НИЕ СМЕ ПРОДУКТ НА НАШИТЕ ИЗБОРИ И НАВИЦИ
Ако за мнозина спортът е средство за здраве и красота, то за Инес спортът е живот. Неуспяла да изживее напълно своята голяма младежка любов в лицето на баскетбола, тя поема за кратко по друг път, но идва момент, в който решава да поеме по пътя на сърцето си. Начинание смело и дръзко, но и много успешно, защото днес тя е един от най-вдъхновяващите треньори и инструктори в България. Представяме ви Инес Субашка и нейната визия за здраве.
Винаги ли си се движила и живяла в правилната посока като начин на хранене и отношение към тялото?
Движението винаги е било част от живота ми, но бих казала, че тренирах, не защото се отнасях добре към тялото си, а защото го наказвах чрез тренировките. Дори имах доста нездравословно отношение към себе си и всячески игнорирах сигналите на тялото си, че прекалявам с тренировките. В същото време, до преди да стана на 19-20 години, никога не съм се замисляла какво ям и ядях доста боклучава храна и в големи количества.
С какво се занимаваше преди да създадеш IFS?
IFS е моят втори шанс да живея живота, който ми се изплъзна, когато бях на 18 години. Занимавах се професионално с баскетбол и спортът беше моя живот. Живеех, за да играя и нищо друго нямаше значение. Прекарвах всяка свободна минута в залата. Заминах да играя в Италия и за съжаление се контузих много тежко – това беше шестата ми контузия на рамената и ми отне доста дълго време, за да се възстановя. И тъй като в периода между 16-18 години прекарвах повече време в рехабилитация, отколкото в състезаване, се наложи да спра с баскетбола. Тогава се чувствах изгубена и не можех да си представя живота ми без спорт. Не можех да си представя как изцяло ще обърна гръб на идентичността, с която винаги съм живяла и щях да „прегърна“ някаква нова идентичност, която щеше да ми е толкова чужда и далечна. Започнах да уча „Маркетинг“ и после „Финанси“, защото като цяло обичам да уча и всичко ми е интересно. Но през цялото време повтарях, че уча за обща култура, а сърцето ми е другаде. Така реших, че няма значение дали начинанието ми изглежда перспективно или не - аз ще следвам това, което обичам да правя. Паралелно с ученето, тренирах и плуване. Един ден реших, че искам моята работа да бъде моята мисия и че искам чрез работата си да помогна на хората никога да не се чувстват така, както аз се чувствах.
Да им помогна не да рушат, а да градят здравето си и да им покажа, че тялото има невероятни способности да се регенерира, когато му даваме правилния стимул и се отнасяме добре с него.
Така, стъпка по стъпка, тръгнах по този път.
Как се появи идеята за IFS и трудна ли беше реализацията й?
В предходния въпрос споделих част от раждането на идеята. Спортът е моята страст и ако вече нямах шанс да бъда от страната на професионален състезател, то можех да използвам наученото, за да помагам на другите. Така започнах да тренирам хора на стадиона. Дали беше трудно? Само аз знам какво ми е коствало и макар и за хората да изглежда лесно и бляскаво, никой не знае колко пъти съм искала просто да се откажа. Никой не знае как когато нямахме зала и зимата водех тренировки до 9-10 часа вечерта на стадиона, замръзвах и тръгвайки си всеки път се заричах, че никога повече няма да се върна – до следващата сутрин, когато отново бях там. Успехът блести отвън, но отвътре изисква нечовешки труд.
Ти си много популярна сред хората, които се интересуват от здравословен начин на живот. Какво е усещането да си нечий вдъхновител?
Аз не разглеждам себе си по този начин. Не се опитвам да бъда нещо – просто съм себе си. Това те освобождава от претенциите да бъдеш някой специален. Дори винаги се опитвам да покажа на хората, че аз съм точно като тях и че в мен няма нищо различно. Каквото е възможно за мен, е възможно и за всеки друг. Сигурна съм, че всеки един от нас е вдъхновител за някого в живота си. Винаги е хубаво да знаеш, че някой е бил силен, защото твоят пример му е дал кураж и увереност да опита и да продължи.
