Vesela-Dimitrova

ИСКАМ МОМИЧЕТАТА МИ ДА НЕ СА ОТ ТАЗИ ПЛАНЕТА           

                      

Една харизматична дама с изключителен професионализъм, впуснала се смело в едно голямо предизвикателство. Въображение, което прави композиции-шедьоври на границата между изкуството и спорта и на ръба на човешките възможности. Това е Весела Димитрова - треньорът на националния ансамбъл на България по художествена гимнастика, която издигна един млад отбор до основен претендент за всички златни отличия в света.

 

 

Г-жо Димитрова, вече от една година сте треньор на националния ансамбъл на България по художествена гимнастика, който поехте в изцяло нов състав. Имате огромен успех, получавате признания непрекъснато на световно ниво. Искам да Ви попитам очаквахте ли, че ще се справите в тази роля така добре?

 

За да си дойда от Швейцария значи съм мислела, че ще се справя, иначе не бих си дошла. Да, мислех, че ще се справя. Особено когато видях момичетата и на какво са способни - говоря като характер, а не чисто технически.

 

Поемайки националния отбор имахте ли някакви притеснения?

 

Единствените ми притеснения бяха, че отговорността, която поемам, е много голяма. Тук нямаш право на грешка, на крачка встрани, тъй като художествената гимнастика има много фенове в България и в момента, в който сбъркам, съм сигурна, че ще ме разкъсат. Но чак големи притеснения не съм имала. Просто скочих в работата и започнахме.

 

Без увереност трудно могат да се постигнат такива успехи...

 

Аз ужасно много си обичам професията. Никога не съм работила нещо различно.

 

Дори когато бях гимнастичка, исках да бъда треньорка.

 

Правим всичко с много отдаденост и любов. Това ми вдъхва вяра, че ще успеем. Но всичко, на което съм способна, се опитвам да го предам на децата и да ги науча на това, което знам.

 

Много е интересно как още като гимнастичка, сте мечтали за треньорската професия. По-голямо удоволствие ли Ви доставя тази позиция в залата?

 

Да. Ние имаме много кратки спортни кариери. Общо взето на 20-22 години приключвахме кариерата си като спортисти, а аз самата приключих на 17 години.

 

Защо толкова рано?

 

Защото времената бяха такива. Тогава се смяташе, че върховата форма в гимнастиката е в тази възраст. И след като играх на световно и европейско първенство получих удовлетворение от това, което правя и приключих.

 

А след това с какво започнахте да се занимавате?

 

След това завърших Национална спортна академия, омъжих се, родих дъщеря ми и започнах да работя като треньор. Аз никога не съм работила нищо друго, само и единствено това.

 

Ако върнем отново лентата назад към изминалата година – притеснявахте ли се, че предишният ансамбъл беше вдигнал летвата високо?

 

Не бих казала, че съм се притеснявала, защото аз поемах нов отбор. Като към нов отбор настроенията бяха 50/50. Половината от хората очакваха те да бъдат като златните момичета, а другата половина по-скоро си мислеха, че като нов отбор първата година може да им бъде простено, ако има някакви проблеми. Не съм имала притеснения за нищо, просто дойдох да си върша работата.

 

В очите на неспециалист изглежда, че това, което прави толкова изключителни композициите Ви, е невероятната динамика в тях и интересната хореография. Как се постига тази висока динамика в съчетанията? Трудно ли е да се постави като хореография и впоследствие да се изпълни от гимнастичките?

 

На мен специално поставянето на хореографията въобще не ми е трудно. Това ми е една от най-силните черти като треньор.

 

Просто аз обожавам музиката и цялата постановка на съчетанието, както и как да бъде свързано с музиката.

 

Музиката подбирам според момичетата. Тези момичета просто предразполагат за това. И като изпълня музиката с движения се получава.

 

Момичетата от ансамбъла са изключителни като качества – много бързи и правят невероятни неща с тялото и уредите.

 

Те са летящи, те са извънземни.

 

Така изглеждат наистина.

