Dimitar-Rashkov-Redvertex

НЯМА СМИСЪЛ ДА РАБОТИШ, АКО НЕ СЪЗДАВАШ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЩАСТЛИВИ ХОРА

 

Продължаваме нашия разговор с Димитър Рашков - архитект, визуализатор и човекът в основата на REDVERТEX. Докато в предишния разговор разбрахме интересни детайли за историята на една осъществена идея и за това как се пробива на международния пазар, днес ще се потопим в сърцевината на визуализаторството. Ще говорим за илюзиите, за хората отвътре, за позиционирането на компанията сред световната конкуренция, за стратегическите избори и за това как работят индустриите, независимо дали на нас ни харесва. Един наситен и обогатяващ разговор с една изключителна личност.

 

Казвате, че илюзията е изключително мощна индустрия. По какъв начин илюзията работи във вашия бранш?

 

Нейната основна роля е да създаде у зрителя усещането за мечтания от него лайфстайл. Да иска да скочи в онази среда, да се почувства част от нея. А онази среда не винаги е представена напълно честно. Там идва илюзията – да успееш понякога да извадиш проекта от истинския му контекст, за да бъде придаден характерен привкус за начина на живот. Защото вече архитектурата е напълно безсмислена ако не е създадена за хората. И новите тенденции са такива – смисълът на всичко са хората - да могат да намират уютни места, където да се събират, да общуват, да пазаруват... Местата са създадени за един определен начин на живот, а не са просто здания, построени и украсени по някакъв начин. Илюзията като част от маркетинговите концептуални проекти има една социална роля, подобно на социалните мрежи. Архитектурните решения по-скоро се разглеждат и анализират като социално явление.

 

За да имат този социален резултат, в прединвестиционния процес се налага нещата да бъдат доукрасени, да бъдат създадени едни по-имагинерни впечатления и това е нашия специалитет.

 

Празненства в Обединени Арабски Емирства, CRTKL

Ние трябва да направим едно място вълшебно, нищо, че следват години багери, копане, прах и кал и чак след това да дойдат хората, за да заживеят по съответния начин и то да се окаже същото.

 

„Съвременният свят върви към конфекция.“ Това отново са Ваши думи. По какъв начин кореспондират с бизнеса Ви?

 

Нашият бизнес също се движи като конфекция и ние сме успешни, защото разбираме, че е конфекция. Например имаме нещо, което е страхотно, ще прави невероятно впечатление този сезон, хората ще се скъсат да го носят навсякъде, обаче след това ще го хвърлят. Самата архитектура и самият дизайн също станаха потребителски и като всяко едно такова нещо се купува, ползва, троши и се хвърля. В архитектурата вече не се влагат материалите, които са се ползвали някога – скала, камък, метал..., които биха  издържали стотици години.

 

Сега се строи с картони, лепила и т.н., и ако не се поддържа, след 15 години природата ще го е заличила от земята.

 

Университет Cornell, Dubai Smiles

Дори самият дизайн върви като течение, със съответните модни тенденции. Например дънките ще са с ниска талия – 10 години редим прозорците, после ще вдигнем талията до пъпа – ок, почваме да ги отместваме шахматно и т.н. И всички, като при всяка модна тенденция, се хвърлят в една посока или в друга посока.

 

Понятието за шедьоври е девалвирало и донякъде се е обезсмислило. Всичко е толкова комерсиално, че има нужда да бъде конфекция. Бутиците не правят големите обороти, а НМ правят оборотите, където един парцал от 10 лв. се върти в милиони бройки и се продава навсякъде.

Ние сме имали желанието и сме започвали с идеята да бъдем бутиково студио. Да бъдем пет или десет души и да правим изключително яки работи.

 

Само че после открихме, че бутиковата работа и специалните клиенти не плащат наема, а индустрията плаща наема.

