neshka-robeva

 

ЗА „ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ТИШИНА, КАТО БЕЗТЕГЛОВНОСТ, И СЛЕД ТОВА ВЗРИВ ОТ АПЛОДИСМЕНТИ... АПЛОДИСМЕНТИ, КОИТО НЕ СПИРАТ.“

 

Животът и професионалните успехи на Нешка Робева са тема за книга и не биха могли да бъдат обхванати в едно интервю. С този разговор ще се опитаме все пак да научим какви са спомените за изминалото време и как вижда днешната гимнастика най-великия треньор в историята на българската художествена гимнастика.

 

Като национален треньор Нешка Робева е извела до върховете Мария Петрова, Илиана Раева, Лили Игнатова, Анелия Раленкова, Бианка Панова, Диляна Георгиева, Адриана Дунавска, Мила Маринова, Юлия Байчева, Елизабет Колева, Кристина Шикерова, Диана Попова и националните ансамбли, които са спечелили общо 119 златни, 74 сребърни и 51 бронзови отличия от Олимпийски игри, Световни и Европейски първенства и Световни и Европейски купи.

 

Г-жо Робева, като треньор сте пожънали изключителни успехи, но, разбира се, имате големи постижения и като състезател. Вашето поколение е проправило пътя на художествената гимнастика като спорт. Кой е най-значимият или най-вълнуващият за Вас момент като гимнастичка?

 

Нешка Робева като гимнастичка

Тази година ще навърша 75 г. Дори за мен е трудно да си го представя, а камо ли за млади хора като Вас. Времето, за което ме питате, е отдалечено от днешния ден с цели 50 години. Участвала съм на четири световни първенства, имам девет медала – пет бронзови и четири сребърни или обратно. Да, бях вицесветовен шампион… Печелила съм Балкански игри, големи турнири (тогава бяха турнири, сега ги наричат Световни купи?!). Все едно. Медали, грамоти, купи – всичко това се забравя, нещото, което не съм забравила, са аплодисментите на публиката и онзи транспарант във Варна „Нешка няма грешка!“ Това е, което е останало в спомените ми.


Казвали сте, че като състезател сте преживели много болка и разочарование. Бихте ли разкрили с какво са били свързани?


Да - и болка, и разочарование. Смятах, че ако някъде съществува справедливост, то е в спорта… Е, представете си разочарованието. И въпреки това запазила съм само положителните емоции. Запазила съм спомените за положените усилия, преодолените трудности... Търсените и разкривани тайни в тренировъчния процес…


По-трудна и отговорна ли е треньорската работа?


Не бих правила подобни сравнения. Когато става въпрос за работа, а за състезателя това значи професионален спорт, отговорностите са еднакво тежки. Впрочем зависи от човека. И в единия, и в другия случай, ако човек носи у себе си чувството за отговорност, тя тежи. И все пак – състезателят отговаря само за себе си, треньорът носи отговорност за всички състезатели, които са му поверени. За таланта им и за неговата реализация.

Красимира Филипова, Лушка Бъчварова, Райна Афионлиева, Жулиета Шишманова, вероятно има и други – това са много близки за Вас хора, които са били през годините и колеги, и приятели. Как сте успели да запазите добрите си отношения и приятелство?

 

Лушка Бъчварова, Моринари Витанабе, Нешка Робева и Димитричка Маслева

Краси и Лушка бяха най-близките ми приятелки. Състезавала съм се с тях, с Краси бяхме съпернички и най-близки приятелки, на Лушка съм и кума. Когато влязох в залата, тя вече беше майстор на спорта, учила ме е да играя, по-късно стана мой помощник… Имало е случаи, в които сме спорили. Но винаги сме стигали до решения в полза на спорта. И до сега работим заедно и заедно решихме, че е време да се оттеглим.


Как се отнасяше към Вас държавната власт отпреди 1989 г.?

 

Как се е отнасяла към мен държавата? Различно. И добре и зле…, както и сега. Държавниците са ревниви… Освен това и изключително суетни. Да, и преди, и сега те ухажват успелите спортисти и треньори. Снимат се с тях, награждават ги, но… Но, ако в един момент, ухажваният от тях обект, прояви свободомислие или омаловажи по някакъв начин помощта им… Тогава?! Тогава имаш избор - да си посипеш главата с пепел и да потърсиш великодушно опрощение или да запазиш достойнство и да понесеш последствията. А те, вярвайте, никак не са леки, без значение дали е било преди, по-преди или сега.


Имали ли сте срещи с Тодор Живков и какви впечатления е оставил у Вас?

