Konstantin-Budev

ЧОВЕЧЕСТВОТО СЕ ДВИЖИ НАПРЕД ОТ ХОРАТА, КОИТО РИСКУВАТ

 

Има хора, които избират да действат, вместо да чакат. Нашият гост има толкова много професионални лица, че е трудно да бъдат обхванати в един разговор. Но със сигурност можем да кажем какъв не е – Константин Будев не е от хората, които са просто наблюдатели на живота. Той е от тези дръзки личности, които винаги търсят предизвикателства и ги следват, независимо, че те са често съпътствани с рискове, разочарования и обрати.

 

 

Вие сте се развивали в най-различни и разнообразни сфери на дейност. Какво Ви е водило през годините към новите начинания – ентусиазъм, любопитство, стечение на обстоятелствата или нещо друго?

 

В Дубай

Нещото, което много ме привлича, са иновациите. Развитието на човечеството се корени в иновациите във всяка една област. Поради тази причина всичко, което е свързано с тях, за мен е като магнит. И аз следя, доколкото ми е по силите, всички нови неща, които излизат. Защото те ще дадат тласък в развитието на обществото и народите. Помислете си някога хората как са живяли  в сравнение с днес и откритията до какъв напредък са довели човечеството.

 

Според мен най-късно до 2025 г. тотално ще се промени визията на по-развитите общества. Например да вземем идеята за автономни автомобили с дрон технологии, които ще се придвижват по въздуха. Наскоро бях в Дубай и питах хората там за безпилотните автомобили и те ми казаха, че до 2020 г. ще са навлезли при тях. Скоро шофирането ще бъде само за удоволствие, а не от необходимост. Колите, които се управляват от роботи, не могат да катастрофират. Тяхното навлизане ще промени всичко.

 

Прогресът в медицината и медицинската роботика също е много впечатляващ. Сигурен съм, че по наше време ще се въведат технологии за удължаване на живота.

 

За който може да си позволи. А и светът е пренаселен - защо да се въвежда масово...

 

Земята вече на много места не е привлекателно място за живеене. Ще направят технологии за излизане извън нея.  Някога Жул Верн като е написал „20 000 левги под водата“ всички са се смеели. След това обаче на база на неговата идея са направили подводници, стигащи до много повече от 20 000 левги.

 

В момента работите по най-големия руски туристически инвестиционен проект в България – Санаторно-оздравителен комплекс „Камчия“. С какво е свързана Вашата работа като координатор?

 

Координирам взаимоотношенията с някои държавни структури и институции  и персонално отговарям за телевизия „Камчия“. Гордея се, че без да влагаме средства и доколкото е било по силите ми я задвижихме и работи. Идеята за телевизия беше залегнала в проекта на „Камчия“, имаше и купена техника. Но да вдъхнеш живот на нещо, което е само на хартия, изисква много работа, тичане, контакти, напрежение и т.н.

 

Споделяте, че през последните години, в резултат на охладняване на отношенията с Русия, има ограничаване на дейността на комплекса – вече не е целогодишен, а сезонен, освен това сте съкратили повече от 200 души. 

 

Това е единствения комплекс в България, а може би и в Европа, който има цялостна насоченост към даровити деца, социално слаби семейства, ветерани от войните и герои на труда. Смятам, че за такъв проект има място и той ще продължи да функционира точно в този вид.

 

Но проблемите, които има пред него, са политически.

 

СОК Камчия от птичи поглед

В началото комплексът работеше постоянно, целогодишно. Почиваше се само десетина дни след Нова година. През останалото време беше пълен. След това от Москва започнаха да изпращат по-малко туристи и нямаше смисъл да държим зает толкова персонал. Но аз се надявам, че ще възстановим първоначалния капацитет. Има нужда от такова място за социално слаби семейства, деца и ветерани. В нашия случай правителството на Москва заставаше зад тези хора. Но нищо не пречи социално слаби хора от България да бъдат изпращани там и държавата да поема техни разноски.

 

Вие сте социолог по професия. Някога работили ли сте по нея?

 

Единствено в студентските години, тогава съм участвал и съм правил множество проучвания. Завършването на образованието ми съвпадна с идването на демокрацията и се хвърлих в частния бизнес, който даваше по-сериозни възможности.

 

Това са едни години, които се свързваха с нови възможности, но пък и се съпровождаха в голяма степен с хаос и беззаконие. Успяхте ли да се адаптирате към тогавашната, по-различна вече ситуация, и какви са уроците Ви от това време?

