EДНА ДАМА В ИТ СФЕРАТА

Към срещата с Галина Ганчева ни води любопитството за пътя й от Икономическия университет във Варна до позицията й на софтуерен разработчик в агенция към Европейската комисия. Оказва се, че освен с чисто професионални предизвикателства в тази динамична среда, трябва да се справя и с предразсъдъци по отношение на това, че е жена. И както тя споделя – валидни повече в Западна Европа, отколкото в България.

Защо реши да се насочиш към програмирането след като си имала вече стабилна основа в икономическа специалност?

След като завърших Старопрестолната гимназия по икономика във Велико Търново, кандидатствах в Икономическия университет във Варна. Варна винаги ми е харесвала като град, а Икономическия университет избрах до известна степен по инерция като логично продължение на средното ми образование. В последния момент преосмислих избора си на специалност, защото в края на 90-те години времената бяха такива, че може би всяка фирма водеше черна каса и двойно счетоводство. Реших, че въпреки че счетоводството ми е приятно като професия, не бих могла да правя незаконни неща и трябва да се ориентирам към друга специалност. Струваше ми се, че информатиката от една страна има бъдеще (а така се и оказа), а от друга ще ми бъде полезно да науча нещо ново, тъй като нямах никакви познания в тази област. Освен това е близо до точните науки, всичко е черно и бяло, нула и единица и няма място за нередни дейности.

Университетът даде ли ти необходимата за тази област подготовка?

Специалността ми беше интересна, но в онези времена имаше един огромен проблем в образованието - изключително голямата загуба на време поради остарели и неадекватни практики и методи на преподаване. Самообучение и личните амбиции и упоритост бяха определящи. Въпреки това, искам да благодаря на преподавателите си от университета, които ми дадоха основни насоки и базови знания, каквито не рядко са липсвали у колеги, с които професията ме е срещала.

Как започна своята професионална реализация?

В четвърти курс започнах работа в университета по поддръжка на уеб сайтовете. Всичко започна с курсов проект, в който с други двама колеги разработихме уеб сайт на факултета по информатика, после го внедрихме и това отвори пред мен възможността за първата ми работа по специалността. Няколко месеца по-късно започнах работа и в частна фирма като тестер на софтуер. И на двете места бях на половин работен ден. Междувременно завърших бакалавърската си степен и започнах магистратура. Напуснах работата си в университета, защото другият ми работодател изиска да работя на пълен работен ден, вече като разработчик, поради нов договор за аутсорсинг, който бяха сключили. Фирмата имаше около 40 служители и освен с аутсорсинг, се занимаваше и с разработка на собствено решение за смарт карти, което се внедряваше основно в общини и университети във Великобритания. Тогава в България смарт картите още не бяха разпространени.

В момента работиш в Хага, била си на договор и във Великобритания. Какво те мотивира да се развиваш извън България и трудно ли се взема подобно решение?

Когато завърших магистратурата си, реших да се преместя в София, тъй като вече нямах стипендия, а заплатата ми трудно стигаше за покриване на основните разходи. Там започнах работа веднага, отново в малка фирма. Няколко месеца по-късно неочаквано дойде предложение от предишния ми работодател за краткосрочна работа като консултант-разработчик във Великобритания. За разлика от много млади хора в България, аз

никога не съм имала желание да емигрирам, но в България не виждах как бих могла да постигна нещо повече от оцеляване на този етап.

Заплатата ми в София беше сравнително добра, стигаше да си платя наема и сметките, дори успявах и да спестя нещо (поради факта, че бях в офиса по 10-11 часа на ден, а през уикендите учех, нямах много други разходи). Но не виждах как някой ден бих могла да си купя жилище, например или да създам и издържам семейство.

И така нямаше какво да губя, реших да приема предизвикателството и да опитам и аз късмета си в чужбина. Първият ми договор беше за четири месеца, но в резултат на безкрайните часове работа и уикендите прекарани в офиса, договорът ми беше удължен два пъти, като последният беше прекратен по мое желание. Както вече споменах, винаги съм искала да изградя живота си в България и след година и половина гурбет и с малко спестени пари, си намерих отново работа в София и се прибрах с надеждата този път да успея да се установя и да създам семейство. За това ми решение допринесе и преждевременната и неочаквана загуба на баща ми.