Здравословно хранене или спорт – може ли да се каже, че едното е първо и по-важно? Възможен ли е баланс и добра физическа форма, залагайки само на спорт или правилно хранене?
Аз не ги деля. Няма как да си в добра физическа форма, ако игнорираш едно от двете. Малко повърхностно сравнение, но все едно да имаш скъпа кола и да не ѝ сипваш качествено гориво. Никога не можеш да използваш потенциала ѝ. Бих казала, че може едното да е стъпка към по-качествен начин на живот, но рано или късно трябва да се намери баланса между двете.
Със сигурност си ставала свидетел на големи трансформации. Ще ни споделиш ли някои запомнящи се случаи?
Има много трансформации. Всички те са различни и има нещо специално за всяка. Защото трансформацията не е само това как се променя тялото ти. За мен едни от най-големите трансформации са тези на хората с хранителни разстройства. Тези, които разбират, че не трябва да наказват себе си чрез хранене и тренировки и пренареждат цялата си визия за себе си и живота си. Много се гордея със Сибила, която тренира при нас и когато дойде имаше сериозен проблем с хранително разстройство. Сега Сибила е сред най-вдъхновяващите дами в IFS и има коренно различно отношение към храната и тренировките. Това е огромен успех. Другият човек, с който много се гордея е Митко. Той е претърпял тежка катастрофа с мотор и месеци наред е бил на легло и дори са му казвали, че няма да проходи. Никога няма да забравя първата му тренировка, как куцаше и колко му беше трудно. Този човек е истинско вдъхновение, със своята осъзнатост и несломим дух. Ако някой го види в залата може да го подцени, защото ще си каже: „А, той прави тяга само с 80 кг.“ Но пътят, който е извървял до тези 80 килограма, е толкова по-дълъг от този на някой друг, който прави тяга със 120 да речем. Такива неща придават смисъл на ежедневието ми.
Как успяваш да мотивираш хората, които ти се доверяват и кое е най-голямото предизвикателство в този смисъл за теб?
Мисля, че най-силната ми страна е това, че съм преживяла повечето неща и знам какво е усещането.
Можеш да разбереш само болка, която си изпитал.
Винаги знам как да посрещна хората там, където са и знам от какво съм имала нужда, когато съм била на този етап. Затова им го давам - за да им помогна да минат на следващото ниво. Не бих казала, че наричам това предизвикателство, но единственото нещо, което бих казала, че понякога ме дразни, са хора, които нямат никакво желание за промяна и по-скоро разчитат, че само защото са се свързали с мен, ще се случат чудеса. Това не е така. Човек сам постига резултатите си. Аз само давам насоките и подкрепата, но действията и усилията си ги полагат хората.
Доколко са важни постоянството и последователността при решението човек да живее здравословно?
Най-важното. Това, което не се постига с постоянство, се постига с още повече постоянство.
Ние сме продукт на нашите избори и навици.
Навиците създават живота ни, а навиците са резултат на повтаряемост – постоянство.
Как се появи идеята за твоята книга и какви послания отправяш в нея?
Книгата е в ума ми още от самото начало. Никога не съм се съмнявала, че ще я напиша и знам, че няма да е само една. Исках да обединя всичко, което намирам за важно за хората, които искат да променят начина си на живот. Да има място, където могат да намират информацията и вдъхновението да правят крачка след крачка към едно по-осъзнато Аз и една по-добра своя версия. Посланието ѝ е моята визия за здраве.
Какво мислиш за веган и вегетарианския начин на хранене и може ли според теб човек да бъде здрав и силен, хранейки се по такъв режим?
Имайки предвид, че не съм веган или вегетарианец, очевидно смятам, че човек има нужда от месо и други животински продукти. Но по никакъв начин не съдя хората, които избират такъв начин на живот. Всеки има лични убеждения и всеки носи отговорност за себе си и изборите си.