 

Уроците са много, а за адаптирането – нямаш много избор, трябва да се адаптираш. Следва се принципа „Проба-грешка“. Започнах още през 1990 г. с обща фирма с мои близки – една от първите преводачески агенции в София. Организирахме екскурзии до Турция, които тогава бяха много популярни. През годините съм имал и две агенции за манекени и фотомодели, едната от които беше за деца модели. Това беше перспективен бизнес и работеше много добре.

 

Звучите като човек, който търси ниша и когато я открие смело се впуска в предизвикателството.

 

Да. Трябва да рискуваш. Човечеството се движи напред от тези, които са малко луди и смятат, че трябва да рискуват. Ако стоиш и чакаш, нищо не се случва, трябва да действаш. Действието е това, което поражда друго действие и т.н.

 

Затова винаги когато съм преценявал, че някъде има интересни възможности, моментално съм се впускал.

 

През годините съм генерирал много идеи и много идеи съм давал на мои приятели, които са ги реализирали, без аз да имам участие. Просто аз съм ги споделил на някого, а той ги е осъществил. Живи и здрави.

 

Това не Ви ли е разочаровало?

 

Чак разочарование - не. Приемаш го като част от живота. Аз така или иначе не съм можел да ги реализирам. Но през годините ме е разочаровало това, че много хора, за които съм мислел, че са приятели, не са такива докрай. Разбрал съм, че приятел ти е човек, който е до теб когато си в нужда. А когато си здрав, щастлив, богат... тогава всички са ти приятели.

 

В момента, в който нещата ти се сринат, тях ги няма.

 

Това ми се е случвало няколко пъти. Поне два пъти съм фалирал. Когато ти се случи такова нещо изведнъж телефонът ти спира да звъни, никой не ти се обажда, на когото ти се обадиш не вдига... Така че само в проблемна ситуация разбираш имаш ли приятели или не.

 

Кога сте фалирали?

 

С дъщерите си Мари Будева и Анна Будева

Много пъти. Първият път беше 94-95 г. Тогава имах много голям бизнес. В един момент започнаха фалитите на банките, които повлякоха и мен. Имаше и хора, които се възползваха от тази ситуация и също ме завлякоха с пари. Много трудно се излиза от такива ситуации. Няма формула, която гарантира, че няма да ти се случи.

 

Тези моменти как са повлияли на характера Ви и на отношението Ви към живота?

 

Не повлияват добре. Имаш лоши мисли, тъжно ти е, но трябва да си силен и да се изправиш на крака. Ако се предадеш си до там. Аз например от едни години нататък не съм си представял, че ще отида и ще работя някъде на заплата. Смятах, че мога да имам самостоятелен път на развитие. Доста време успях да издържа така.

 

Има ли нещо, което сте искали да правите, но не сте имали възможност?

 

Не бих казал. С почти всякакви неща съм се занимавал. Гордея се, че когато имам някаква цел имам уменията да я осъществя и да я докарам до край. Имах един такъв случай преди години. Работех с проф. Ставри Ставрев, който е откривател на нанодиамантите. Нанодиамантите имат уникални свойства. Например могат да се използват, образно казано като асансьор до раковите клетки и към тях да се прикачи химиотерапевт, който да ги убива. Професорът имаше мечта да направи в България център, който да изследва техните свойства. Искаше тези негови открития да се използват в България. Говорех му да направим така, че да заинтригуваме правителството, а той ми казваше, че е опитвал, но нищо не се е получило.

 

А в същото време от САЩ и от Турция са му предлагали празен лист с подпис, на който само да напише каква сума желае за себе си.

 

В Турция той работеше като професор в един от университетите на Сабанджъ холдинг. Разказал е за идеята си на един от собствениците на холдинга. На другия ден е била организирана среща специално за него на целия управителен съвет на холдинга, на която вече е бил визуализиран проект с макет  за центъра, който е искал да изгради, включително със статуя на професора. Казали му, че от него се иска само да каже „Да“ и да напише каква сума иска. Попитах го какво е направил. А той им отговорил, че това нещо иска да го направи, само че в България.

 

Професорът ми каза, че много пъти е опитвал, писал  писма до хора и институции, но без резултат. Попитах го: „Искаш ли да ти уредя среща с Бойко Борисов?“ Той каза: „Ако можеш - да.“  Обадих се тогава на мои приятели и започнахме редица публикации за проф. Ставрев и за неговите открития, в различни издания. Най-накрая една от телевизиите направи предаване за него, което завърши с въпроса къде са институциите, след като имаме такива открития в България и защо никой не проявява интерес към тях. И един ден, понеже аз бях лицето за контакт на фирмата, ми се обадиха от кабинета на Бойко Борисов. „Г-н Борисов иска да се види с проф. Ставрев“ -  ми казаха. На срещата той като чу за какво му говори професора, веднага каза: „Добре, правим го. Извикайте здравния и финансовия министър и това нещо започвайте да го работите“.