С голям ентусиазъм започнах работа във фирмата, разработила и поддържаща сайта bgmaps.com, който се надявам да е бил полезен на всеки българин в някакъв момент от живота му. Харесвам тази материя и хората в екипа бяха много приятни. Но и там се налагаше да работя извънредни часове, защото е много трудно като жена да докажеш професионализма си в мъжка професия.

В края на 2007 година моят приятел видя обява за настоящата ми позиция в Хага в международна организация в сферата на правоприлагането и ме подтикна да кандидатствам с мотива, че това е европейска организация, в която ще се спазват трудовите норми. Моят профил отговаряше почти на 100% от изискванията и реших да кандидатсвам, само защото ми беше интересно как преминава процесът на подбор на кадри в една такава организация. Но нямах желание да емигрирам отново, все пак съвсем целенасочено се бях върнала в България и то неотдавна. А бяхме купили на зелено една гарсониера и оставаха няколко месеца до завършване на строежа, с което мечтата ми за собствен дом щеше да се изпълни.

Поканиха ме на интервю, на което първосигнално реших да не се явя, защото любопитството ми относно процеса на подбор на този етап беше задоволено, а и харесвах настоящата си работа. Но при втори прочит реших, че бих могла да съчетая интервюто с туризъм, не бях посещавала Нидерландия.

То не беше леко, имахме три часа практическа задача за програмиране, час и половина писмен теоретичен изпит и половин час събеседване с комисия от 5 човека. Не след дълго ме информираха, че съм одобрена за позицията. И отново първосигнално отказах предложението, не исках отново да напускам страната, защото на този етап имах за цел да създам семейство.

А и знаем какво е отношението към чиновниците, не исках да участвам в прахосването на парите на данъкоплатеца и как ще се приеме от бъдещите ми работодатели факта, че съм била бюджетен служител?

Поради силното настояване на приятеля ми да не изпускам тази „златна“ възможност, осъзнах, че той все още не беше узрял за семейство и приех позицията. В крайна сметка щях да обогатя опита си, работейки за много по-различен тип организация от тези, в които бях работила до момента. Първите 5-6 години бяха много трудни и с годините осъзнах, че дресировката, която имах от българския частен бизнес с много часове некомпенсиран извънреден труд, беше чудесно използвана от новите ми ръководители.

България току-що беше влязла в ЕС и се чувствах отговорна да я представя достойно с работата си.

В един и същи ден започнахме работа с друг българин, когото не познавах преди това, бяхме първите служители българи в организацията. Той също работеше много, за да се утвърди. Нямахме никаква социална среда извън работа, нито време, което да инвестираме в социализиране и интеграция.

Организацията също беше сравнително млада и през годините отговорностите, възложени й от Европейската Комисия, постоянно се увеличават, а с това прогресивно расте и обемът на работа и сложността на информационните системи, които разработваме и поддържаме и интеграцията между тях. Внедряването на нови системи и обновяването им често се извършва в извънработно време и рядко има възможност за компенсация на извънредния труд. Чувство на несигурност се поражда и от срочността на трудовите договори – между 1 и 5 години с възможност за еднократно удължаване между 1 и 4 години. Безсрочните договори в организацията са изключение.

Какво е усещането да си жена в една традиционно мъжка сфера на дейност и сблъсквала ли си се с някакви предразсъдъци?

Голяма рядкост са жените в ИТ сферата в споменатите две страни и са нужни доста усилия да се докажеш професионално – когато отношенията с висшестоящите са чисто професионални, винаги се отнасят към жената подозрително и работата й се гледа под лупа и безкомпромисно. В допълнение не инвестират в нейното професионално развитие под формата на обучение или промотиране, понеже се очаква, че в някакъв момент все пак тя ще се отдаде на майчинство.

Като цяло не препоръчвам на дамите в следващите поне едно-две поколения да се насочват към технически позиции в ИТ сектора, освен ако нямат вродена страст и талант за това.