 

И това го осъзнахме като концепция – трябва да си конфекция, но ще е достойно и хубаво, ако си от добрата и качествената конфекция. Може да не си НМ, а да си Mexx. Затова аз смятам, че в индустриалния дизайн, а и в който и да е, нещата са се превърнали в конфекция. Опитите за надомна работа – плетене на шапчици, продаването им във фейсбук – това са едни 20 лв. и следващия месец чакаш още 20 лв. Не можеш да завъртиш колелото и да си градиш живота върху това нещо, какво остава да дадеш възможност на хората. Защото в един момент компанията не се грижи за своите сто или двеста служители, а се грижи и за техните семейства и това не са двеста души, а шестотин. Отговорностите са много големи и те изискват чисто бизнес стратегически решения и не толкова художествени.

 

Vray, Phoenix, PDPlayer – тези термини с какво значение са в ежедневната ви работа?

 

Парк в Малайзия, Broadway Malyan

Това са софтуери, които са създадени от българска компания, която е световен лидер – CHAOSGROUP. Тази компания е създала софтуер, който е неизменна част от този процес в целия свят. CHAOSGROUP вече е изключително мощна световна компания. Тези три софтуери на практика дадоха нова насока на нашата индустрия и без тях ние не можем да си вършим работата. Ползват се всеки ден от всичките екипи.

 

Кои професионални термини най-често се чуват във Вашия офис?

 

„Рендът не гръмна“; „Рендът закъснява, постпродукцията чакат“; „Кое е по-спешно?“; „Сцените са леща“...

 

Оставам с впечатлението, че всички задачи при вас са спешни. Защо така се получава? Ежедневно ли е толкова натоварена вашата работа?

 

При нас е ежедневие и е непрекъснато. Така се е получило поради няколко причини. Едната е, че до скоро, на прага на десетата ни годишнина, не сме се осмелявали да върнем клиент. Водили сме се от старата българска максима „Работа не се отказва“, още повече, че сме хора, преминали през една криза, през финансови загуби, през съживяване и много ценим моментите, в които бизнесът върви добре. Защото сме виждали тъжните лица на хората, когато по цял ден се седи и няма какво да се прави. В момента може би всяко второ запитване го отказваме. На много малки компании в България им предоставяме наши клиенти, с които ние не можем да продължим.

 

Пистата Richmond Nascar, DLR Group

Другата причина е, че сме изключително успешни на пазара в Близкия Изток, където клиентите са страшно разглезени. Те получават най-добрата услуга от цял свят и по този начин искат винаги още, и още, и още. Истината е, че в момента и дизайнерите, и архитектурните бюра, и ние като визуализатори работим в абсолютно нереалистична обстановка. И се плаща за да се направи някаква магия в тази нереалистична обстановка.

 

Донякъде успеваемостта е точно в тази фаза – да успееш да менажираш стреса, да го укротиш и да представиш нещо максимално добро за невъзможния срок.

 

Винаги може повече и по-добре, но продуктът, който се търси е да си се постарал и да го направиш колкото  се може по-хубаво за времето, което са ти дали. И тогава клиентът е много доволен. Той знае, че ако е имало още два дни е щяло да стане още по-добре.

 

Да поговорим малко за проектите на Вашата компания. Кои са най-мащабните проекти, в които сте участвали?

 

Най-мащабните проекти, които мога да споделя, са например Yas Island в Абу Даби – много обширна разработка, по различните вариации на която се работи месеци наред. Също така Dubai Creek Harbor – това е най-големия мастър план в света, по който вече се работи реалистично. По този проект бяхме основен партньор на генералния консултант на проекта – CallisonRTKL. Работили сме по най-високата кула, която се строи в момента – на испанския архитект Santiago Calatrava в Дубай. Всички тези проекти се развиват за Expo 2020 и в офиса непрекъснато доста хора са ангажирани по тях.

