Dimitar-Rashkov-REDVERTEX

АРХИТЕКТУРНОТО ВИЗУАЛИЗАТОРСТВО Е СЪВРЕМЕННО ПРИЛОЖНО ИЗКУСТВО

 

За хората от своите среди Димитър Рашков е велик и гениален. Архитект, визуализатор, предприемач и лидер – той е в основата на REDVERTEX – компания, която изпълнява проекти за най-големите инвеститори и архитектурни студиа от цял свят. Срещаме се с него с желанието да научим повече за пътя към успеха, но очаквано разбираме, че признанието си има своята цена, изразена в безкраен труд, понякога спадове и често разочарования. Но и че мечтите, когато са следвани с визия, добри съмишленици и упоритост, просто се случват.

 

REDVERTEX е изключително успешна компания, която изпълнява проекти по цял свят и е много известна във Вашите среди. Можете ли да ни преставите Вашата фирма като дейност?

 

Аз ще започна отзад напред. Каква дейност извършва нашата компания е нещо, на което се учим всеки ден. Основната услуга, която извършва нашата компания е решаване на проблеми на клиента! Това е начин на мислене.

 

При комуникация с клиент ние никога не трябва да показваме, че има нещо, което ни затруднява.

 

Как да улесним клиента е основният ни фокус. А след това идват вече основните услуги, за които клиентите ни търсят – създаване на архитектурни визуализации и филми на непостроени обекти за компаниите-инвеститори в областта на недвижимите имоти. Създаваме концепции и визии, които реално не съществуват, но искат да постигнат обществено одобрение, инвестиционни успехи и партньорства. Накратко казано, ние по цял ден стоим пред компютри и правим това, което обичаме – красиви картинки.

 

Вие донякъде отговорихте на въпроса какво се крие зад понятието архитектурни визуализатори.

 

Новата най-висока сграда в света Dubai Creek Harbor - за Калатрава студио

Да, ние сме архитектурни визуализатори, но спецификата на това, което работим и това, за което ни търсят е, че участваме заедно с нашите клиенти архитектите в процеса на изграждане на дизайнерската концепция. Ние не получаваме готово решение, което да го покажем цветно, а започваме заедно с нашия клиент да му помагаме с нашите инструменти докато се изгради правилното решение и се стигне до извода, че: „Да, това е нещото, което търсим.“ Процесът е много тясно свързан с клиента. Постоянно техните екипи работят с нашите екипи, всеки ден – по телефон, по имейл, визуално с конферентни връзки, за да стигнем накрая до резултат, който удовлетворява всички и съответства на първоначалната идея.

 

Вие сте завършили архитектура, като казвате, че изобразителното изкуство е Вашата страст. Може ли да се каже, че визуализаторското майсторство е пресечната точка на един архитект с рисуването?

 

Да, точно така е. И къде идва спецификата – това, с което ние се занимаваме аз бих го нарекъл едно съвременно приложно изкуство. То е изкуство, но е приложно в практиката. Има своята доста по-сериозна комерсиална страна. Процесът при нас е силно свързан с архитектурата и нейното визуално изразяване – поради причината, че методиката ни на работа е пряко свързана с процеса на раждане и доразвитие на дизайнерската идея. Това е симбиоза между едното и другото и резултатът накрая е общ.

 

За щастие се оказва, че има изключително много млади колеги, които имат същата тази моя страст – учили са архитектура, специализирали са в тази област, но са запазили любов по-скоро към изобразителното изкуство.

 

Мастърплан в Малайзия - за Sunway Properties

Предпочитат да останат тук, в сферата на концепциите и на художествената част, отколкото да се забият в обществената бумащина и бюрокрация.

 

Компанията Ви е създадена през 2008 година, когато все още кризата не беше факт в България, но се усещаше един полъх от чужбина, който навяваше за нея. Точно в този период Вие сте решили да стартирате самостоятелен бизнес. Смелост, лудост или добре обмислена стратегия е било Вашето начало?

 

Процесът беше назрял първо в личен план. Моето професионално развитие, както и на доверените колеги, с които работех, беше спряло и в един дълъг период тъпчехме на едно място. Дотогава работех в друга компания като служител. Това е Артек и е компанията, в която съм работил 9 години и от работата си в нея към онзи момент бях получил около 80% от знанията ми. Артек е една изключително успешна и с важно историческо значение за страната ни компания. В едни времена като 90-те години, когато беше много трудно да се намира свястна работа с коректно отношение, тя беше като оазис на българския пазар. Там съм видял само радост и положителни неща и съм успял да израстна много и като личност, и като професионалист. В Артек се занимавах със същото, с което се занимавам и в момента, като от редови визуализатор получих възможността да се развивам като лидер, да проучвам външна работа и успяхме да изградим един екип, който тогава надхвърляше 10 човека. Добих опит и увереност. Започнах да осъзнавам, че нашите стремежи няма как да получат развитие в актуалната ситуация. За съжаление, погледнато от дистанцията на годините и зрелостта, единственото разочароващо събитие и действие е, че за да можем да успеем с тази крупна стъпка, се  наложи по много рязък и грозен начин да се разделим с Артек. Това го отчитам като некоректно и неетично.

