ИСКАМ МОЯТ КАНАЛ ДА ИМА СТОЙНОСТ И ДА ВДЪХНОВЯВА
Ели е един от първите български влогъри. Когато преди осем години тя създава MAKEUPBUTHOW, едва ли е подозирала, че днес ще има повече от 120 000 последователи. Срещаме се с Ели, за да чуем вдъхновяващата история на нейния канал, но се оказва, че интересите и идеите й се простират в още много измерения. А за да успее човек в новите предизвикателства според нея е нужно просто... желание.
Ели, ти поддържаш видео блог на български, също и на английски, писмен блог elliе.bg, имаш онлайн магазин makeupbuthow, консултант си за козметичния гигант MAC в Дания – коя от всички тези дейности е приоритетна за теб?
Работата за МАС е по-скоро фрийланс позиция, която към момента е малко на заден план. Сега се занимавам повече с фотография, отколкото с гримьорство. От 2018 г. започнах фрийланс позиция, свързана със социални медии, фотография и видеография за моден бранд.
Кой е този бранд?
Това е бранд за мъжка мода – Mond of Copenhagen. Работя за тях като фотограф и управлявам техните социални медии. Това също е нова позиция, която преди години изобщо не съществуваше.
Социалните медии вече не са само хоби за някои хора, а необходимост за брандовете.
Почти не съществува моден бранд без присъствие в социалните мрежи. Съответно много хора се занимават с упарвлението им, с имиджа на бранда и с представянето му пред аудиторията и клиентите.
Тази позиция е нова за теб. Как стигна до нея?
Доколкото знам, мои колеги-блогъри също се занимават с подобна дейност. Занимавайки се с блогърство и влогърство в продължение на години, се развиват различни умения – по фотография и видео, но също така различни знания за самите социални мрежи и техните алгоритми и начин на работа, как да стигнем до повече хора, какво съдържание да се създаде, за да провокира интерес, да провокира активност. Затова и доста брандове работят с блогъри и влогъри, които имат познания в тази област.
А тези брандове освен познанията ви, привлича ли ги и това, че имате своя аудитория и сте разпознаваеми? По някакъв начин използват ли този факт?
В този случай не го използват, тъй като по никакъв начин не се използва лицето на блогъра, а той просто създава съдържание. В случая аз правя фотосесии и видеа за бранда, които впоследствие те използват за социалните мрежи, за уебсайта си, за флаери. Използвам познанията си за алгоритъма, за хаштаговете.
Тъй като ти живееш в Дания, вероятно работиш на английски език?
Да. Самият бранд е избрал да се представя на английски, за да може да достигне до по-широка аудитория.
В такъв случай предполагам, че работата ти за влога остава на заден план?
Приоритетите се сменят. Опитвам се да комбинирам нещата така, че да мога да ги върша едновременно. Утре например имам цял ден фотосесии за бранда и ще се опитам да създам колкото се може повече различни визии, продуктови снимки, за да мога аз да качвам съдържание всеки ден или пък от бранда да ползват за изложения и т.н. Друг път, когато те нямат възможност да организират фотосесии, отделям от времето си за други дейности, да кажем за магазина, ако се налага, или пък създаване на съдържание за моите канали.
Така че аз се опитвам да работя с много дини под една мишница, което пък е в разрез с всички съвети, които можем да прочетем в интернет пространството. Смята се, че човек трябва да избере една пътека и да я следва, за да се получат нещата.
Това обаче не винаги е възможно, особено когато става дума за блогърство и влогърство, тъй като тези занимания не позволяват човек да се издържа на 100%,
така че да загърби всички други дейности. Пък и аз за себе си съм избрала да не го приемам като работа, за да имам свободата аз да избирам партньори и да не се чувствам притисната за съдържанието, което създавам.
Ти донякъде отговори на моя въпрос дали винаги си искрена с последователите си при представяне на различни продукти в своите канали. Съгласна ли си, че когато един блогър или влогър пише само ласкави ревюта заради ангажименти към рекламодатели, аудиторията му губи доверие в него? И имайки и други професионални занимания, осигуряваш ли си независимост в авторството?
Да, абсолютно. Това е моята идея. За мен е важно да запазя доброто си име, тъй като се занимавам с това от 2011 г. Зрителите са изградили доверие към мен и знаят, че нещата, които препоръчвам наистина ги ползвам и харесвам. Естествено, човек няма как да даде гаранция, тъй като всеки продукт има различно действие. Ако не се харесва на всеки, не означава, че продуктът е лош. Иначе съм отказвала представяне на страшно много продукти.
Имала съм шокиращи запитвания директно за позитивно ревю, които отхвърлям още на първото четене.
Имала съм спонсорирани ревюта, в които съм изтъквала и негативните страни на продукта. Това винаги е мое изискване. С много от брандовете сме работили повече от веднъж, така че те знаят моя начин на работа и това, че съм искрена. Всъщност те ми дават свободата да представя продукта както аз намеря за добре, включително и според предназначението, каквото ми допада.
Но определено съм забелязала, че при влогъри, които явно се занимават изцяло само с това, може да се забележи едно пренасищане на техните канали с прекалено много спонсорирани постове и промотиране на продукти. Човек като зрител започва да се отегчава и да се съмнява. Затова аз самата избрах да имам повече независимост и да гледам на това занимание като хоби и като на нещо, което правя с удоволствие.
Може ли да те върна в началото на твоето авторство. Как се разви идеята и какво реализира първо – видео или текст?