 

Diyar Al Muharraq, Bahrain, Aecom

По огромни проекти сме работили и за Бразилия, Сингапур, Малайзия на държавно ниво. Големи проекти като медицински и научни центрове се развиват в периоди от 20-30 години. Това са задачи, които са правени на по няколко етапа от големи екипи.

 

А можете ли да отделите някои любими проекти?

 

Любимите проекти ще ги дефинирам малко по-общо. Любими са ми тези, за които виждам, че работата по тях носи удовлетворение в очите на колегите ми. Заинтригувани са от самата задача като дизайн, развълнувани са от комуникацията с партньорите ни от другата страна. Това са тези проекти, които са донесли радост и въпреки изключителните усилия хората чувстват професионална удовлетвореност. Те носят и моята радост, тъй като подпомагат мотивацията и щастието в нашата среда.

 

Без личната удовлетвореност това е само едно място, пълно с бюра и компютри.

 

Няма абсолютно никакъв смисъл да работиш, ако не създаваш възможност за щастливи хора. Този елемент е разковничето, което съм се опитвал да споделям – да забравят хората за тези пусти мангизи, а да търсят и създават това, което им носи истинска радост. И то ще се случи, ще тръгне едното към другото.

 

Сърцето на Европа, Kleindienst

 

Имали ли сте някакви необичайни клиентски изисквания?

 

Почти ежедневно клиентите имат своите необичайни изисквания поради факта, че отказват да се съобразят със законите на перспективата и светлината, а искат да видят изобразено това, което си мечтаят да видят. Но то ще се случи не точно така, ако грее слънцето и си застанал с фотоапарата.

 

Но сме имали наистина необичайни желания – например точно определена порода бобър да е застанал на покрива и той да цвърчи по определен начин. Това сме го правили в анимация за проект в Алпите, където ги имало точно тези бобри. Цяла седмица на това животно му се търси решение – как да се появи, да мърда и да цвърчи по специфичен начин.

 

Искам да Ви направя комплимент относно сайта на фирмата и специално за начина на представяне на Вашия екип. Може би идеята не е сложна за изпълнение, но изглежда гениално.

 

С колеги на Cityscape 2017

Не е наша идеята. Това е нещо, на което винаги се учим и държим – който е професионалист в неговата си сфера, нека той да прави нещата и да не му се дава акъл. Ние ще платим на този, който е специалист по уеб дизайн, а той ще ни предложи идеи. Имаме компания, която ни е дизайнер от години.

 

Ще ни разкажете ли повече за хората, които работят за Вас? С какви хора обичате да се обграждате и какви качества цените?

 

Истината е, че ние сме много големи щастливци, защото работим със страшно интелигентни момичета и момчета. Все още в тази държава има страшно будни, красиви и умни деца, които имат желание да създават.

 

Ценя трудолюбие, амбиция, умерена скромност, пак амбиция, да са мечтатели, отборни играчи. Защото, както казах, ние ако не сме отбор, нищо няма да постигнем. Имаме колеги от 20 до над 50-годишни. Без значение от възраст и пол, всички се представят на изключително ниво.

 

Това, което е ново за индустрията, е невероятното нахлуване на женския пол.

 

Когато започвахме преди 10 години, това беше едно предимно мъжко занимание. В момента сме по равно, а след новата година момичетата със сигурност ще са повече от момчетата. В никакъв случай не бива дамите да бъдат подценявани ни най-малко. Изключително представяне имат във всички типове проекти, много високи резултати и изключителна концентрация. Това са момичета със страхотно образование, хубави гимназии, завършени университети, говорят по един-два езика и желаят да бъдат успешни в живота. Само уважение и преклонение за тях.

 

Университетите дават ли необходимата подготовка на младите специалисти или като дойдат тук се учат в движение?

 

Учат се тук на място. Подготовката, която получават в университетите, е на най-базово ниво. Ние тук, между другото, много се вълнуваме от образованието на хората. При нас не важи правилото няма значение какво си учил, дай да видя какво правиш. Отдаваме му много голямо значение и то задължително проверяваме кой каква гимназия е завършил. Защото там проличава един човек има ли състезателни навици, да се подготвя за изпити, да работи под напрежение и т.н.