 

Просто аз искам да не са от тази планета. Всъщност те са едни най-нормални деца, които в началото имаха доста пропуски. Ние се учим във всеки един момент. На тренировките се учим на толкова неща, че понякога имам чувството, че нямат капацитета да поемат всичката тази информация. Обаче пък ми се връзват общо взето на всякакви щуротии.

 

Те дават ли Ви идеи?

 

Да. Те са много смели. Когато започнем първо да измисляме самите елементи, после да сглобяваме частите, докато впоследствие се добие цялото съчетание – и те самите докато измисляме елементите предлагат какви ли не неща, за които понякога се налага да ги спирам, защото не е възможно да се осъществят. Много са инициативни.

 

Аз само си пожелавам да са живи и здрави и да имат малко късмет.

 

Според мен на тях не им е разгърнат изцяло капацитета и не са показали всички неща, на които са способни.

 

През тази година съчетанията ще са със същите уреди, както миналата, но през следващите две години уредите се сменят. И аз мисля, че там ще можем още да надграждаме и да измисляме още интересни елементи, докато извадим всичко на показ.

 

Може ли един треньор по художествена гимнастика да се научи да бъде добър и креативен хореограф или това е дарба?

 

Както при всяко нещо. Аз мога да се науча да рисувам, но никога няма да бъда много добър художник. Общо взето всичко можеш да научиш. Аз съм се учила от много хора – от Илиана Раева, Таня Стоянова, от моята колежка от Швейцария... Обичам да си крада разни идейки като методика и начин на треньорстване. Но за да си перфектния треньор трябва да имаш нещо специфично, което да ти е дадено. Но не твърдя, че съм такава.

 

Били сте треньор и на националния ансамбъл по художествена гимнастика на Швейцария. По какво се отличава треньорската работа тук и там като организация на работата?

 

С Илиана Раева и Михаела Маевска

Смея да твърдя, че условията, които тук са ни предоставени за работа, финансирането също така, са на едно изключително високо, професионално ниво. В Швейцария нещата са малко по-различни, тъй като художествената гимнастика не е толкова популярен спорт. Там са много популярни ските и тенисът. Но в Швейцария също всичко е много добре организирано, всеки знае за какво отговаря. Всеки върши само това, което може. Но тук също всичко е много добре. Специално федерацията в лицето на Илиана Раева се грижи много. Виждате – залата ни е топла, да, малко ни е тясно, защото са много състезателки. Но и гимнастички, и треньори, са страхотно подсигурени.

 

Донякъде отговорихте на този въпрос, но все пак да Ви попитам – треньорите и състезателите в Швейцария имат ли привилегии, които тук ги няма?

 

Единственото, което мога да кажа като разлика е, че там заплатите са много по-високи, но съпоставени към стандарта, нивото е може би същото. Тук момичетата наистина получават страхотни грижи. Не знам в другите спортни федерации в България как е, но при нас е много добре.

 

Как успяхте да изведете до челни места швейцарския отбор, предвид, че преди Вие да се заемете с него не е имал особени постижения и на какъв метод на работа заложихте там?

 

Имам една методика, която следвам. Както работих с швейцарките, така работя и с българките. Аз не мога да работя просто да си взема заплатата, а влагам всичко, което знам. Вършех си много съвестно работата.

 

Има ли методи, с помощта на които могат да се извадят качества в една вече зряла гимнастичка, които до този момент не са били развити?

 

Възможно е, нямаме млади и стари гимнастички. И животът, и характерът на един човек могат да се развият в съвсем различна посока. Ако иска да се научи на нещо винаги може да го направи.

 

Вие казвате, че в България момичетата са по природа талантливи за художествена гимнастика и имат вроден усет към ритъм и танци.

 

Да, това е така. Българките имат един много хубав темперамент. Художествената гимнастика може да се нарече, че е един от националните спортове на България. Примерно

 

швейцарските гимнастички не могат да чуят музиката по този начин, по който тук я възприемат хората.

 

Там всичко е едва ли не чиста математика. Трябва да преброят на колко такта да направят движението, докато тук самата ни душа го прави.

