ПОСТИГНАХ ВЪРХА В ТОРОНТО

 

Трудно е личност като Иван Кристоф да се постави в рамка на определена професия. Той е екстремист по душа и човек, който се катери, спуска, лети, разузнава, поставя спиращи дъха рекорди, спасява животи, измисля и внедрява високотехнологични иновации, работи доброволно и мечтае безгранично. Представяме ви една необикновена история за стремежи и успехи на един безразсъдно смел човек и идеалист – от България до Канада и по целия свят.

 

През 1990 г. си заминал за Канада. Защо избра тази държава?

 

Първо, защото там са много мои роднини. А и бях толкова обсебен да се махна от комунизма и от всички негови извратености, че си мислех само за Торонто. Това решение е и от любов към супер височините и небостъргачите, каквито ние нямахме. Аз се захванах с един спорт като алпинизъм и пещерно дело с една цел – да избягам в чужбина. От тези среди имам страхотни приятели, възпитавани сме в един добър планински дух, но в тази област също имаше неща, които ме отвращаваха и за тези неща си има цял термин – криминална безотговорност.  Дори и там, на високото, съм се чувствал в една такава враждебна обстановка. Пращан съм на състезания по ски без никой да ми обясни основни неща като коя е лява или дясна ска (от обща култура съм знаел, че няма лява и дясна). Трябваше да се спускам от вр. Мусала без никаква екипировка. А всичката техника, която трябваше да бъде предоставена на нас като състезатели, се даваше на разни приятели и бизнес партньори. И затова, през 1990 г. просто исках да се махна от това. Имахме фурна в Бъкстон, от която не изкарвахме нищо, а само плащахме данъци, а отделно, че когато са ни пращали писма от Канада, бяхме под зоркото око на тогавашната Държавна сигурност, които и вкъщи са идвали и си вземаха каквото им хареса. И желанието ми не беше просто да изляза навън, а да видя всяко нещо, което е по-добро от тук. Разбира се, не съм имал намерение завинаги да се махна, защото родителите ми, корените ми са тук.

 

Клуб Екстрийм - полети с балони с горещ въздух над Седемте рилски езера

Какво имаш зад гърба си като образование?

 

Учех ИТ комуникации в университета на Торонто, после и в България масови комуникации. За този частен университет в България направих много - създадох клуб Екстрийм, като качих младежите на балони  - високо над Пирин, ниско над София, Бистрица и Кътина с горещ въздух, а също така на мото и делтапланери и хеликоптери по Черноморието. Миналата година по моя идея бе създадена инициативата за „Полети над Седемте рилски езера и серията фотосесии като „The Fortis Experience Project: In the Air“. Млади студенти, редактори, журналисти, телевизионни репортери, топ медийни експерти и бранд мениджъри у нас имаха възможността да летят за първи път на всевъзможни летателни апарати и усетят тръпката на адреналина. С помощта на приятелите Росен Касабов и синът му Ясен Касабов от Клуб Адреналин, доста млади студенти и фотографи откриха един нов свят във въздуха.

 

Полет с балони по време на Webit 2017

Със съдействието на Марио Стойков от Спорт Екстрийм, успяхме да качим на топловъздушен балон телевизионните репортери Боряна Черганова и Благой Цицелков от БНТ, Николай Василковски от Нова ТВ и Пламен Русев от фондацията „WEBIT”.

 

 

 

От там дойде идеята и за летящи журналисти – да бъдат обучавани за действие в екстремни ситуации, а освен това от въздух има съвсем друга перспектива за тяхната работа.

 

Идеята беше да направим ние в България „embedded extreme journalism“ и да го наложим. Нуждата за „Embedded Extreme Journalists“ (т.нар. „вградени журналисти“) се налага сега, когато светът е обзет от несигурност и атентати, пред журналистите, които искат да отразяват екстремни ситуации в труднодостъпни райони. Всичко това аз го правех некомерсиално, но в един момент други хора решават, че ще завладеят тази територия и ще го правят за пари. И аз ставам враг. Така моята идея става моя мой враг, защото тези които я открадват  и реализират зад гърба ми, било от чувство за вина или страх да не се разбере истината, действат нерационално и разчитат само на добронамереността ми. Но тази година се убедих, че когато им прощавам или съжалявам и стоя над тези неща, всъщност аз ги стимулирам да грешат и действат по такъв начин.