 

Тодор Живков и Нешка Робева

Да, имала съм много срещи с Тодор Живков, както и с Бойко Борисов, Иван Костов, Андрей Луканов, Симеон, Станишев, дори с Дeлян Пеевски… Мога да говоря и, разбира се, имам впечатления от тях като личности и като държавници. Питате ме за Тодор Живков? От споменатите до тук, той беше най-успешния политик и държавник. Защо мисля така? Дълго е за обяснение и не бих си разрешила да правя коментар в интервю.


Вашите най-големи шампионки са Илиана Раева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова, Бианка Панова, Мария Петрова, Диляна Георгиева, Камелия и Адриана Дунавски, Зорница Каленска. Можете ли да кажете по няколко думи за всяка от тях, което да описва в най-голяма степен съвместните ви преживявания?


Да, безспорно мога, но не с две думи, затова ще си запазя правото да го направя в една книга, например. Като състезателки бяха изключителни, като хора?! Всяка се формира като личност по-късно и извън моето влияние и желание.

Защо е трябвало да бъдете наказана по време на световното първенство в Лондон през 1979 г.?


Бях наказана, а дали е трябвало?! Според мен – не. Бях наказана, защото отстоявах принципите си и защитих правото на състезателя, извоювал място в отбора да участва, без значение от кой клуб е и чии интереси и пристрастия ще накърни…

На същото първенство се случва световният прецедент – публиката извоюва световната титла на Илиана Раева, след първоначално втора оценка и класиране. С какво помните този момент, как се чувствахте тогава?

 

Нешка Робева с Илиана Раева

Да, това беше единствен случай, в който публиката показа компетентност и характер. Публиката раздаде справедливост. Спомням си имената на Мистър и Мисис Бот – те ръководеха състезанието. Спомням си след повишението на оценката как ме прегръщаха и приветстваха, а аз плачех…

Поради какви причини сте подавали оставка като треньор?


По различни, но на първо място причини, свързани с морала. Моралът в спорта и човешкият морал.


Разкажете ни повече за направените жертви и за готовността да поставите себе си отзад в името на доброто на отбор или състезателка.


Съжалявам. Самохвалството не ми е присъщо. Правила съм, каквото смятам, че е било необходимо и най-доброто, както за отбора, така и за състезателя.

Казвали сте, че сте омръзнала на всички с нежеланието си да лакейничите, а Вие сте искали просто да правите спорт. А възможно ли е това изобщо, художествената гимнастика просто спорт ли е?


Да, аз съм чепат човек, може би трябваше да проявя повече смиреност и дипломатичност и без това да е свързано с лакейничеството. Имаше моменти, в които се чувствах като подгонено животно. От чужди и най-вече и болезнено, от свои.

През 1989 г. и през 1999 г. сте имали предложения да поемете отбори на други държави. Откъде са били тези предложения и какво Ви спря тогава? На фона на това какво Ви насърчи преди две години да поемете германския национален отбор?


Предложения съм имала винаги и не виждам в това нещо необичайно. През 1989г. на 1-ви ноември започнах работа в Япония, на 10-ти помолих да ми купят билет за връщане, мисля, че към 15-20-ти се прибрах в България. През 1999г. бях пред сключване на договор с Гърция, тогава дойде предложението за шоуто и отказах. За Германия се съгласих да замина за няколко месеца, там нашенка беше доста объркала нещата. Мислех, че искат да работят. Оказа се, че имаме различни представи за работата. Отказах да продължа да получавам заплата, която според собствените ми разбирания не заслужавах. Така съм възпитана.



Изборът на подходяща музика е определящ за успеха на една композиция в художествената гимнастика. Вашата ръка и постановка винаги си личи и се питам какво Ви влияе когато избирате музика?


На първо място стотиците часовe, прекарани пред грамофона, касетофона, концертните зали... Израснах в Русенската опера, играех в кордебалета, но не съм пропуснала спектакъл. Всяка вечер. Всяка вечер бяхме в операта. За нас имаше запазена ложа. И ние, с приятелките ми, бяхме всяка вечер там. За да избереш музика, е необходимо да познаваш музиката. Да я обичаш, да те вълнува… Различни жанрове. Слушане, слушане..., и то слушане предимно през нощта.

Доколко е важна изразителността на лицето за Вас, излъчването на очите и къде са те в днешната гимнастика?


Това са пълни глупости. Така наречената изразителност или артистичност не идва от вън – от мимики, гримаси, жестикулации и тем подобни. Глупости, разбира се, измишльотини на хора без сериозни познания в тази област и най-вече без музикална култура. Музиката е на първо място. Музиката, сама по себе си или те вълнува, или минава покрай ушите ти. Впрочем това са теми за сериозни разговори, ако изобщо, занимаващите се с този спорт в момента, са способни за подобно начинание.