 

А смятате ли, че този талант се използва качествено? Имате ли някакви препоръки към хората, които тренират гимнастички в по-млада възраст?

 

Все още нямам самочувствието да давам препоръки на треньори. Мисля, че всички, които искат да развиват прогресиращи състезатели, ще си намерят правилната методика.

 

Някои почитатели на този спорт споделят мнение, че в България гимнастичките нямат толкова добра подготовка в работата си с тяло, както например руските състезателки. Вие съгласна ли сте?

 

О, не. Русия е многомилионна държава и в сравнение с нея в България сме шепа хора. Може би е въпрос и на генетика. Ние сме много различна школа. Българките имат нещо, което рускините го нямат и обратното.

 

В сравнение с Вашето поколение, днешните гимнастички подложени ли са на по-високо натоварване?

 

От гледна точка на часове, прекарани в залата, не са подложени на по-високо натоварване. Но съвременната гимнастика, правилникът, който следваме и правилата, които прилагаме, са много по-различни и по-сложни. Ако едно време в едно съчетание трябваше да направиш три изхвърляния и две равновесия, сега трябва да направиш петнадесет изхвърляния и двадесет равновесия, образно казано. Просто изискванията на новия правилник са такива. В зависимост от това какво трябва да научиш, толкова и се натоварваш.

 

Вие споменахте, че в днешно време състезателките правят почти невъзможни неща. Според Вас има ли накъде в бъдеще да се развиват и усложнят още повече елементите в художествената гимнастика?

 

За мен човешките възможности са неограничени.

 

Но може би за нашия спорт би било много хубаво ако продължи да следва изкуството в спорта.

 

Могат да се направят много интересни композиции. Може да се търси новаторство в тази насока. Да се набляга на оригиналност, хореография, подбор на музика, самата постановка. Мисля, че ако художествената гимнастика се развива в тази насока, ще стане много по-атрактивна.

 

По какъв начин новият правилник влияе на изготвянето на новите композиции?

 

Всеки елемент има определена стойност – две десети, три десети, четири десети и т.н. Т.е. всеки елемент си има „цена“. С новия правилник цените на елементите са занижени. Вече няма и лимит за максимална оценка, тя може да бъде над 10. Така че за да добиеш една добра оценка, се изисква да направиш много повече елементи и с уред, и с тяло.

 

А по същата логика излиза ли, че дори и с повече грешки, не пада много оценката за изпълнение?

 

Не. Страшно много са завишени и критериите за изпълнение. Ако преди едно изпускане се наказваше с три десети, сега само стъпка да се направи, за да се улови уреда, се намаляват три десети. Сегашните ни съчетания, оценени по предишния правилник, би трябвало да получат 15 точки за трудност. Толкова са по-сложни. Много по-наситени са съчетанията и много повече елементи трябва да се направят, същевременно на по-ниска цена. А наказанията за изпълнение са жестоки. Това, според мен, е направено за да се добие едно съвършенство.

 

Възможно ли е да се изпълнят толкова трудности?

 

Защо не. Не всичко е въпрос на тренировки. Много фактори влияят.

 

А късметът доколко е важен във вашия спорт? Струва ми се, че едно мигване в не точния момент може да е решаващо?

 

Абсолютно.

 

Дори едно погрешно вдишване може да предизвика грешка.

 

Късметът влияе. Всеки спортист се надява на малко спортно  щастие. Но без тренировки, късметът ще те покрие веднъж, не всеки път.

 

Вие също сте били част от българския национален ансамбъл като гимнастичка. Какви са спомените Ви от това време?

 

Аз бях много малка и нямам големи спомени, но си вършех работата. Не си спомням нито с носталгия, нито с огорчение или пък с особена еуфория тези мои изяви като гимнастичка.

 

Какви качества като гимнастичка Ви дадоха предимство, за да стигнете до националния отбор?

 

Аз бях много работлива. Не бях особено талантлива. Мисля, че най-силното ми качество беше, че бях много  трудолюбива. Аз всичко съм постигнала с работа. Нямала съм грам талант. Не съм била особено гъвкава, отскоклива или пък много красива. Може би бях добре технически с уредите и това ми е било най-силното качество. Но всичко е било с много труд. Спомням си колко се мъчех да направя шпагат като малка, не съм била от природно гъвкавите.