 

Проектът "Embedded Extreme Journalists"

Така че ние българите сме в една постоянна война – дали ще е политическа, икономическа, в бизнеса – създаваме я и си я движим. Но на тази порочна цикличност трябва да се сложи край и затова, както Григор Димитров стартира с нова успешна стратегия състезателната си година, така и аз взех решение да променя толерантността ми към порочността и да се отдам на една образователна стратегия, която вярвам, че в дълготрайната си цел ще бъде много полезна за всички и обществото ни.

 

Каква е връзката между ИТ комуникациите и екстремното в живота и работата?

 

Учех ИТ в момент, в който се целех в най-високата комуникационна кула в света – CN Tower. Тя не беше изкачвана в най-горната й част от 1976 г. CN Tower е всъщност върха на комуникациите. През 1976 г. с хеликоптер е вградена стометрова антена в нея и от там се излъчват всички комуникации, които стигат дори до Ниагарския водопад.

 

И голямото предизвикателство беше, че за да работиш по нея, не само трябва да владееш въжени операции, но и ИТ комуникации.

 

CN Tower в Торонто

Помагаше ми и лиценза за радиолюбител, който имах, както и опита ми в екстремните спортове по земя, вода и въздух. От катеренето, знаех как да балансирам и да предвиждам и планирам следващите си стъпки… От парапланеризма и скоковете с парашут, как да се движа във въздуха, само като променях позата си според въздушното течение и силните ветрове… От гмуркачеството, апнеата и леко водолазната си дейност, знаех как да задържам въздуха си и да контролирам дишането си, което рефлектираше и на извършените от мен операции на високо…  Исках преди да бъда подготвен за този проект, да съм технически и академично максимално обучен. Дори и когато става въпрос за екстремни спортове е хубаво да си технически грамотен. Имаше и нещо друго – в университета на Торонто бяха най-добрите преподаватели по ИТ комуникации, вкл. и проф. Данези. Това е един от най-престижните университети в света – например там е измислен инсулина.

 

Как се разви професионалната ти кариера на канадска земя?

 

Аз нямах право на работа първоначално, защото бях кадидат-бежанец. И понеже не можех да лъжа, т.е. не се правех на малтретиран или дискриминиран, нямах право да работя. Бях изумен когато видях не само толерантността на Канада –  аз ще съм благодарен и ще обичам цял живот тази страна, а също така и че когато една страна е икономически и политически силна тя използва тези фактори да даде шанс на хората да се развиват и интегрират. И аз точно това успях да направя. Можех да живея дори само със социални помощи, но моята амбиция беше каквото правя да бъде новаторско. През 2011 г. бях избран за герой на Торонто.

 

Пристигайки в Торонто, аз не знаех езика. Дойдох само с умението за въжени операции. Първоначално започнах да работя съвместно с един българин, на който се възхищавах искрено. Оказа се обаче, че всичко, което си учил в България, не е адекватно за Канада. Основното нещо, типично за Канада, е почтеността. Многото говорене и празни приказки там не работят. В началото целта беше просто да вляза в системата, да намеря клиенти и да започна да работя, без да мисля за пари. Точно това впоследствие ми каза и един от най-добрите в световен мащаб фотографи Джон Нарвали, който бе избран за официален фотограф на Папата и Кодак: „Парите не трябва да те интересуват.“ Ако човек работи почтено и е добър професионалист парите сами ще си дойдат. С българина, с който работех първоначално, се разделихме бързо, защото усещах, че не е коректен и краде. Започнах да се развивам по мой начин. Проф. Проди от университета в Торонто беше казал в интервю за мен по водещата канадска телевизия CTV и в най-гледаните новини в праймтайма, че е хубаво, това което правя, защото създавам ниша.

 

И реално аз успях, захващайки се с една черна на пръв поглед работа, да изградя имидж на звезда,

 

като имам предвид прякорът Човекът-паяк, който ми излезе впоследствие.

 

Публикация за "Човекът-паяк" Иван Кристоф в канадския вестник "Toronto Sun"

Разкажи ни повече за работата ти по CN Tower.

 

През 2003 г. в нашите професионални среди се анонсира покана за първия човек, който да извърши ремонтни дейности по покрива на кулата. До този момент тя не е била изкачвана и достигана по никакъв начин от човек. Това беше един съвсем нов свят и дори законите за изкачване с въжета трябваше да бъдат променени. За консултантите и инженерите задачата беше загадка, защото бях първия и впоследствие се оказа, че каквото се прави, там се умножава по три.

 

Аз спечелих конкурса, в конкуренция с фирми от цял свят с капитал от 20 милиона долара.

 

Оказа се, че аз съм единствения с план за действие, какъвто нямаха нито армията, нито пожарната, нито полицията и която и да било друга организация или фирма.

