Eva-Kikerezova

ЗА ТЕЛЕВИЗИЯТА, СОЦИАЛНАТА Ѝ КАУЗА И “DEХTROPHOBIA 3: THE LOST ONE”

 

Ева Кикерезова е познато лице на много от нас – най-слънчевата усмивка, която ни посреща от телевизионния екран. Но освен прекрасен телевизионен водещ и всеотдайна майка, тя е и дейна и социално ангажирана млада дама. А най-новият проект, в който взема участие, е ескейп стаята “DEХTROPHOBIA 3: THE LOST ONE” – едно много любопитно, вълнуващо и бързо набиращо популярност забавление, подробности за което ще научим от самата нея.

 

Казваш, че детската ти мечта е била да станеш стюардеса. Опитвала ли си да я реализираш?

 

Да. Веднъж майка ми ме помоли да придружа брат ми на едно интервю за стюарди и когато дойде неговият ред, асистиращата дама каза: „Вие сте наред“. Обясних, че само го придружавам, но тя ми каза, че нищо няма да загубя, ако  вляза и аз на интервюто и се съгласих. Всъщност се оказах една от първите класирали се и ме поканиха. Когато трябваше вече да отида на медицинските тестове, обясних, че съм се явила просто от любопитство и всъщност си имам работа. Но определено ми стана много приятно, че въобще съм от избраните, защото имаше много кандидати, а бяхме одобрени само двайсетина души. Бях на 23 години тогава, а компанията беше Bulgaria Air.

 

Изучавала си основно икономически специалности. Защо се насочи към тази сфера, предвид, че вече си била в началото на телевизионната си кариера?

 

Защото когато кандидатствах „Журналистика“ в Софийския университет не успях да покрия изискването за оценка 4.50 на писмения изпит, за да ме допуснат до следващия етап. Много страдах тогава. По това време работех в "Меридиан мач" и нашата администраторка седна до мен и ми каза: „Виж какво, не съжалявай и не страдай, защото ти вече си поела по някакъв път. По-добре запиши филология или нещо съвсем различно. Журналистиката ще я научиш от практиката.“ С нея много бяхме говорили за математика и тя ме посъветва, че тъй като много добре знае колко ми е аналитично мисленето, по-добре да уча нещо, свързано с цифри и математика. Можех да уча българска филология, но избрах да продължа образованието си в Датския колеж. Изпитът там представляваше тест с логически задачи, подобни на тестовете за интелигентност и се зарадвах, че бях първа, с най-много точки. Записах се и останах много доволна, защото е едно наистина предприемаческо училище. По отношение на образованието това беше най-хубавото, което можеше да ми се случи.

 

 Това е частен университет, таксите за който плащах сама и този факт ме караше да уча, за да оправдая инвестицията.

 

Не съм преписвала, ходех редовно и учех много. После продължих в Пловдивския икономически университет, а след това завърших и една магистратура по "Бизнес администрация".  Доста често съм прилагала знанията си от училище в реалния ми живот и съм много доволна.

 

По това време си била във вестник "Меридиан мач". Как попадна в екипа на вестника?

 

Когато се подготвях за кандидат-студентските изпити, преподавателят ми по литература ме попита какво съм решила да кандидатствам и ми каза, че според него начинът ми на писане е подходящ за журналистика. А в моето семейство почти всички са икономисти, нямаме журналисти. Вслушах се в съвета му и разбрах, че за устния изпит по журналистика, до който аз така и не стигнах, е добре за кандидата, ако представи някакви публикации. Това го бях споделила на учителя ми по физическо възпитание и той каза, че има приятел, който работи в "Меридиан мач" и може да говори с него да изкарам някакъв кратък стаж там, колкото да напиша една-две статии. Не знам как точно са разбрали ситуацията хората от вестника, но те ме взеха да работя наистина, а не само за един-два дни. Помолиха ме да отразя две спортни събития и след това казаха, че са много доволни и директно ги пуснаха за отпечатване. Татко ми беше много горд и на следващия ден разнасяше вестника из целия квартал.

 

 Реално започнах да се занимавам с журналистика почти веднага след абитуриентския ми бал.

 

Знам, че това е голям късмет и съм благодарна на всички хора, които ми помогнаха тогава.

 

През годините си имала много изяви и на модния подиум. Кога започна и с това да се занимаваш?