 

Така се случи обаче, че след един месец се смени здравния министър и комуникацията прекъсна, впоследствие имаше и други рокади в здравното министерство. В същото време започнаха контракампании срещу откритията на проф. Ставрев от страна на фармацевтичните компании, които той преживя много тежко. Факт е, че за съжаление той до края на живота си не успя да реализира този проект и си отиде неудовлетворен. Направи частично с руснаците някои неща.

 

Той беше гениален, но всичко си отиде с него.

 

Аз се гордея, че направих това, което зависеше от мен, а именно - да популяризирам проекта и да привлека вниманието на отговорните лица. Няма как обаче да го реализирам. Трябва да има желание на високо ниво да се подкрепят такива иновативни неща.

 

Имали ли сте някога погрешни представи за това как се случват нещата в България?

 

Аз гледам много оптимистично на живота и за мен е много важно човек да е позитивно настроен. Негативизмът никога не е довел до нещо добро. Ако отхвърляш всичко не можеш да растеш. Човек като излъчва позитивизъм зарежда пространството с други такива клетки.

 

Вземали ли сте решения, които са по-скоро емоционални, отколкото разумни и до какво са довели?

 

Част от грешките, които съм допускал, са в резултат на мои емоционални решения. Имало е някои случаи, в които под емоцията съм успявал да уцеля верния път, но по-рядко. Емоцията не винаги е добър съветник. Ако сте забелязали големите дипломати когато общуват помежду си – в тях няма емоция. На това ниво под влияние на емоцията е недопустимо да се вземат решения.

 

Участвали ли сте в недалновидни проекти, такива, които не са се развили по най-добрия начин?

 

Имало е такива. Например с мои съдружници преди години бяхме направили луксозен френски ресторант „Червено и бяло“ на ул. Раковски. Беше много хубав замисъл, много добре изпълнен, с много вложени средства, но нямаше успех. Може би причината беше в местоположението, в това, че нямаше места за паркиране.

 

Дори преместихме спирката на тролей №9, която беше точно пред входа на ресторанта.

 

В Хавана, в любимия бар на Хемингуей – Флоредита

С кански усилия и много разправии в общината успяхме да я преместим двадесет метра по-напред. Но пък не хвърлихме достатъчно пари в реклама. Наскоро прочетох един надпис на билборд: „Няма бизнес, който да е по-голям от рекламата си“. Но не опира само до средства, вложени в реклама. Важно е и как да я насочиш, какво е посланието, каква реакция очакваш. Рекламата е голяма наука. Игра, която носи силно удовлетворение. Впечатлявам се от думите на най-големия рекламист в света Дейвид Огилви: „Най-големият си договор за реклама, го спечелих без да кажа една дума.“ Мисля, че ставаше въпрос  за среща за подписване на договор с „Кока-Кола“.

 

Имате ли своя кауза или нещо, което бихте искали да осъществите в полза на обществото?

 

Много пъти съм участвал в доброволни мероприятия. Но ще разкажа и за един проект – „ТВ иноватор“. Той е със запазена марка. За него ме вдъхнови истинската история на един младеж, който имал своя идея, която искал да представи на голям шеф. Всяка сутрин шефът се качвал с асансьора до етажа на неговия кабинет. Момчето засякло, че пътят с асансьора продължава две минути. Решил, че някой път ще се качи в асансьора заедно с него и ще има две минути, в които ще може да му разкаже кой е, какво предлага, каква е ползата за него и за обществото. Мислел си, че ако шефът му даде визитна картичка или го покани в кабинета си – успехът е сигурен. Действително се случило така и проектът бил реализиран. Този разговор съм го заснел на клип. Накрая на клипа се казва: „Ние не Ви даваме две минути, а Ви даваме всичкото време на света. Елате, ще Ви дадем поле за изява и можем да намерим инвеститор за Вашата идея.“ Това е идеята на предаването, като идеите на участниците ще бъдат оценявани от жури и победителят ще спечели финансиране на неговия проект. Останалите участници ще имат и други възможности за реализация на идеите си.

 

По пътя към реализиране на това предаване стигнах до екипа на президента Плевнелиев

 

и до неговия човек, който отговаря за иновациите. Исках под егидата на президента да се развива идеята. Тогава се правеше центъра за иновациите на „Четвърти километър“. На разговора казаха, че президентът не може да застане като патрон на частни лица, а може да е зад някаква кауза и да намерим начин да обединим всички хора в България, които се занимават с иновации. Когато се опитах да продължа разговорите с част от тях, всеки започна да дърпа килимчето към себе си и не се получи. Беше страхотна идея, в която все още виждам хляб.