 

Работа по CN Tower

Защо се върна в България?

 

Коренът ме върна тук. В един момент започнах да си идвам тук по-често, а и родителите ми починаха и трябваше да се грижа за най-близките ми. Това стана и в един момент, когато постигнах върха за себе си в Торонто. Имам предвид когато покорих кулата CN Tower.

 

В какво се състои сътрудничеството ти с българската авиация?

 

Имах един план за въздушно-височинно спасяване. Желанието ми беше освен иновации, да правя и рекорди. През 1997 г . исках да направя световен рекорд по височинно спускане. Бях поканен на международния ден на признателността на службите за сигурност в Канада като единствен представител на доброволческите организации.

 

Осъществих рекорда, който беше излъчен на живо и от тогава имам желание да подобрявам още постижения в сферата на екстремното.

 

През 2002 г. имахме съвместна идея за два рекорда с Военно-въздушните сили на България, който да бъде осъществен над Мадара. Исках да мина супер дълги разстояния на въже, но се оказа, че максимума разрешен за хеликоптери Ми 17 е бил 30 метра, както се изрази Ген. Танев, тогавашния Командир на ВВС и той имаше право. Първият беше спускане от височина 100 метра заедно с подп. Христозов от авиобаза Крумово, като уговорката ни бе, че той трябваше да спази заповедта на Командира на ВВС, а останалите 70 метра ги спуснах солово. А вторият представляваше самостоятелно връщане на борда на хеликоптера от моя страна. Тогава бяхме попаднали под голяма турболенция заради срещата на локалния вятър, който идваше от долу с въздушното течение, което идваше в гръб от към платото над Мадарския конник. За още по-голям ужас, се получи едно огромно засукване, като в центрофугата на пералня машина, което бе невероятно преживяване за мен и ужас за коорганизаторите на събитието, зрителите и екипажа на хеликоптера… Но с пилотите и екипажа се справихме отлично, въпреки фактора „изненада“ и всички изникнали критични ситуации.  Инициативата беше успешна и от тогава все се стремим да правим нещо ново във въздуха - например проекта за 4G видеонаблюдение на борда на хеликоптер.

 

Ти си основател на доброволческите организации HEART (Highrise Emergency Aerial Response Team) в Канада и SOS (Special Operations Services). Може ли да разкажеш повече за техните дейности?

 

HEART (Highrise Emergency Aerial Response Team) е първия в света доброволчески височинен спасителен отряд. Той създаде нещо като революция в планирането на спасяване на супер високи сгради и представи една много смела и нова инициатива за спасяването на високи и супер и мега високи сгради. HEART мина успешно теста на времето и се разписа с успех в историята на дейности на високо и отреагиране в екстремални ситуации във височинното строителство и най-високите сгради в света. На него е посветена уеб страницата www.verticalrescue.com.

 

Сдружение “Специален отряд за спасяване”, известно като “Special Operations Services” – (S.O.S.) team, е обществена организация  с идеална цел, която е предназначена да извършва екстремно спасяване в България. Специализираният отряд може да осъществява обучения, тренировки и занимания по първа долекарска помощ, въздушна евакуация на пострадали и оцеляване. На него е посветена уеб страницата ivankristoff.com/portfolio/sos.

 

Доколко рискови са екстремните дейности? Имал ли си инциденти?

 

Аз съм парапланерист. При едно спускане от връх Тодорка, тъй като пренебрегнах някои инструкции за безопасност, едва оцелях, като по чудо.

 

А как стои въпроса с инциденти при катеренето? Използваш ли резервни въжета?

 

Винаги съм бил фен на соловото катерене и никаква употреба на предпазна осигуровка. Алпинистите, които катереха с въжета, носеха нещо като тенджери на главите и ходеха с предпазни екипировки, ми изглеждаха като баби с дисаги, сакън да не се наранят… Но такива бяха изискванията по алпийските клубове и даже имаше някакви измислени треньори, които ме занимава с глупавите, според мен тогава идеи, да се връзвам с въже и да изчислявам фактора на падане, при положение, че обичах да катеря без въже и ми се налагаше да се крия като го правя. Та много по-мъжко, храбро и достойно бе за мен ако се катериш в чистия смисъл, както те е родила мама, и единственото нещо, което признавах като екипировка, бяха катерачните еспадрили и магнезиевата торбичка. Само това Господ бе пропуснал, като е създавал човека.