 

От друга страна достатъчно ли е едно момиче да е много гъвкаво, за да бъде един ден сред най-добрите?

 

Не. За да си добра гимнастичка първо трябва да си отдаден изцяло на това, да се трудиш страшно много и да притежаваш този Х фактор, който кара хората да те гледат.

 

Още на 12 години сте дошли в София от другия край на България заради художествената гимнастика. Как се съгласи семейството Ви?

 

Тогава бяха по-други времената. До 11 часа играехме пред блока и родителите ни не се притесняваха. Организацията тогава беше такава, че подготовката на националния отбор се провеждаше централизирано и всички най-добри гимнастички от страната се събираха тук на пансион. Учехме, тренирахме, имахме възпитателка, която се грижеше за нас. Беше много хубаво. Вечер си устройвахме купони в залата, пускахме си музика, танцувахме.

 

Вие строг треньор ли сте?

 

Мисля, че да. Но пък съм и готина, пускам аванта понякога, но рядко.

 

А има ли дистанция между вас?

 

Опитвам се да балансирам, защото според мен трябва да има дистанция. Не може да си им приятелка и майка постоянно.

 

Иначе не можеш да извлечеш максимума от състезателите.

 

Понякога се налага да съм много строга. За да правиш нещо трябва да превъзмогнеш себе си. А за да го извадя това нещо от момичетата, аз трябва да изисквам много от тях. Не мога да си позволя да нямат респект от мен. Но мисля, че съм постигнала баланс в отношенията ни. Аз имам дъщеря, също гимнастичка, на 17 години - колкото моите момичета. Тя много ми липсва, но с моите гимнастички все едно имам осем деца.

 

Освен спортните битки, за които се подготвяте ежедневно, водите ли някакви битки и с техните характери?

 

Не мога да кажа. Те са доста уравновесени и целенасочени момичета. Дисциплинирани са и знаят за какво са в залата. Аз много държа на дисциплината и точността. Дори сега ми споделят, че когато имат среща с приятелите си, винаги са там 15 минути преди срещата. Дисциплината е другото качество, което е задължително за един спортист, за да може да преодолява ежедневните трудности.

 

Дъщеря Ви живее в Швейцария, заедно със съпруга Ви. Тя с какво се занимава?

 

Учи в много елитна гимназия. Учи всички предмети на три езика – английски, френски и немски. Справя се много добре в училище. Още не е сигурна с какво иска да се занимава, но ми е споделила, че има интерес към хуманитарните науки. Ходи и на училище, и на тренировки. Тъй като сестра ми е треньор в Швейцария и ще подготвя девическия им ансамбъл, дъщеря ми също ще помага при работата с децата.

 

Дъщеря Ви може да стане част от ансамбъла на Швейцария, доколкото разбрах?  

 

Ако успее да получи гражданство. Много е трудно да се получи швейцарско гражданство. Ако тази година успее да вземе паспорт, може би ще се включи в националния им отбор.

 

Децата в Швейцария, дори и да се стремят към високи спортни постижения, явно не прекъсват редовното си училищно обучение?

 

Весела Димитрова с дъщеря си

Не е така. Там системата е следната – пак тренират много, но предметите, които вземат, ги разсрочват във времето. Моите гимнастички от Швейцария завършиха средното си образование на 22 години. Учат примерно 40% от материала в годината. Докато тук децата успяха да се справят с материала. Те имат два почивни полудни през седмицата, освен неделя и някои почивки, когато не сме толкова натоварени откъм състезания и учат на индивидуални програми. Ходят на училище, като учителите се занимават индивидуално с тях и после се явяват на изпити. Дори днес моята Теодора има изпит по "История". Аз също съм учила така и това не ми е попречило изобщо. Имах страхотен успех и можех да вляза където искам. Много държа на образованието. Имаме и две студентки в НСА – Лаура и Симона. И те имат днес изпит - по "История на физическото възпитание". Учат момичетата и се справят доста добре, всички са отличнички. Просто като си спортист си много организиран.