Случвало се е да поемате момичета, които са били смятани за безперспективни. Като пример е Лили Игнатова, доколкото знам и Мария Петрова. Какво Ви е впечатлявало, какво Ви е проговаряло, че те всъщност носят в себе си нещо голямо?

 

Световно първенство - Валядолид, 1985 г. На почетната стълбичка - Диляна Георгиева, Лили Игнатова, Бианка Панова.

На първо място самите момичета. И още кой знае какво… Късметът, може би.


Коя според Вас българска състезателка е останала недооценена? Споменавали сте имената на Валентина Ганева, Боряна Гинева, може би Теодора Александрова и Симона Пейчева. Защо се случва така, че безспорният талант и труд да не получат това, което заслужават?


Според мен на първо място между ощетените е Адриана Дунавска в Сараево – 1989г. И ансамбълът в Осака 1999г. Както и тези, които споменахте. Във всички споменати случаи, на първо място, се открива българската следа… Да! Това е самата истина. И не чужденците – не! Нашите. Момичетата, като изключим Симона, бяха унижавани, ощетявани само по една причина и тя се нарича Нешка Робева. Чувствам се виновна пред тези деца… Каква омраза, а?


Този спорт е зависим от съдийски оценки и пристрастия. Споделяли сте, че сте получавали директни предложения от съдии с въпрос на кого да вдигат високи оценки. Как сте реагирали в такива ситуации?


За съжаление в нашия спорт това е нещо обикновено. Доколкото съм могла, съм се пазила от подобни договорки. Имахме три еднакво добре подготвени състезателки, казвала съм: „Вдигнете според това коя, как играе.“


Случвало ли се е някога да прибегнете до задкулисни уговорки?

 

Нешка Робева с Адриана Дунавска и бъдещи шампионки

Случвало се е да помоля да вдигнат заслуженото на състезателката. Не мога да си представя да ходатайствам за някоя, която не заслужава.


„Спортът се прави преди всичко за хората, а съдиите понякога могат и да грешат.“ Как една малка състезателка възприема тези думи и има ли риск гимнастичките да пораснат като обезверени или цинични възрастни хора?


Да, разбира се. Не мога да предвиждам кой, как ще реагира на една несправедливост. Някой става по-силен, друг се отказва от борбата, а трети избира пътя, който го извежда най-бързо до върха – т.е. поема по пътя на предателството… Кого предава? В действителност – себе си. Предава себе си.


Смятате ли, че днешната гимнастика е по-зависима и по-нечестна, в сравнение с тази от 80-те и 90-те години?


Не, не смятам – убедена съм. И какво от това?

 

Защо са се развили така нещата според Вас?

 

Нешка Робева с Мария Петрова, Теодора Александрова, Диана Попова и Валентина Ганева

Когато ми задавате този въпрос, не знам как да Ви отговоря. Всичко е променено. Системата се промени, животът се промени, но най-бързо се промениха хората. Мерните единици като чест, достойнство, морал, са заменени само с една мярка – пари, пари, много пари. Е, сега, или поне в този живот, нищо не можем да направим.


На какво се дължи според вас империята на Ирина Винер, върху какво е изградена – само огромен труд и талант или и на нещо друго? Харесвате ли начина на прогрес на руската школа?

 

Дали харесвам или не начина, е абсолютно без значение… Но те запазиха школата, почерпиха от добрия опит, както самата Ирина Винер каза – добрият опит на българската школа и доразвиха методиката и организацията си. Да, има много пари, но и тук БФХГ разполага с пари… Друг е въпросът как се харчат.

 

Ласкае ли Ви признанието на Винер, че се е учила от Вас?


Натъжава ме.

 

Защо Ви натъжава?


Натъжава ме, защото ласкателствата отдавна минават покрай ушите ми. Бих се радвала, ако имаше начин всичко, което съм натрупала като опит и знания, като реализация и постижения (което признава и ползва Ирина Винер), да можех да подаря на моите момичета. За съжаление, голяма част от тях се оказаха твърде повърхностни хора, за да поискат и да се възползват от едно безценно съкровище, натрупано в годините. Достатъчно са глупави и тщестлави и затова смятат, че то е на Нешка Робева?! На глупака никой не може да помогне. Ето това ме натъжава. И още повече тази отвратителна българска черта – да мразят…


Коя е най-силната черта на българската гимнастика?


На сегашната ли? Не мога да я открия. Съжалявам.


