Дани - както всички я познават, е едно прекрасно, енергично и заразяващо с усмивка и ентусиазъм момиче, което е взело нестандартното решение на 35 години да направи тотален обрат в професионалното си развитие като стане инструктор по Kangoo Jumps. И днес залата, в която води тренировки, е винаги пълна, а тя е щастлива, че въпреки малко заобиколния път вече е намерила себе си.
Имаш впечатляваща история, свързана с професионалната ти преориентация, след като през годините си вложила усилия в образование в съвсем различна сфера. Ще ни разкажеш ли как са се развили събитията при теб? Спортът твоя нова любов ли е или възродена стара?
Счетоводител съм по образование, изучавах тази материя цели девет години – пет години в Икономическия техникум в родния ми град Търговище и четири години в Стопанската академия в Свищов. Само два месеца след като започнах да работя по специалността, за голямо разочарование и на моите родители, разбрах, че това не е моето място и призвание. Това задушаваше творческата ми натура и за миг не съжалявам, че се отказах.
Силата ми винаги е била в спорта и танците, тренирах активно лека атлетика, занимавах се с народни танци, салса... Обожавах да танцувам, като малка това ми беше любимата игра у дома.
Един ден, когато трябваше да направя своя избор в какво училище да продължа образованието си, повлияна от родителите ми и желанието за по-добро образование, избрах да кандидатствам в Икономически техникум пред влизането ми в спортно училище. И така за близо 20 години аз затворих тази страница в живота си, докато не се сблъсках с магията на Канго джъмпс.
И всъщност с това решение съм си забила живота в една посока, която не е била моята.
След като завърших образованието си започнах да пътувам. Винаги съм мислела, че ще живея в чужбина. Много исках да се запозная с различни култури. Развитието ми остана на заден план, въпреки че човек като пътува му се отварят очите за много неща и пак върви напред. След едно от завръщанията ми от Англия и предстоящо заминаване за САЩ, срещнах бащата на детето ми и останах заради него в България. После се роди дъщеря ни и в продължение на пет години бях изцяло посветена на нея. Тя поотрасна, а аз се чувствах без посока, нямах представа с какво бих могла да се занимавам занапред. Бях много неориентирана, не знаех какво искам да правя с живота си,
а в същото време усещах, че имам потенциал, който нямах представа как да разгърна.
Тогава срещнах един човек, който просто ми помогна да си повярвам като ми каза, че силата ми е в спорта, танците, сцената. Междувременно се поддържах в спортна форма - ходех на фитнес и салса за развлечение. По случайност жената, която ми вдъхна кураж, се оказа и инструктор по Канго Джъмпс и започнах да посещавам тренировките й. Впоследствие се запознах и с Кинга Себастиан, която е треньор №1 по Канго Джъмпс в Европа. Тя направи Мастер клас, на който присъствах. Аз просто открих себе си в този спорт.
На 35 години реших да направя тотален обрат в живота си и да стана инструктор по Канго Джъмпс.
След като получих лиценз за инструктор бях щастлива, че имах и възможност да започна работа. В момента съм инструктор във фитнес център Релакс и се чувствам удовлетворена и щастлива. Винаги съм мечтала любимо мое занимание в същото време и да е моя работа и в момента абсолютно така го усещам.
Има ли своите трудности това занимание?
Има, разбира се, и трудности - има контузии, травми, конкуренция. Канго Джъмпс се счита за един от най-щадящите спортове, но пак има травми понякога при инструкторите, защото натоварването е по-голямо. Миналата година се бях контузила, но тогава водех двойно повече часове, затова реших просто да намаля часовете. По принцип възрастта е важна за това занимание, но аз лично въобще не я усещам като пречка, защото имам огромна енергия. Понякога преди тренировка си мисля как ще го давам по-кротко, но като стъпя в залата минавам в режим на тотално раздаване, като за последно. Моите клиенти се шегуват, че като мине двадесетата минута от тренировката буквално полудявам. Когато водех повече часове започнах да усещам донякъде работата си като рутинна и една от причините да намаля тренировките беше желанието ми да не го допускам. С повече часове се губи емоцията.
Чувстваш ли се щастлива и удовлетворена от това, което правиш?
Работата ми като инструктор въобще не я възприемам като работа –за мен е удоволствие.
Но следващите цели идват веднага след като човек реализира предишните. И сега искам да си намеря и друг спорт, с който да се занимавам професионално и с който да се доразвия. Появяват се много нови спортове, но все още нищо не ме е грабнало. В Канго Джъмпс ми харесва това, че е комбинация между спорт и танц. Въпреки че танц е силно казано, но има хореография и денс елементи. Участвала съм и в рекламни клипове. Един от тях беше за белгийски биопродукти за отслабване. Случи се съвсем случайно благодарение на една приятелка. Но участвайки в нещо, което не съм търсила целенасочено, се оказа, че ми се отдава. Впоследствие се снимах и в други реклами.
Наскоро с мой приятел и колега направихме и видеоклип. Имахме идеи, които искахме да изложим чисто за удоволствие. Като за първи път мисля, че добре ни се получи, но по-важно е удоволствието, което ни достави самото заснемане и обработване наклипа. Надявам се и в бъдеще да имам възможност да участвам идейно в подобни проекти.