 

След като попаднах в телевизията. Започнаха да ме търсят като популярно лице. От тогава съм имала стотици ревюта. Дори онзи ден бях на ревю. Мислех си, че съм най-възрастната от всички, с две деца, сравнително скоро родила бебето... Леко се бях притеснила, но пък с появяването ми на модния подиум и аплодисмените на публиката, сценичната ми треска отмина. За съжаление, напоследък нямам време да обърна много внимание на себе си…

 

Какво не ти допада в сферата на модата?

 

Много харесвам всички български дизайнери, които според мен са по-класни от редица западни дизайнери. Използват много качествени платове, всички са изключително креативни и правят наистина божествени модели, с които се чувствам като кралица. Когато харесвам дрехата и представянето ми е възможно най-доброто, както се случи и на последното ревю. Не ми допада обаче това, че модните букери се опитват да наложат слаби модели на по 15-16 години. Истината е, че самите дизайнери си търсят по-женствени модели, защото и клиентките им са такива. Иначе нямам никакви други забележки.

 

Как попадна в телевизията?

 

Работех в "Меридиан мач" и с един колега отидохме да хапнем сладолед в София ленд. Той се видя тогава с двама негови познати, единият от които беше режисьорът Стилиян Иванов. Седнахме на една маса и когато си тръгваха, той ми каза, че ме чака в петък на кастинг в телевизия "Веселина". Аз му казах, че не искам да чувам за кастинг в поп-фолк телевизия и че във вестника ми е много добре. И той тогава ми се скара: „Момиче, аз казах ли ти да дойдеш в петък в 11 часа!“ Явих се на кастинга, одобриха ме и както и Стилиян беше обещал, нямах нищо общо с музиката, а работата ми представляваше говорителка, която представя програмата на телевизията. Започнахме да работим заедно. След време той напусна "Веселина" и аз напуснах с него, като междувременно се върнах отново към вестниците – те са моята голяма любов. В един момент Стилиян Иванов стана  директор в телевизия ВВТ и ме покани там. След доста убеждения от негова страна се върнах отново в телевизията.

 

Какво започна да правиш в ВВТ?

 

„Звезден прах“ – светско предаване с новини и интервюта. И това предаване го правих в продължение на 7-8 години.

 

Как се разви впоследствие кариерата ти през годините?

 

Предаването „Звезден прах“ го правих до около 26-27-годишна възраст и след него реших, че повече не мога да се занимавам с такива неща, защото имам стабилно икономическо образование и трябва нещо в тази насока да работя, а и съм стара вече за телевизия. И си виках – имам толкова хубаво образование, четири езика говоря - веднага ще ме вземат в първата банка. Напуснах телевизията, като моментът съвпадна и с едни неразбирателства, които имахме с ръководството на ВВТ. И всъщност цяла година стоях без работа. Въобще не се случиха толкова лесно нещата. Ужасно беше.

 

Мислиш си, че си много велик, а реалността е съвсем друга.

 

Дори не ми отговаряха като изпращах CV. По някое време започнах работа в една PR агенция, където ми беше много приятно, защото едно от образованията ми е „Реклама и бранд мениджмънт“.

 

Бях се откъснала вече от две години от телевизията и се чувствах много спокойно, но един ден, през лятото, получих обаждане от непознат номер. Дамата се представи – Ива Димитрова от предиобедния блок на БНТ 1 и пожела да се видим. Аз реших, че е във връзка с работата ми и дори казах на колегите, че отивам на работна среща. Като се видяхме ми каза, че има нужда от водеща, но аз й отговорих, че нямам желание, стара съм за телевизия и че в PR агенцията ми е много хубаво.

 

 Дойде септември, аз дори бях забравила за тази среща, когато тя ми се обади отново с думите: „Ева, какво става, ние започваме, бързо седни тази вечер, напиши един примерен сценарий за светски новини и утре те чакам в студиото!“.

 

Седнах аз да напиша сценария и се разплаках, докато го писах. Защото това си е нещо мое и си ми е много близко, почувствах се все едно си влязох вкъщи и си събух обувките.

 

И така се върнах отново в телевизията. Моята продуцентка е страхотна жена. Изумявам се колко е паметлива, колко услужлив й е мозъка, как ръководи всичко с желязна ръка, но в много кадифена ръкавица и същевременно с това колко е женствена. Много съм впечатлена от нейния работохолизъм и от начина, по който ръководи нещата. Вече 4-5 години сме заедно и аз продължавам да се възхищавам на начина й на работа.

 

Разкажи ни повече за вашето предаване.