Някои от Вашите състезателки са се оплаквали, че лишенията и натоварванията са били твърде големи. Наистина ли са били такива и от днешна гледна точка смятате ли, че успехът е възможен и с по-лежерно отношение?


Може и да може… Но аз не познавам „лежерните“ практики…


Дразните се на уговорката в днешно време: „Ако изиграе гимнастичката, ще получи висока оценка“. Привърженик сте като треньор на многото повторения. Това ли е разковничето да липсва тази уговорка при състезания, за да има едно успешно представяне? В същото време днешната гимнастика е по-трудна като елементи, а в композициите самите елементи са много наситени. Може би все пак уговорката „Ако изиграе“ е на място?


Не знам какво значи това „Ако изиграе“. Треньорът трябва да постави и изработи така една композиция, че по-голямата вероятност да бъде да я изиграе. Не съм за многото безсмислени повторения. Да, сега гимнастиката е много по-близо до жонгльорството, а това изисква и много работа с уредите. Като жонгльорите.



Смятате ли, че днешните гимнастички са по-натоварени във физическо отношение, особено предвид действащия правилник, в сравнение със състезателките, тренирани от Вас?


Определено не.


Отворената оценка за трудност направи гимнастиката много рискова за здравето. Според Вас трябва ли да се премахне?


Направи я на първо място скучна. Второ, като се дава превес на едни и същи упражнения - предимно свързани с преразгъване, увеличава риска от определени травми. Няма кой да се възпротиви. Родители и лекари, биха могли да повдигнат въпроса, но, както виждате, не го правят.


Автор сте на редица спектакли, които винаги са се радвали на изключителен успех. Удовлетворението и удоволствието същото ли е като подготовката на състезатели?


Многократно по-голямо. Няма място за сравнение. Играехме пред хилядна публика – в зали, на сцени, по площади… И единственият съдия е публиката. Сега залите по време на състезания са празни. За какво става дума? Обичам публиката.


Споделете ни специален момент от контакта с публиката по време на представление или състезание.


И в единия, и в другия случай съм преживявала тази изключителна тишина, като безтегловност и след това взрив от аплодисменти. Аплодисменти, които не спират…

 

Всеки път ли аплодисментите докосват душата Ви, дори и след толкова години работа и признание, и какви са усещанията в тези финални моменти?

 

Когато работиш за хората, за публиката, аплодисментите никога не омръзват. Аплодисментите на публиката са най-сигурното мерило за успеха...


Известно е приятелството Ви с председателя на Международната федерация по гимнастика – Моринари Ватанабе. На какво е изградено това приятелство?


Той е мой ученик, а в Япония уважението към учителя е издигнато на висок пиедестал.


За какво Ваше решение съжалявате и бихте ли променили нещо?


За много свои решения съжалявам. За съжаление връщането във времето, поне в сегашния ни живот, е невъзможно. Грешила съм... И по-лошото е, че съм повтаряла грешките си.


Как възприемахте през годините успеха, признанието, известността?

 

С Невяна Владинова и Рейчъл Стоянов

Аз съм твърде притеснителен човек. Може да се каже, дори срамежлив. Всичката тази шумотевица ме е притеснявала и притеснява…


Какъв съвет бихте дали на по-младите треньори?


Като общо – никакъв. Който млад треньор е потърсил съвет, го е получил. Не обичам да съветвам вятъра.


Какво бъдеще желаете за художествената гимнастика и в частност за българската гимнастика?


Да си върне художествеността. Оригиналността… И смелостта на пионера.


А за България?


Оооо, за България? Мислите ли, че България се интересува от това какво бъдеще й желае една баба?

 

Разбира се, България се интересува от Вашето мнение.

 

Пак ще повторя: „И какво от това?“ Интересуват се от мнението ми? Благодаря. И след това? Нищо… Всичко върви по старому.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари  

# +18 Милена 26-01-2021 07:40
Поклон, Нешке! Направи много за България, а колко радост ни донесе... Това не се забравя.
Отговор Отговор с цитат Цитиране
# +7 Rolan 26-01-2021 10:32
Френската публика разбира от гимнастика ... :-)
Отговор Отговор с цитат Цитиране
# +7 За Нешка 27-01-2021 11:32
Да сте жива и здрава. Браво за всичко
Отговор Отговор с цитат Цитиране

Добавете коментар

Моля, пишете на кирилица. Добрият тон е задължителен. Всякакъв вид реклами са заранени! Коментари, които не отговарят на тези условия, ще бъдат изтрити.

ИЗБРАНИ ЦИТАТИ

                                                                                                                                                                                          Виж всички

абонамент за бюлетин

Харесайте ни във Facebook


×

Последвайте ни във Facebook