Кои диети и режими на хранене одобряваш?
Тези, които включват истинска храна. Тези, които не изключват макронутриенти, а ги комбинират в достатъчни количества според нуждите на хората. Тези, които не те заробват и не превръщат храната в основен фокус, а по-скоро ти помагат да подобряваш качеството си на живот. Подкрепям режими, които карат тялото да бъде по-силно и по-енергично, а не по-лениво, уморено и болно.
Ставала ли си свидетел на благоприятно повлияване на дадено заболяване когато човек балансира храненето си и започне да спортува?
Да! Работех с една жена, която имаше ревматоиден артрит и за шест месеца влезе в ремисия. Държа да подчертая, че не съм доктор и не лекувам заболявания. Просто промяната в начина на живот променя и тялото и подобрява здравето. За мен лечението винаги се корени в начина на живот. Една друга жена имаше хипоталамична аменорея и за две години с пълноценно хранене, успя да се възстанови. Много са случаите на хора с инсулинова резистентност, които също се възстановяват. И пак казвам – без нещо специално, само с промяна в начина на живот.
Непрекъснато се усъвършенстваш като курсове и тренинги. Ще ни разкажеш ли повече за последния ти стаж в Wolf Gate Gym?
Този стаж не може да бъде разказан. Написах две статии за всичко, което научих там. Като цяло, този стаж ми даде крила и още повече разшири мирогледа ми и ми даде още посоки, в които бих искала да тръгна, за да науча още повече.
Кои са хората, които са повлияли в най-голяма степен на живота ти и възприятията ти и какво си научила от тях?
На първо място баща ми. Той е моя идол. Благодарение на примера му съм се стремила да изваям всяка една черта в характера си. Той е най-благородния и трудолюбив човек, който съм срещала и съм му много благодарна, че без да ми налага нещо, а само с действията си ми помогна да бъда човека, който съм.
И другият човек е сестра ми, която винаги ме подкрепя и когато целият свят ми обръща гръб, тя винаги е при мен, за да ми помогне да се изправя. И това ми стига.
Какви са твоите изкушения и прегрешения?
О, те не са свързани с храна. Аз практикувам това, което проповядвам.
Моите изкушения са книгите. Купувам ги непрекъснато и без да се замисля.
Приятелите ми се шегуват, че съм като жените, които всеки ден си купуват токчета и дрехи, но аз го правя с книгите. И другото е това, че много обичам движението и понякога прекалявам.
Какъв човек си извън залата и кои са най-близките ти хора?
Същият. Както казах, аз не си слагам маска и съм просто себе си – другото тежи прекалено много. Най-близките ми хора са моето семейство. И е много важно, всеки да разбере, че няма по-важно от семейството, защото всичко друго е мимолетно и преходно.
Казваш, че си имала много разочарования и разбити мечти. Ще споделиш ли с нас някой твой житейски урок?
Не точно урок, но по-скоро съвет. Когато сте в трудна ситуация и ви се струва, че не можете да продължите, спомнете си за предишен път, в който се чувствахте така сякаш нямате сили и няма изход. И вижте до къде сте стигнали. Този път няма да е по-различно.
Съжаляваш ли за нещо?
Да, че родителите ми не са ме записали на спортна гимнастика. Но съм 186 см. висока и може би само аз бих се записала, защото никой друг не би видял перспектива в мен.
Мислила ли си някога, че ще се превърнеш в емблематична фигура в България за спорт и здраве?
Не мисля за това. Дори сега не възприемам себе си по този начин. Аз просто правя това, което обичам. Другото е само съпътстващ атрибут.
Какво още би искала да постигнеш?
Много неща и не бих могла да ги побера в едно изречение. Само мога да кажа, че за целите ми няма таван и всяка постигната е само стъпало към следваща.
Снимки и Видео - Инес Субашка
InspiredFitStrong, IFS channel