 

За съжаление в големия бизнес е като на война понякога и няма много място за сантименталности. Учим се на етика в движение.

 

Разширение на Dubai Mall - за DLSM Architects

Та 2008 година започнахме с летящ старт, защото в България кризата не се беше още проявила по никакъв начин. Нещо се шушукаше, но това шушукане никой не го беше изживявал. Ние през цялата година бяхме изключително успешни. Работехме само за българския пазар, защото нямахме никакъв досег до външния.

 

Вие по това време не сте ли допускали, че тогавашният строителен бум е един балон, който не може да продължава до безкрай? Въпреки че ситуацията днес ме опровергава, защото продължава да се строи усилено и до ден днешен.

 

Защото това е втория балон. Тогава не съм имал възможност да оценя ситуацията по този начин поради липсата на житейски опит, бих казал и професионален. Да, бил съм на около 35 години, но сега много повече събития съм изживял, мога да ги подуша отдалече и знам каква тактика да се предприеме във всяка критична ситуация. Но тогава нямахме капацитета да го усетим и оценим по този начин. И въпреки това се оказа, че сме взели правилните решения за времето си и затова впоследствие изплувахме много силно.

 

Ако се върнем на 2008 година ще видим едно стабилно начало за Вашата нова компания.

 

Направо с летящ старт започнахме, заливаха ни задачи и от коректни български партньори. Направихме добро име и просто хвърчахме.

 

Всички колеги бяха страшно млади и страшно неопитни, но със страхотен ентусиазъм и купчини заблуди.

 

Смея да кажа, че в много малка степен имаше някой, който малко по-земно да стъпва и да усеща нещата. Аз бях единствения от екипа с около десетина години по-възрастен, което имаше значение.

 

С какво разчитахте да привличате своите клиенти? Имаше ли свободна ниша за вас?

 

Това, което още тогава съм усещал, е, че този вид дейност се развива изключително стихийно - и в България, и по света. Че всъщност ще има място за нейното развитие на база корпоративни принципи в една много строга бизнес среда. По онова време всичко сме го карали донякъде на нюх, смея да твърдя на едно шесто чувство, което се е оказало успешно през една част от времето. Минаха години докато открия, че шестото чувство не е достатъчно и че трябва да се чете допълнително, да се работи с консултанти. Но до ден днешен това, което, смея да твърдя, ни извежда на преден план, е, че този вид бизнес продължава да се развива и в световен мащаб общо взето стихийно при полуаматьорски подходи, а всъщност той може да бъде супер професионален и много корпоративен.

 

Може да осъществява сериозни икономически резултати и да дава възможност на много хора да се развиват и да градят живота си върху тази база.

 

Не бива да бъде възприеман като детско забавление. В университета ти казват – абе не се занимавай тук с тия хобита и детински глупости.

 

Конкурсен проект за Естония - за CRTKL

Ниша е имало и има – за фирма, която има структура да се занимава с това нещо, която има строга организация и йерархия с професионален мениджмънт. И сега в момента има ниша дори за още една фирма като нашата с 200 човека, стига да се намерят в България хора, които искат да се обединят. А българите това не го могат и затова няма такава фирма.

 

В тази връзка Вие казвате, че за да е успешна такава дейност човек трябва да намали своето его, да сниши себе си един вид и да работят хората заедно, защото тази работа не е за самостоятелни единици, а за голям екип от хора.

 

Да. Ето, току-що се наложи да откажем един проект. А преди това отказах друг проект на същата фирма – Perkins & Will, която е емблематична световна компания с 3-4 хиляди души архитекти, защото искат изпълнението на спешна задача, за което по моя преценка са необходими шест човека да работят почти непрекъснато. Ние го можем и го предлагаме като услуга, защото хората плащат за това нещо. Но трябва да има шест души свободни, на един акъл, които да работят заедно през цялото време. И когато тази същата компания ти даде два такива проекта, вече трябва да имаш два такива екипа по шест души. А това в блока в Мусагеница го няма. Всеки е сам в интернет мрежата.

 

Трябва да има хора съзряли и събрали се заедно, работещи в единомислие. Да разберат, че „заедно“ е понятието, което ще им даде успех.

 

Конкурсен проект за Естония - за CRTKL

Имали ли сте някога период с големи трудности, когато сте си мислили да се откажете, например през 2009 година, когато сте останали трима?

 

Аз за малко да се откажа и миналата седмица, когато трябваше да изгоним десет човека наведнъж заради подривна дейност и уронване на престижа на компанията. Неморални и долни постъпки те изтощават. За щастие, понеже сме го играли един път през 2009 година, сега бяхме подготвени и знаехме как да реагираме. Тогава, през 2009 г., ни натисна кризата, но ние през цялото време със спестени финансови средства поддържахме офиса да работи. И вече почти да се развидели ситуацията - ставаше дума за седмица на седмица, започнаха постепенно да се появяват нови задачи - когато почти като на филм, започна едно вътрешно брожение. Как може да не са ни увеличавали заплатите цяла година, не сме получавали премии... То нямаме работа, а те за премии говорят. Но това е българска действителност на млади войводи. Включително тогава един от първите колеги каза: „Ние загубихме доверие в теб, че знаеш как се ръководи фирма.“ Сега, почти десет години по-късно, можем да говорим дали знаем или не знаем. Но тогава много колеги не издържаха емоционално и се разпаднахме.