 

Предаването се излъчва по БНТ1 и се казва „Здравето отблизо“, а моята рубрика е „Здравно досие“ и е посветена на здравословния начин на живот на популярните хора у нас. По време на предаването те демонстрират някакво свое хоби, а ако нямат – аз им отправям предизвикателство. Продължителността на цялото предаване е един час към този момент.

 

 Преди по-малко от година си станала майка и на момиченце, като през това време изобщо не си прекъсвала работата си по предаването. Как успяваш да я съчетаваш с майчинството?

 

Със сина ми също не съм спирала да работя, но сега ми е по-трудно да се организирам. За щастие мога да разчитам на свекър ми  и свекърва ми, на моите родители също и съм им безкрайно благодарна. Когато се мобилизирам, се справям, като много често съм и с двете деца. Аз съм майката, няма как. Не искам моите служебни ангажименти да пречат на комуникацията ми с децата. Дори сега, като не учат много в детската градина, често вземам сина ми с мен през деня, за да сме заедно повече време. А бебенцето Елена  е много спокойна и кротичка. Най-много обича да е с брат си, а и той умира за нея.

 

Магия ли е телевизията и усещаш ли я като любов за цял живот?

 

Любов е, но и не е нещо, което ми липсва, когато го няма.

 

Разпознават ли те хората?

 

Да и понякога е приятно, но понякога не съвсем, защото това означава, че трябва да се съобразявам. Например аз

 

не си позволявам да се изказвам от моята страница във Фейсбук на политическа и религиозна тематика, колкото и да ми се иска.

 

Но пък ми е много мило, когато някой дойде при мен и ми каже, че много харесва това, което правя. Това обаче може да се случи и когато си графичен дизайнер и рисуваш. Или ако си писател и напишеш нещо добро. Ако се снимаш в киното също... В интерес на истината аз съм се снимала в няколко филма и това вече е нещо, към което изпитвам наистина любов.

 

Но за телевизията – аз никога не съм се борила да бъда в телевизия и затова може би не ценя тази работа така, както някой, който е вървял със зъби и нокти по този път. На мен ми е била даденост. Една от първите ми работи е била телевизията. Дали ще съм в телевизия, вестник, списание или ще продавам сандвичи някъде – все си е работа.

 

Честно да си призная – отдавна имам мечта да бъда сервитьорка. Никога не съм била, въпреки че винаги сама съм си изкарвала парите. Може би защото много обичам домакинската работа – да готвя, да чистя, да подреждам, да посрещам гости. Едно време по купоните аз бях тази, която разтребваше чашите от масите накрая.

 

Има ли разлика в организацията и начина на работа в частна и в държавна телевизия?

 

Определено има разлика. По-лесно се работи в държавна телевизия.

 

Имаш ли колеги, които през годините да са се превърнали в твои приятели?

 

Почти всички. Аз не се карам с никого.

 

От ВВТ имаш ли приятели?

 

Да. Повечето от журналистите от ВВТ отидоха в бТВ, Нова тв, Канал 3. И наистина с всички сме близки. Добре, че го има Фейсбук, защото там си поддържаме отношения. Има хора, с които се виждаме много рядко, обаче си знаем, че се имаме и обичаме. Сега в БНТ съм много близка със сценаристките на предаването, с другата репортерка Криси Стамболова, която също има много хубава рубрика. Тя ми беше редактор в „Звезден прах“ и останахме близки, а сега пак работим заедно. Всъщност аз имам много приятели и ми е трудно и  да отделя вече с кого от кой период се познаваме.

 

Изглежда, че за теб не е хищна телевизионната среда?

 

Тя е много хищна, но аз нямам болни амбиции. Не отричам, че има хора, които минават през трупове, заради кариера в телевизията, но аз не харесвам такива типажи и не ми е приятно да общувам с тях. В която и да е сфера не ми харесва прекалената амбициозност, не е това моето верую. И може би затова толкова години съм се съхранила в тази сфера, в която наистина всичко е въпрос на голяма борба. Аз се радвам, че нямам лоши отношения дори и с конкурентите.

 

Какво мислиш за хората, които се отказват от гледането на телевизия?

 

Разбирам ги.

 

Не всички предавания са като нашето, което е направено в услуга на зрителите.

 

В моето например разказваме за популярни личности и как те се опитват да живеят здравословно, през какво са преминали, що се отнася до здравето им и какви методи на алтернативно лечение и тип бабини рецепти прилагат. Те са хора като всички и също се разболяват, борят се, оздравяват и т.н. Няма да забравя специално певицата Тони и нейния разказ за борбата й с автоимунно заболяване и как е успяла да оцелее, защото това заболяване е животозастрашаващо. Тогава тя помогна на много хора, които пожелаха да се свържат с нея. Смятам, че ние сме полезни на зрителите.