Съжаляваш ли, че по-рано не си започнала да се занимаваш професионално със спорт?
Мислила съм как е щял да се развие животът ми ако по-рано бях започнала да се занимавам, но не съжалявам, че така се е случило. А и ако съжалявам няма да се почувствам по-добре. Явно така е трябвало да стане.
Малко преди да започна да се занимавам с Канго Джъмпс имах усещането, че за мен животът тепърва започва.
Преоткрих себе си на 35 години и то чрез спорта, а в този случай е доста рисковано, защото възрастта си е фактор. Направих един тотален обрат, но това беше едно от най-хубавите решения в живота ми. Обикновено хората започват да се реализират в живота на 25, аз започнах на 35. Дори шофьорска книжка изкарах наскоро. Никъде не е казано точно кой кога ще открие себе си и никога не е трудно или късно човек да направи това, което харесва. Приела съм, че при мен така е трябвало да бъде.
Какво би искала да ти донесе бъдещето?
Надявам се да вървя напред и бъдещето ми да бъде вълнуващо. Пожелавам си дъщеря ми да расте здрава, да се радва на живота и да намери себе си, а аз ще я подкрепя във всички нейни начинания колкото и да са странни. А в моя живот спортът Канго Джъмпс ще продължава да го има, но ще бъде малка част от него.
Снимки и видео - Николай Иванов
http://www.nikolayivanov.com/
Име (задължително)
E-mail
Уведомявай ме за нови коментари
"В момента нашата система гледа към миналото. Много от професиите, които в момента се изучават, ще бъдат заменени от роботи." /Иван Николов/
"Фотографията в медиите става все по-слаба поради причината, че самите медии имат друга цел, а не това да представят обективно обществото и процесите в него." /Петър Пешев/
"Това, което ме движи и мотивира, са откритията, които правя и изследванията, с които се занимавам. Вселената е огромна и има много неща, които не са ясни и които могат да се изследват." /Веселин Костов/
"Задължителният образователен стандарт е просто един отрязък от цялото знание на света, за който някой е казал – ти сега в 5 клас трябва да знаеш кой е този и какво е направил. Ако не го знаеш – ти си глупав и имаш двойка." /Иван Николов/
"Към медицината ме насочи интересът ми да помагам на хората. Може би ние се бъркаме донякъде в Божиите работи, но все пак смятам, че хората заслужават по-добър живот. Всички професии са с мисия да помагат на хората, но може би медицината е най-хуманната от всички тях." /д-р Цветозар Механджиев/
"Отборът на СМГ става втори в света на първата международна олимпиада на мегаполисите, зад нас остават столици като Пекин, Берлин, Банкок... Обаждам се на телевизиите да посрещнат учениците ни и получавам уклончиви отговори от рода на „Ще видим"... Докато ако някой избяга от затвора, откраднал е нещо, убил или изнасилил, те го правят звезда. " /Антони Стоянов/
"Само два месеца след като започнах да работя като счетоводител, за голямо разочарование и на моите родители, разбрах, че това не е моето място и призвание. Това задушаваше творческата ми натура и за миг не съжалявам, че се отказах." /Даниела Георгиева/
"В края на 90-те години може би всяка фирма водеше черна каса и двойно счетоводство. Реших, че въпреки че счетоводството ми е приятно като професия, не бих могла да правя незаконни неща и трябва да се ориентирам към друга специалност. Избрах информатиката - близо до точните науки, всичко е черно и бяло, нула и единица и няма място за нередни дейности." Галина Ганчева/
"Така че ние българите сме в една постоянна война – дали ще е политическа, икономическа, в бизнеса – създаваме я и си я движим. Но на тази порочна цикличност трябва да се сложи край." /Иван Кристоф/
"Известно време бях в БАН и опитвах да правя разни неща, но се оказа, че е невъзможно. БАН е нещо, което живее в друго време и друго пространство. Проблемът с БАН е следния – огромно мнозинство от хората там не правят нищо. На малко места има групи, които са активни, но това са малко места." /д-р Петър Попов/
"Фотошоп е виаграта на съвременния фотограф. Това е една чудесна фотографска лаборатория – да се работи пред компютъра, а не в банята или в тъмната стаичка. Но предпочитам да се ползва като лъжица мед, а не като виагра, т.е. човек да разчита изцяло на него. Няма как да се оправи с тази програма нещо, което не е снимано както трябва."/Петър Пешев/
"Най-голямото предизвикателство пред предприемачеството в България са чиновниците от държавната администрация." /Симеон Григоров/
"Бях много изненада колко лесно е да стартираш тук бизнес в сравнение с други страни, като например в моята страна. В Дания има толкова много правила, документация и освен това е нужен голям капитал за стартиране. А тук е бързо, лесно и достъпно, таксите са малки и може да се започне бизнес дори и да нямаш много пари." /Зина Соренсен/
"Нещата се случват и не бива да се съжалява за каквото и да било. Щом така е станало, значи така е трябвало. Човек просто трябва да си върви по пътя, да се развива, грешки се правят – нормално е за хората. Сигурно и по друг начин е можел да се развие животът ми, но този е добър." /Симеон Григоров/
Виж всички
G Space