Трябва да отбележа, че в България жените в ИТ сферата са приети малко по-добре, отколкото във Великобритания и Нидерландия, където съм работила. Отдавам го на два фактора - наследството от комунистическия режим в България, когато мъжът и жената работеха на равни начала и второ - високият стандарт на живот в Западна Европа, където жените, а понякога и мъжете, могат да си позволят да работят само 2-3 дни в седмицата. Съответно жените работят в сфери, където няма спешна и динамична проектна работа и постоянно притискащи крайни срокове.

Чувстваш ли се щастлива и удовлетворена от това, което правиш?

Едно от нещата, които ми носят удовлетворение, е възможността да работя с хора от много различни националности. Бих искала да успявам да отделям повече време да опозная по-добре колегите си и техните национални и лични черти.

Не е тайна, че в офисите на ИТ фирмите в България, нерядко се чува вулгарен език. За щастие, тук рядко чувам такъв.

Едно от големите предизвикателства пред ИТ отдела на организацията е намирането на баланс между поддръжката на стабилността на съществуващите системи и внедряване на нови технологии и решения. Ако при разработването на един сравнително малък уеб сайт, например, лесно може да се експериментира, то ние трябва да осигурим надеждната работа на системите.

Бързо ли се случват и развиват нещата във вашата област?

ИТ индустрията се развива много бързо, днес правим толкова много неща само с телефона си. Постоянно се появяват нови интересни разработки, много от които обаче не успяват да се утвърдят и бързо биват изместени от нови и нови... Трудно е, да се запознаваш с всяка новост и да прецениш кое би работило надежно и просъществувало във времето. Обикновено поддържането на знанията става в малкото извън работно време на ИТ специалиста. Според мен има два типа ИТ професионалисти – едните се увличат по новото, постоянно експериментират, но винаги остават на повърхността и няма как да е по друг начин, защото времето просто не стига за всичко. Другият тип, към които пречислявам и себе си, се задълбочават и навлизат в детайлите, а и работата ми като поддържащ системи го изисква. Съответно и за съжаление, не успявам да отделя подобаващо време за непрекъснато запознаване с нововъведения.

В България програмистите са едни от най-добре платените специалисти. Има ли смисъл в днешно време такъв един човек да си търси късмета навън?

Предвид, че в България към настоящия момент софтуерната индустрия е сред най-добре развитите, според мен, емиграцията за професионалистите в тази сфера не е привлекателна или поне не по финансови причини. В Нидерлания се предлагат и заплати, съизмерими с тези в България, но стандартът на живот е много по-висок и следователно покупателната способност по-ниска. Като причина да емигрират ИТ специалистите посочват желанието децата им да израстнат в по-добра среда и получат по-добро образование.

Разкажи ни повече за мястото, където живееш в момента.

Хага е приятен за живеене и според мен красив град, с много зеленина, сравнително малък, около 500 хил. души, но има всичко необходимо. Има едни от най-красивите залези на плажа, които съм виждала. В Нидерландия ми харесва, че няма тази показност като в България и по-рядко хората съдят за теб по облеклото и декорацията ти. По-освободени и директни са в отношенията си.

Прави ми положително впечатление, че докато българските майки са строги и гледат децата им да не се изцапат, ударят, да пазят тишина и т.н., холандците оставят децата си да викат в обществения транспорт и заведения, да се търкалят по земята и в пясъка и т.н. Забележете, че казах холандците, а не холандките. 

Образованието, особено в основното училище, е много различно от това, което беше по мое време в България – много интерактивно, практически насочено, с игри, песни, посещения на музеи, летища, гари, магазини...

Тук също така ми харесва възможността навсякъде да се придвижвам с велосипед. Инфраструктурата е много добре развита и колоездачът е с предимство. Населението е равномерно разпределено и качеството на живот в по-малките населени места не се различава така драстично от големите градове, както в България, в която имаме София и провинция. Да не пропусна и красивите полета с нарциси, зюмбюли и лалета през пролетта.

Планираш ли завръщане в България?

Въпреки че работя висококвалифициран труд в Европейска организация, се случва да се държат с мен грубо и пренебрежително в банка или болница, например. Това те кара да се чувстваш винаги чужд и неравноправен. Затова, ако имам възможност за достоен живот в България, бих се върнала отново. Камъкът си тежи на мястото.

Добавете коментар