 

Аз съм много доволен от базовата подготовка, която имат студентите, които идват от УАСГ. Това, което трябва да работят тук не го знаят, защото не са го правили, но тези колеги най-лесно навлизат в работата. Обикновено и като личен профил са амбициозни и нахъсани.

 

Имали ли сте разочарования от хора, с които сте работили заедно?

 

Имал съм потресаващи разочарования, но се уча да ги възприемам философски. Както Ви споменах, когато създавахме фирмата аз постъпих некоректно спрямо предишните си работодатели, и затова философски смятам, че този филм ми се е случил и на мен. Единствената разлика е, че той на мен не успя напълно да ми се случи, понеже аз съм нащрек винаги.

 

Това ми е работата – аз вземам пари, за да бъда нащрек.

 

Конкурсен проект за Естония - за CRTKL

Но така е – хора, които спят вкъщи, децата ни си играят заедно, в крайна сметка искат да правят разни задкулисни неща. Аристотел го е казал – трябва много да внимаваш когато си на върха, защото тогава всички се опитват да те убият. Та гледам да се уча от разни мъдрости и народни поговорки. Осъзнавам, че мина време от живота ми и е редно да проявя зрялост и опит.

 

Сайтът Ви няма българска версия. Каква е причината?

 

Поради две причини. Първата е техническа, но втората и по-важната е мечтата ни и желанието ни да пробием навън. На българския пазар ние в момента нямаме възможност да участваме. Българският пазар не е склонен да плаща тези усилия и инвестиции.

 

Вие сте много познати в сферата си – не ви ли търсят директно български клиенти?

 

Много рядко ни търсят, понеже ние не се врем в определени среди, контакти, ресторанти и т.н. А когато ни потърсят, реално това са едни-двама клиенти от едно време, да свършим някаква работа, но тя далеч не е на бизнес основа, а по-скоро на емоционална. Този тип бизнес не се оценява по същество и по достойнство от потенциалните клиенти в България.

 

Няма как висококвалифицирани специалисти, с много скъпа техника и много скъп софтуер да произведат евтин продукт.

 

А ние трябва да имаме за харчене, за реинвестиции, за планиране, т.е. имаме един по-дългосрочен начин на мислене, който не се отчита.

 

Чуждестранните клиенти оценяват ли по достойнство този труд?

 

Desert Souk, Broadway Malyan

Изключително. Винаги си остава обаче трудността да се отчете къде точно се намираш. Китайците са най-на изток, а Източна Европа е по средата.

 

От Китай подбиват ли пазара, както в много други сфери?

 

Не, защото китайците са доста по-евтини, но услугите им не са на нужното ниво. Това ние го разбираме от нашите клиенти, които са ни обяснявали къде те имат пропуски, къде ги изпреварваме и върху какво да работим, за да се отличаваме. И тогава клиентът е склонен да плаща двойно и тройно спрямо китайците, но да получи тази и тази точка.

 

Така че реално българска компания има възможност да пребори китайска, без да се интересува от цената.

 

Има и един втори фактор, по който не можем да се борим, затова залагаме на трети и четвърти. Този фактор е капацитета. Големите компании търсят да работят с много големи партньори. Ние тук не сме станали по-големи, защото няма откъде да намерим кадри. Освен кадри няма и мениджмънт – трябва отвътре да обучим наши хора, които да менажират. В това отношение сме ударили един таван. Търсим варианти. Докато в Китай има фирми от по 500-600 души. Имаме една конкурентна фирма, в която работят 1200 човека, от които 200 се занимават с маркетинг и продажби. Но там както казват клиентите – "hit or miss" – пращаш задачата и днес ще уцелиш, утре не. Докато ние се стараем да даваме пълна гаранция, че всеки път ще получат едно и също качество.