 

Останахме трима, с бюра и компютри. Обаче имахме доверието на клиентите и името.

 

Намерихме нови проекти, дори и буквално ден за ден, успяхме да ги направим и да спасим ситуацията. Не си позволихме да бъдем разстроени повече от четири часа. С колегата ми Диян Шишков се стегнахме и си казахме – няма какво да мислим за миналото, продължаваме напред.

 

С Диян Шишков

Тук ли е още този Ваш колега?

 

Тук е, да, преди малко го видяхте. Изградили сме изключително тясна и топла връзка. Години по-късно прочетох любимата формула на Рокфелер, че от приятели и приятелство бизнес не става, обаче добри бизнес партньори в един момент могат да станат и приятели. Нашата връзка е изградена на изключително единомислие по отношение на това, което правим. Тук има и вече известна доза късмет. Не е имало рецепта – просто се случи да се засечем на едно място и да се допълваме перфектно. Истината е, че без Диян Шишков ние по никакъв начин нямаше да можем да преминем през тези 10 години. Връщам се отново на любимата ми тема, че заедно хората решават трудните ситуации.

 

Как успяхте да излезете на световния пазар? Казвате, че има малка тайна... Ще ни я споделите ли?

 

Случи се с изключително усърдие. Нямахме работа за повече от половината хора в офиса. Трябваше да измислим с какво да допринесе другата половина. Част от колегите започнаха да работят по некомерсиални проекти, с които да участваме на конкурси и фестивали. А колежката ми Цвети, с която също сме заедно от началото, заедно с друг бивш колега методично, всеки Божи ден, проверяваха потенциалните възможности по света и изпращаха писма с предложения. Всяко едно писмо не беше циркулярно, а персонално – бяха проверени характеристиките на компанията, към кого трябва да бъде адресирано, какво е специфичното, за да видят клиентите, че ние сме се поинтересували и се обръщаме лично към тях.

 

Имахме статистика, че за около една година Цвети беше изпратила приблизително 40 хиляди писма по целия свят. Това е като да търсиш живот извън нашата галактика.

 

The heart of Europe, Дубай - за Kleindieenst

След една година трима или четирима клиенти се обадиха от тези 40 хиляди. Това ни спаси.

 

Започнахме да работим анонимно и да правим т.нар.  „whitе label product“, защото такъв тип клиенти ни бяха потърсили – рекламни агенции, които аутсорсват задачите. Ние произвеждаме продукта, а след това те си слагат техните лога. И този начин на работа продължи дълго време, докато стратегически не ни дойде друга мисъл, че ние сме архитекти и в дългосрочен план не е лесна задача толкова да се потиска егото и да работиш анонимно. Искаш нещата, които правиш, да можеш да ги показваш, да ги споделяш... Затова взехме решението, че ще търсим един по-различен пазар – директен, с архитектурни студиа. И това също се случи по много сложна верига, така да се каже. Навързани бяха купчина обстоятелства, които човек да ги търси, няма да се сети за тях. Имаше един наш клиент и приятел българин в Германия, с когото работехме, пък неговия шеф искаше от време на време да правим за тях други неща, пък се появи техен състудент в Англия с голяма международна компания и хайде с него. Пък от тази международна компания се разчу и приказката тръгна.

 

Късмет ли е това?

 

Абсолютно. Късметът е важен и задължителен.

 

Чудил съм се защо често ме е сполетявал късмета. Защото се полагат изключителни усилия.

 

Mina Residence, Дубай - за AZIZI

Когато се полагат усилия в една посока, подобно на електронна игра, късметчетата изскачат по пътя. До ден днешен, вече толкова години, съм от 8.30 до 23.30 в офиса. Колегата Диян и той е като мен, че и уикендите.

 

Как издържате?

 

Не издържаме понякога.

 

А семействата ви не се ли сърдят?

 

Всеки ден се сърдят, а на всеки две седмици ме гонят – това е любимата ми шега! Но понеже не се прибирам от ресторанти и бордеи, затова ме търпят, така да се каже. Истината е, че тук пак съм извадил късмет и имам половинка, която ме подкрепя изключително много и е поела жертва в домашен план, за да мога аз да имам професионален комфорт.

 

(следва продължение)

 

 

 

Добавете коментар

Моля, пишете на кирилица. Добрият тон е задължителен. Коментари, които не отговарят на тези условия, ще бъдат изтрити.

Анкета

Кои са професиите, за които искате да научите повече?
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
Всички гласували:
Първо гласуване:
Последно гласуване:

ИЗБРАНИ ЦИТАТИ

                                                                                                                                                                                          Виж всички

абонамент за бюлетин

Харесайте ни във Facebook


×

Последвайте ни във Facebook