 

При теб откривателството започва още от детска възраст. Открил си 4500 метра разклонение на пещерата „Голямата балабанова“. От там ли почерпи вдъхновение винаги да преследваш непостигнати цели през живота си?

 

Да, това бе с приятелите от пещерен клуб Средец. Това е една невероятна история, която си заслужава отделен материал за нея. Смятам да се върна в пещерата „Голямата Балабанова“ в района на с. Гинци и да заснема пътя и местата, по които сме били, за да споделя с читателите една невероятна история на млади първооткриватели. Та ние бяхме повечето деца, според мама и днешните ми разбирания като родител.

 

Разкажи ни повече за Дубай Хели Шоу и твоето участие с проекта A.I.R.F.O.R.C.E (a new air rescue concept for AIR Fire safety, special Operations and Rescue training for Civilian Emergency teams.)

 

Години наред бях партньор на Дубай Хели Шоу - там представих най-ефективния начин не само за новаторска визуализирана комуникация в реално време от борда на хеликоптери, която може да се използва при дистанционна-медицинска помощ (Remote Medical Assistance), но и при спешно отреагиране на труднодостъпни места, в които да речем спасители с алпийски способ или по въже от хеликоптер оказват помощ на пострадал и чрез видео връзка от телефона или таблета си, отразяват околната среда и ситуация на лекар или специалист в дадената сфера, от която се изисква компетентно мнение. Има много интересни случаи, като например как лекар през видео връзка, оказва инструкции на долекарска помощ.

 

В какво се състои иновативната ти идея за нов вид спасяване във въздуха с проекта „M.A.R.S.“ и какво е необходимо за да се приложи на практика?

 

Проектът МАРС се състои в няколко етапа, които се позиционират в различни домейни, с различни методи и различни транспортни и летателни средства. По него започнах да работя когато в началото на новия милениум стартира подбора на екипа, който се очаква да извърши първата работа на недостъпните места на най-високата кула и сграда в света. Тогава установих с едни от най-добрите и опитни пилоти, както и консултанти и инженери на супер високи сгради, какви са предизвикателствата на такава височина и конкретно за случая каква е сложността за изпълнение на височинно-въжени операции във враждебна и крайно опасна обстановка. Като казвам най-добрите и опитни пилоти, имам предвид тези, които са наемани от холивудската и автомобилната индустрия за филмови каскади, както и тези, които са наемани от правителствени и частни организации и имат над четиридесет години опит и са още живи. Например, когато попитах Роберт Либи, с който изнесохме съвместна лекция по време на Дубай Хелишоу през 2014 и ми го приставиха за един от най-опитните пилоти в света: “Robert, is it true that they say that you are one of the best and most experienced pilots on Earth?”, той ми отговори най-искренно така: „Well,  I have been flying for near/over forty years and I am still alive!”,

 

По тази идея работата ми е въз основа на метода на изключването. Ако не го направим в България, ще го направим в чужбина. Има организации и компании в България, която вместо да се развиват, се опитва да налагат монопол.

 

А бизнесът ти или го развиваш, или го контролираш, но не можеш да правиш и двете неща едновременно.

 

Бих желал подготовката на този проект да се развива в България. Така ще можем да представим и страната ни и красотите на родината ни, защото инициирах идеята да се правят снимки, изложби и филми от високо над България с леката и ултралеката авиация. Първата изложба на тази тема бе в Шумен, когато идваше „Царят“ през 2002г., впоследствие в Пловдив през 2006г. и последваха изложби във Варна и София. През тази година подготвям една мултимедийна изложба с полетите над Седемте рилски езера, в района около столицата и на Черноморието. 

 

Бих искал да кажа, че английска телевизионна продукционна компания, която работи и снима за глобалните канали като Discovery Channel, Nat Geo, BBC, History Chanel и други, иска да направим нови тв серии с българската ми инициатива за иновации по света, но аз бих желал да ги направим тук в България и да представим доблестно пред света столицата и родината.

Инвестициите по заснемането и дистрибуцията по света на тези серии  ще бъдат за сметка на британската тв продукция, с която съм сключил договор. 

 

През 2001 г. си избран за герой на Торонто. През същата година си се спуснал с въже на стадион Rogers Centre за откриването на CFL (Канадската футболна лига)...

 

Да, бях отличен като един от героите на Торонто, заедно с полицай, пожарникар, парамедик и лекар по повод създаването на доброволчески спасителен отряд.

 

Казваш, че Panasonic и IBM са инвестирали в теб в Канада. Какво имаш предвид?