 

Има ли сфера на дейност, към която не искате да се връщате, след като вече сте опитали?

 

Не, няма сфера, от която да съм се отвратил до такава степен, че да не искам да се връщам.

 

Съществува ли истинска коректност и лоялност в бизнес отношенията?

 

Това е, от което съм разочарован. Установил съм, че една част от хората, които правят бизнес, са  безскрупулни и арогантни.

 

Ако си честен и почтен не ти се получава.

 

Но има, разбира се, хора, които са коректни.

 

В днешно време не сме ли станали по-цивилизовани в отношенията си?

 

По-рафинирани сме, но ако може да те прецака някой - ще го направи. Такъв е животът, за съжаление. Искал съм и аз да бъда такъв, но не мога.

 

Като бивш съпруг на телевизионната водеща Гала, не мога да не Ви попитам имали ли сте участия в телевизионния бранш?

 

Да, имал съм. Първите предавания, които правих в телевизията, ги направих заради нея. Едното се казваше „Топ модел Зодиак“. След него беше „Телевизионно казино“. Но всяко нещо с времето си.

 

Защо не продължихте да се занимавате с телевизия?

 

Там също имах сблъсък с държавната машина. По същото време смениха Хачо Бояджиев с друг директор на БНТ. И той, застъпвайки на поста генерален директор,

 

първото, което направи, беше да свали моите предавания.

 

Започнаха разправии с него, заведох дела срещу БНТ, но нямаше как една малка частна фирма да спечели дело за милиони срещу телевизията. Никой нямаше да го допусне. Загубих и тогава хлътнах с много пари. Спрях да се занимавам с телевизия, но продължавам да мисля за възможности, като „ТВ иноватор“ например.

 

Къде се чувствате себе си?

 

Там, където има иновации. Там ми е най-любопитно и ми харесва. Не че в сферата на телевизията не ми е било добре.

 

Днешните години по-благодатни ли са за развитието на потенциала на хората?

 

Вървим напред и обществото се развива. Много повече възможности се отварят. Виждам младежите, които сега завършват, а вече имат идеи в главата си как да просперират. Някога не беше така. И по света има българи, които са много успели.

 

Някога налагало ли се е да бъдете нечестен с някого?

 

Стремял съм се да не бъда такъв. Смятам, че човек трябва да се придържа към достойноство, чест и уважение.

 

Човек, който не уважава човека отсреща и не държи на честната си дума, няма да стигне далеч.

 

Имате две дъщери – Анна и Мари. Насочвате ли ги и помагате ли им в тяхното израстване?

 

Опитвал съм се през цялото време. Живяли са с майките си и те повече от мен са им повлияли, но и аз се опитвам с каквото мога да им помагам. Развиват се и всяка от тях си има свой път. От жената, с която живея, имам и доведен син. И тримата са прекрасни млади хора, с хъс и амбиции, с желание за успех. Гордея се с тях!

 

Какво Ви носи радост?

 

С настоящата си съпруга и близка приятелка

Животът. Много обичам да пътувам с жена ми по целия свят, също и с приятели.

 

Идеалист ли сте?

 

Да. Вярвам в семейството и смятам, че едно от големите разочарования за обществото е разрушаването на мита за семейството. По социалистически казано семейството е най-малката клетка на обществото и е нещо, от което всеки се нуждае. Хубаво е човек да има майка и баща и да живее с тях. Не ми харесва идеята днес да си с един човек, утре с друг и т.н. Тъй като винаги съм мислел, че това няма да ми се случи, това е един от уроците ми в живота, защото ми се случи и то два пъти. И това вече масово явление доведе нещата до там, че родителите вече не са авторитети пред децата си. От друга страна самочувствието на новобогаташите се предава на техните деца и те стават по-трудни за комуникация и възпитание и по-трудно възприемат ценности и отговорности. И тези фактори правят така, че децата стават неконтролируеми.

 

 

Добавете коментар

Моля, пишете на кирилица. Добрият тон е задължителен. Коментари, които не отговарят на тези условия, ще бъдат изтрити.

Анкета

Кои са професиите, за които искате да научите повече?
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
Всички гласували:
Първо гласуване:
Последно гласуване:

ИЗБРАНИ ЦИТАТИ

                                                                                                                                                                                          Виж всички

абонамент за бюлетин

Харесайте ни във Facebook


×

Последвайте ни във Facebook