 

Заедно с твоя мъж Явор Харизанов сте съоснователи на новия проект ескейп стаи „Dextrophobia 3: The lost one”. Ще ни разкажеш ли повече за него?

 

Това е едно от най-интересните неща, с които се занимаваме и двамата. Ние направихме нашата стая Lost rooms (http://dextrophobiarooms.com/the-lost-one/), която колегите от най-стария бранд Dextrophobia много харесаха и ни предложиха да се кооперираме с идеята да станем по-силни. В момента това е най-добрият и модерен начин на забавление, а също и на провеждане на тийм билдинги. Почти всяка седмица има тийм билдинг и дори големите компании пращат своите НR-и да наблюдават игрите, защото виждат как всеки от членовете на отборите, които попадат в различни ситуации, изразява свое различно качество. Много добре се вижда кой е лидер, кой е само наблюдател в началото, но пък е аналитичен и накрая дава решение, кой бяга отговорност, кой се отказва бързо и т.н. Имаме няколко случая, в които участието в стаята е представлявало и интервюто за работа.

 

Това е много силно забавление за мозъка, при което се получава голяма доза ендорфини за това, че си решил някакви логически загадки.

 

В много голяма степен те са и отборни, т.е. всички заедно се борят за постигане на някакъв резултат. Много е забавно. Аз не съм видяла и една група, която да е излязла неусмихната, дори и да не е успяла да си изпълни мисията.

 

Този бизнес е много интересен и дори се обединихме 15 от най-добрите бранда, с общо около 25 ескейп стаи и основахме наша асоциация, на която ме избраха за председател. И тук има някакво рейтингуване – не всички стаи са достатъчно добри, за да се харесат на хората и да продължат да ги посещават, затова е хубаво човек да започне от наистина хубава стая, за да се запали по тази игра.

 

Какви хора посещават вашите стаи?

 

Всякакви хора – от 10-12 годишни деца, които си празнуват рождените дни в такива стаи, до пенсионери. Например много обичат да играят дядовци със своите деца и внуци. Бабите по-рядко.  Идват хора а всякакви професии и е много забавно като разбереш колко разнородни типове хора могат да имат една обща страст – ходенето по Ескейп стаи.

 

Интересна ли ти е работата по това начинание?

 

Много. Много я обичам. Все повече хора се запалват по този начин на забавление. Не е и толкова скъпо – ако отборът е от пет души излиза по 20 лв. на участник.

 

Също така много хора по този начин си правят първите срещи, защото така по-бързо се сближават. Има много хора, които предлагат брак в такива стаи. Или се обясняват в любов. Празнуват рожден ден или годишнина от сватбата... Аз специално съм изписала десетки картички за рожден ден, момински партита, ергенски партита, годишнини, предложения за брак и т.н.

 

Има ли нещо друго, което би искала да правиш или да постигнеш?

 

Аз се занимавам с още две неща. Едното е сайтът laws-bg.com, който искам да доразработя и да бъде платформа, на която свободно, обективно, безпристрастно и честно да се изразяват политическите и социални теми, които които занимават обществото ни.

 

Другото, с което се занимавам, е фондацията „Сдружение на жените в България“. В момента подготвям курсове и терапии за жени, които са в обтегнати семейни отношения, пред раздяла, или пък изоставени от мъжа до тях. Предназначени са за жени, които не знаят на къде да тръгнат.

 

Аз самата минах през това и знам колко е трудно и колко време отнема да се възстанови човек.

 

Курсовете ще бъдат безплатни, просто искам да предам моя опит и да бъдат от полза за жени, които нямат финансова възможност. Работното им заглавие е „Има живот и след развода“ и са координарани с психолог и семеен терапевт.

 

Искам жените в това положение да видят, че не е страшно да се разведеш и да продължиш сам. Държа да са безплатни и затова търся спонсори за тази кауза. На мен ми беше толкова трудно да изляза от ситуацията с първия ми мъж, предвид, че съм финансово независима, имам добра работа и т.н., а си представям колко е трудно на много други жени, които нямат нищо зад себе си. Ако се получи тук в София, бих искала и да реализираме нещо като турне из цялата страна, защото в България психическото насилие е много разпространено. Колкото и да се страхува една жена да остане сама, по-добре е да стане и да си тръгне, отколкото да търпи да я потискат, унижават, бият и пр.

