя много хората, с които работя. Държа да са честни, отговорни, да си разбират от работата и да си я вършат както трябва. Това, което най-много ме интересува, е коректност във взаимоотношенията.
Какви са целите пред ФАРКО?
От известно време произвеждаме за Германия някои неща. Правихме един магазин Каре – немска верига мебелни магазини. Решиха вместо да поръчват производство в Китай, да го възлагат на нас (през фирмата Каре България). Имаме монтирани наши реклами дори в Перу.
Съответно целите пред фирмата са разширяване на производството и излизане на европейския пазар.
По какъв начин влияе натрупаният през годините опит?
Опитът помага и се работи много по-лесно. Познаваме много добре матералите, материята, типа работа, все пак в началото се сблъсквахме с много непознати неща. Човек когато се гмурне в неизвестното не предполага с какво ще се сблъска, но във времето нещата се ошлайфват. Опитът за този тип работа специално е много важен - за да може да се предложи качествена услуга.
Чувствате ли се успял и в личния си живот?
Гмуркане в Червено море
Да, чувствам се успял и щастлив. Със съпругата ми се срещнахме като студенти на едни туристически групи, което ни е хоби. Запознахме се в гората. През годините винаги е била до мен и ме е подкрепяла в различните ми начинания. Имамe две дъщери – Селина и Вая. Вая e ученичка в Софийска математическа гимназия, а Селина завършва Архитектура в Брайтън, Великобритания. Това е морският курорт на Англия и успешно съчетава образованието със забавленията. Още преди да е завършила успя да си намери работа по специалността в архитектурно студио.
Надявате ли се да се върне в България?
Според мен в Англия може да си намери по-добра реализация, отколкото в България. Но човек трябва да живее там, където се чувства добре. Ако не й харесва винаги може да се върне – ще си намери и тук мястото. Тяхното поколение са по-свободни и имат право на избор. Ние преди нямахме такава възможност и трябваше да се справяме със ситуацията тук такава, каквато е.
Имате ли нещо любимо като дейност извън рекламата?
Гмуркане
Моите любими странични дейности са ски и гмуркане. По гмуркането се запалих преди няколко години, което също стана случайно. На едно скучно море с поспалива компания нямаше какво да правя и изкарах един водолазен курс. Хареса ми и след това трябваше само да се сдобия с екипировка и да тръгна по съответните дестинации. В Червено море имах близка среща с истинска рифова акула, която обаче реши, че не съм й интересен. Това беше наистина екстремен момент. И двете занимания са рискови, защото се влиза в непривична за хората среда и всяка една грешка може да се окаже фатална, но когато се внимава не са опасни. Важни са хората около теб, уменията, екипировката и всичко, което може да предпазва.
Харесва ли Ви как са се развили събитията в живота Ви?
Нещата се случват и не бива да се съжалява за каквото и да било. Щом така е станало, значи така е трябвало. Човек просто трябва да си върви по пътя, да се развива, грешки се правят – нормално е за хората. Сигурно и по друг начин е можел да се развие животът ми, но този е добър.