 

Добър екип ли сте с Михаела Маевска - капитанът на предишния ансамбъл на България, която в момента е помощник-треньор?

 

О, да. Михаела е страхотна. Прекрасно се разбираме и допълваме. Всеки знае за какво отговаря и си следи задълженията.

 

В каква посока искате да се развива художествената гимнастика?

 

Много ми се иска да има спектакъл на състезанията. Въпреки че аз харесвам и състезателната част. Мисля, че с новия правилник гимнастиката ще стане много по-зрелищна, ще има повече емоция.

 

Има ли опасност гимнастиката да завие в посока като по времето на Кабаева?

 

Не. Западният свят има много строги ограничения относно това какво можеш да правиш с тялото си. Все пак гимнастиката за да е олимпийски спорт трябва да е добре развита на всички континенти.

 

Какъв човек сте извън залата?

 

Най-обикновена жена на 42. Не ми остава много свободно време в момента, изцяло съм се заела с това, което правя. Имам приятелки тук в София, ходим на кино, на разходки. С колежките имаме ново хоби - да посещаваме ескейп стаи.

 

Можете ли да си представите живота без художествена гимнастика?

 

Мисля, че не.

 

Понякога, когато имам трудности в залата, си мечтая да работя само с компютър на едно бюро.

 

Обаче мисля, че това ще мога да го правя два-три дни и на четвъртия няма да мога да го издържа. Дори и когато съм в отпуск на четвъртия ден ми става скучно без гимнастиката.

 

Вълнувате ли се от предстоящото световно първенство, което ще се проведе в София и по-голямо ли ще е напрежението за всички вас?

 

Да, много се вълнувам. Напреженето със сигурност ще е голямо. Не е имало световно първенство в България от 1987 г. Момичетата през миналата година дадоха сериозна заявка за това, че са в топа на света и сега наистина вълнението и напрежението им ще са много големи. Мисля, че за да избегнем някакви ситуации, те трябва да са много добре подготвени чисто технически, за да са сигурни в себе си и в изпълнението си и да не се отрази това голямо напрежение върху играта им. Но мисля, че публиката ще ги подкрепя. Хората в България са жадни за нещо красиво и нещо добро и децата заслужават да бъдат подкрепени. Те се трудят много и подкрепата на хората ще им вдъхне сила. Много се надявам да се справим добре пред българската публика. Те играят с огромно удоволствие на Световните купи в София.

 

Какво ви предстои като състезания през тази година?

 

Сега предстои Световната купа в София, която ще е нещо като световно първенство преди самото световно първенство. 30 държави са заявили участието си. Общо ни предстоят четири световни купи и европейско първенство през юни. След това е традиционният ни лагер в Япония, три състезания от веригата Гран При и световното първенство през септември.

 

Какъв е най-големият комплимент, който сте получавали за работата си? Имаше изказвания през миналата година, че не е възможно това да е млад отбор.

 

Да, това беше коментар на колегите, но за мен най-големият комплимент е рекордния брой гледания на съчетанието ни с обръчи през миналата година. Както и това, че получих страхотни отзиви за композицията от всички хора. Радвам се, че съчетанията се харесват от хората, за мен това е достатъчно.

 

Снимки: личен архив и БФХГ

 

 

 

 

 

Коментари  

# +5 Ангел 28-02-2018 20:59
Страхотна е Весела Димитрова. Успех, с вас ще сме на световното!
Отговор Отговор с цитат Цитиране

Добавете коментар

Моля, пишете на кирилица. Добрият тон е задължителен. Коментари, които не отговарят на тези условия, ще бъдат изтрити.

Анкета

Кои са професиите, за които искате да научите повече?
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
Всички гласували:
Първо гласуване:
Последно гласуване:

ИЗБРАНИ ЦИТАТИ

                                                                                                                                                                                          Виж всички

абонамент за бюлетин

Харесайте ни във Facebook


×

Последвайте ни във Facebook