 

Много жени се страхуват от такава стъпка и заради факта, че са зависими финансово.

 

Да, но човек се мобилизира и в такава ситуация намира начин да изкара повече. Малко е като мисленето от типа „Да имаме дете, но като си стъпим на краката финансово“. А истината е, че никога човек няма да се чувства напълно доволен и спокоен във финансова гледна точка, защото винаги иска повече.

 

За какво мечтаеш и какво си пожелаваш?

 

Пожелавам си да обиколя още повече държави. Това обичам най-много, моите спестявания отиват за екскурзии. Искам да съм малко по-организирана и да си изпълня проектите. Да са ми здрави децата – това е най, най, най-важното за мен. Да успея да направя тази своя организация и да мога да помогна безвъзмездно на жените.

 

Искам да живея в една утопична среда, в която няма насилие между хората и няма насилие над деца. Да ми е красиво в държавата и да ми е чисто. Нека крадат, но да оставят и за народа.

 

Искам българите да живеем добре, да са ни щастливи децата.

 

Искам да стане така, че да не си делим децата на моето и твоето, а да гледаме на тях като деца на всички, деца на нашето общество. Ако видим примерно, че някое дете плаче, да отидем да го успокоим, а не да стоим безучастно. Трябва да сме социално отговорни и да имаме гражданско общество. Това, че някой проблем не ни засяга днес, не означава, че няма да ни засегне занапред.

 

 

 

Коментари  

# 0 APARTMENTOt 03-07-2018 06:49
World news We n we publish all of them hot and global events World, analytics experts. All bad in the world happens with the quiet tacit consent of the indifferent. No one provides us with incentives. We are People. We are building a civil society. The people are the bearer of sovereignty and the only source of power. No one can usurp power. Useful topics - Georgia Omaha Finance: http://www.apartment.remmont.com

http://apartment.remmont.com/wp-admin/images/1.png alt=Russia news border=10 height=240 width=400
TWITTER : https://twitter.com/remontkvartir
FACEBOOK : https://www.facebook.com/Tulsa-Business-1785857324770118/
GOOGLE+ : https://plus.google.com/u/0/communities/100871743258093439231
Dating: https://vk.com/public147247600
Отговор Отговор с цитат Цитиране
# 0 CAROt 12-07-2018 12:01
Ukrainian political news today. We n we publish all of them fresh and topical facts World, analytics experts. All negative on earth exists with the quiet tacit consent of the indifferent. No one provides us with incentives. We are People. We are building a civil society. The people are the bearer of sovereignty and the only source of power. No one can usurp power. Useful topics - Hot Events Nashville Finance: http://www.car.remmont.com

http://car.remmont.com/wp-admin/images/3.jpg alt=USA news border=10 height=240 width=400
TWITTER : https://twitter.com/remontkvartir
FACEBOOK : https://www.facebook.com/Italy-Finance-1884625075144747/
GOOGLE+ : https://plus.google.com/u/0/communities/110550638718181406582
washington: https://vk.com/public149856395
Отговор Отговор с цитат Цитиране
# 0 INSURANCEOt 17-08-2018 18:09
??Latest USA news. We n we publish all of them hot and important events USA, estimates experts. All negative in the world happens with the quiet tacit consent of the indifferent. No one provides us with incentives. We are People. We are building a civil society. The people are the bearer of sovereignty and the only source of power. No one can usurp power. Useful topics - USA Dating News: http://insurance.remmont.com

http://insurance.remmont.com/wp-admin/images/3.jpg alt=news border=10 height=240 width=400
TWITTER : https://twitter.com/remontkvartir
FACEBOOK : https://www.facebook.com/Alabama-Business-1349853395143973/
GOOGLE+ : https://plus.google.com/u/0/communities/117731985897926991502
baltimore: https://vk.com/public151023779
Отговор Отговор с цитат Цитиране

Добавете коментар

Моля, пишете на кирилица. Добрият тон е задължителен. Коментари, които не отговарят на тези условия, ще бъдат изтрити.

Анкета

Кои са професиите, за които искате да научите повече?
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
Всички гласували:
Първо гласуване:
Последно гласуване:

ИЗБРАНИ ЦИТАТИ

                                                                                                                                                                                          Виж всички

абонамент за бюлетин

Харесайте ни във Facebook


×

Последвайте ни във Facebook