 

Останалата част на света – Япония, Австралия, цяла Америка, цяла Европа – е склонна да плаща  по достойнство. Да, ако може да е малко по-евтино, отколкото е при тях, но много по-добре, отколкото това може да се случи на българския пазар. И това ни дава възможност да се развиваме – в машини, в образование, да направим академия, в която да обучаваме млади хора и то не непременно с цел да започнат работа, а да се запалят по това нещо и да тръгне тази въртележка, да има хора, които искат да имат тази професия. В момента почти не са останали силни специалисти, които да не са минали през нашата фирма. От отцепвания на нашата фирма има сигурно 6-7 фирми. Този пазар на ниво фирма беше създаден от REDVERTEX.

 

И всички вероятно се опитват да пробият навън.

 

Да, всички се опитват, защото това е основната мечта –

 

няма да сме заедно, защото аз ще взема милионите.

 

Пържолите ще започнат да валят от небето... Обаче после минава една година и викат: „ Да бе, сега те разбирам.“ А като ти казвам защо ми нямаш доверие? Ама да им пише на тях името, да радват жена си.

 

Royal Caribbean Terminal, Broadway Malyan

Ние затова се казваме REDVERTEX, а не еди-кой-си и синове – защото искаме когато се развие, да израстнат отвътре мениджъри до най-високо ниво, които някой ден да наследят и да управляват тази компания. Като е разработено и създадено, защо да се разруши някой ден, когато ние няма да се занимаваме? Искаме да изучим унаследяемост, при която други хора да станат директори, да поемат фирмата, да получат собственост в нея и да я водят през годините. Ей така докато си фантазираме и те десет години минаха.

 

Основното нещо, с което се борим, е да издигаме името и лицето на фирмата като работно място, за да се гордеят и ценят нашите служители възможността, която имат. Защото българинът все още е напълно готов да чисти в Германия, вместо да работи в свястна българска компания. Изключвам нашите колеги, които са се върнали от чужбина – от Италия, от Англия, от Германия – страшно кадърни момчета и момичета. Те са нашата гордост и ги гледаме и кътаме като очите си, защото това са образовани и възпитани хора, които могат да донесат позитивното от една култура и да разместят тук просташките пластове.

 

Как смятате, че ще се развива вашата сфера в бъдеще и какви технологии или тенденции очаквате, че ще навлязат?

 

Браншът като визуализации и анимации не мисля, че има какво ново технически да се случи с него. Има какво ново да се случи от страна на изпълнителите, които го работят. Биха могли да се разрастват и да развиват своите умения.

 

Относно новите технологии – изключително се говори за т.нар. виртуална реалност, но ние лично не сме видели големи поръчки по този въпрос. Приказки големи, но реализация няма. Много е възможно да сполети съдбата на 3D киното. Аватар беше голяма работа, филм след филм след това, докато не започна да замира. Вече хората не се интересуват от 3D и се връщат към стандартно кино. В един момент искаш да наблегнеш на съдържанието, а не на това, което ти лъже сетивата. За тази виртуална реалност трябва да се слагат някакви device-и, а хората не искат. Човек е създаден да пипа с ръцете си, а не да пипа с очите си и да си слага върху прическата разни работи. Много се говори за тази нова технология, вече две години ми се надува главата по тази тема, но не я виждам да се е наложила реално.

 

 

Заглавна снимка: Димитър Рашков, архитектът Korkut Oezgenler, Диян Шишков

 

 

 

 

 

Добавете коментар

Моля, пишете на кирилица. Добрият тон е задължителен. Коментари, които не отговарят на тези условия, ще бъдат изтрити.

Анкета

Кои са професиите, за които искате да научите повече?
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
Всички гласували:
Първо гласуване:
Последно гласуване:

ИЗБРАНИ ЦИТАТИ

                                                                                                                                                                                          Виж всички

абонамент за бюлетин

Харесайте ни във Facebook


×

Последвайте ни във Facebook