 

Използвал съм мобилни компютри на IBM ThinkPad в екстремни височини. Oт IBM Canada Ltd. забелязаха постиженията ми в сферата на въжените операции на супер високи небостъргачи и височинното строителство и направиха публикация за мен в Торонтовския вестник „Тhe Globe and Mail“. През зимата, при ветрове 75 км/ч съм се спускал с въжета на сграда на 37-я етаж с камера и лаптоп на IBM ThinkPad и съм успявал да заснема и архивирам всички фасадни и структурни проблеми за няколко часа. По принцип за тази работа трябват платформа, 7 човека и една седмица работа.

 

От Panasonic Canada Inc. по аналогичен начин ми предоставиха техния TOUGHBOOK ноутбуук, който също съм изпозлвал в моята работа и представих на годишната конференция на Международната асоциация на началниците на полицията (IACP) през 2001г. 

 

А каква е връзката ти с Фортис и Zero G space art contest?

 

Участвах с няколко концептуални снимки http://zero-g.fortis-watches.com/en/entries и създадох Ландинг страницата https://ivankristoff.com/fortiswatch/

 

А каква е връзката ти с български фирми?

 

Сега си партнирам със 100 процентови български производители на продукти и услуги, които ги предлагат на световния пазар и се конкурират с най-добрите в света. За мен е чест и удоволствие да виждам и да участвам в процеса на представяне по нов и атрактивен начин на българския бизнес и идеи.

 

 Например, марката за колела ДРАГ е избора на Френски професионални отбори, а с техните колела съм карал екстремно и във всякакви ситуации в България, но най-вече смятам да се направят уникални фото сесии с епични кадри, които ще промотират и красивата България. Има и един социален и обществено полезен ефект: да започнем да правим атрактивни за международния туризъм вело пътища, като например от София до Самоков (Рила, Витоша и Верила планини), през с. Бистрица, с. Железница. с. Белчин.

 

Какви са ти плановете за бъдещето – можем ли да очакваме още рекорди и иновации?

 

1997 - World’s first record for rappelling from a flying helicopter

1998 - Record for rappelling from a flying hot air balloon

2002 - World’s first record for ascending from a flying helicopter

2003 - World's first record for the highest high-rise rope access work

2004 - World's first record for the highest emergency response

2007 - World's First aerial surveilance via 3G and 4G

2010 - Introduction of Project H.E.A.R.T. in Dubai Helishow

2012 - Introduction of project M.A.R.S. in Dubai Helishow
 

В момента фокусът ми е да продължа със заснемането и режисирането на кратки филми за най-високите сгради в света (проекта Web Wrapping of the World’s tallest buildings). Проектът вече стартира в Дубай и ще бъде реализиран под формата на документални филми за Discovery channel или като кратки реклами.

 

 

За повече информация:

https://ivankristoff.com/portfolio/web-wrapping/

 

А няколко думи за проекта ти свързан с експедицията на Еверест през 2018 и Дубай Хели Шоу 2018?

 

За Дубай Хели Шоу, отново ще представя постиженията си и въведените от мен нови концепции за въздушното и височинно спасяване.

 

По случай 65-годишнината от изкачването на връх Еверест, през 2018г. искам да направя един филм за духовността и живота в екстремни височинни условия на шерпите (бел.ред. етническа група от предимно планинския район на Непал в Хималаите). Такъв филм ще бъде излъчван на различни филмови фестивали по света. Освен това мога да кажа че вече има американски, канадски и английски телевизионни компании които имат интерес от такава продукция. По време на експедицията моята основна роля ще бъде на оператор и репортер и въпреки че няма да имам време да се подготвя напълно за експедицията ще се радвам да стигна с алпинистите до самия връх. Моето най-голямо постижение досега е изкачването на най-високия връх в Европа – Елбрус, 5642м.

 

За повече информация:

https://ivankristoff.com/portfolio/everest

https://ivankristoff.com/dubaihelishow/

 

Благодаря ти за това интервю. Пожелавам ти бъдещ успех на всички твои проекти и иновационни идеи.

 

Снимки и Видео - Иван Кристоф, https://ivankristoff.com

 

     

   

 

Добавете коментар

Моля, пишете на кирилица. Добрият тон е задължителен. Коментари, които не отговарят на тези условия, ще бъдат изтрити.

Анкета

Кои са професиите, за които искате да научите повече?
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
Всички гласували:
Първо гласуване:
Последно гласуване:

ИЗБРАНИ ЦИТАТИ

                                                                                                                                                                                          Виж всички

абонамент за бюлетин

Харесайте ни във Facebook


×

Последвайте ни във Facebook