Случи се малко като на шега. Бях студентка и беше тежък период за мен, след като изгубих мама. Тя почина от рак. Търсех нещо, което да ме извади от тази реалност. Тогава открих в интернет тези видеа, но всички бяха на английски език. Казах си защо не аз да направя нещо подобно. Създадох си блог като че ли заедно с канала. За мен вървяха ръка за ръка, защото когато правех видео нямах къде да добавя текст, да изредя всички използвани продукти. Тогава реших да имам и блог, където да добавя цялата информация.
Какво си учила?
Приложна лингвистика с немски и английски език във Великотърновския университет. Същата специалност, каквато изучавах в Езиковата гимназия във Враца.
Прилагаш ли тези знания в живота си?
Най-вече английския. През годините като че ли немския го загубих. След като се преместих да живея в Дания превключих на датски.
Мислиш ли, че в днешно време един начинаещ блогър или влогър би пробил по-трудно, защото средата е пренаситена, конкуренцията е голяма? И смяташ ли, че си уцелила точния момент за да започнеш?
Предполагам, че късметът също е изиграл някаква роля, тъй като бях една от първите по онова време, особено с видеата. Но пък от друга страна, ако човек започне днес има много повече ресурси, които може да открие онлайн навсякъде и да получи ценна информация, която да му помогне.
Докато преди 8-9 години нещата се случваха по различен начин. А и тогава блогърството и влогърството бяха просто едно хоби, докато сега, блогърството особено, може да бъде и професия.
Затова и често получавам въпроси „Какво да направя, за да изкарам пари?“, „Как да започна, как да се свържа с брандове?“.
Тъй като хората виждат лъскавата страна на нещата и това ги привлича, не си дават сметка, че възвращаемостта идва чак след време, с аудиторията и определено не смятам, че трябва да е причината човек да започне.
От една страна – да, по-трудно е, има повече конкуренция, летвата се е вдигнала, хората изискват повече качество, да бъдеш на 100% ангажиран, да качваш по-често, да си във всички социални мрежи. Но пък и ресурсите са повече.
Мислиш ли, че за да е успешен един блогър той трябва да акцентира върху някакви свои умения, както в случая ти с познанията си по грим и козметика? В последно време като че ли се наблюдава как всеки, имайки достъп до платформите, пише или влогва за всякакви неща, които не носят значима информация на аудиторията?
За моя канал аз винаги съм се старала да създавам нещо, което има стойност или да вдъхнови някого, да му даде някакви идеи, да го научи на нещо, да му покаже нещо интересно или просто да разнообрази ежедневието му. Да, има много канали, в които аз лично не откривам стойност, но щом забавляват и предизвикват интерес у аудиторията, явно има смисъл и от тях. Определено смятам, че човек трябва да открие своята ниша.
За някои хора това е представяне на някакъв талант, умение или знания, които да сподели с околните.
Но за други е просто характер и споделяне на ежедневието. Има много такива канали, които са по-скоро като риалити формат и в тях можеш да проследиш ежедневието на някого. Да видиш как се развиват нещата при него, как си отглежда децата, как се грижи за семейството си. Има много различни формати, но аз за себе си приех, че искам моя канал да има стойност за хората. Разбира се, след време, когато човек изгради връзка с хората, те започват да изискват малко повече от личното и тогава може би нещата започват да се смесват.
Естествено развитие ли е темите да се раширяват с течение на годините и увеличаването на аудиторията?
Когато започнах бях дете, така да се каже. Не знам колко съм пораснала, но със сигурност интересите ми са се разширили. Гримът все още е за мен голяма страст, но вече намирам и много други неща за интересни. Първоначално имах бариера и не показвах прекалено много от личния си живот. Показвах нещо, което да научат хората, например някаква техника и не показвах нищо от моя характер, моя живот, въобще от мен. Впоследствие с течение на времето хората започнаха да се интересуват от мен и започнах да открехвам вратичката. Нещата станаха малко по-лайфстайл. Показвам и неща, свързани с дома, от известно време храната, пътуванията също са моя страст и се радват на интерес от абонатите ми. Малко се размиха нещата и обмислям дали да не променя името на канала, да не е точно Make up, насочен единствено към грима, а по-скоро нещо, което да е отражение на мен самата.
Предимно тийнейджърска ли е твоята аудитория?
Тийнейджърите са едва 5% от моята аудитория. 85% са между 18 и 44 годишна възраст. Най-голям процент са около 30 годишни хора, които са около моята възраст. Предполагам, че те просто пораснаха с мен. Точно те ми казват как вече нямат толкова време за грим, но пък много се радват на лайфстайл видеата ми, на тези с практични съвети. Така че ние освен, че пораснахме заедно, се развихме заедно.
По какъв начин по-конкретно се изкарват доходи от тази дейност?
В началото изобщо не се изкарват. Първите две години не съм имала никакво спонсорство. След това започнаха да се случват бавно нещата, като начинът е следния – обикновено брандове се свързват с имейл или директно със съобщение в социалните мрежи. Често искат да изпратят продукт за проба, като те се надяват, че блогърът или влогърът ще хареса продукта и ще го сподели. Но в други ситуации, когато брандовете имат бюджет, определен за промотирането на продукта, те сами казват каква е кампанията, каква е идеята и тогава блогърът може да реши да се включи или не. Тогава вече се коментират и условията, които са обвързани с договор със съответните клаузи за конфиденциалност и едва ли някой блогър е в състояние публично да каже колко и какво точно изкарва.
Но винаги е много различно, тъй като всяка кампания има различна цел. Някои се фокусират в инстаграм, някои търсят само снимка, други търсят стори или видео със стори и блогпост и т.н. Начинът, по който аз работя с брандовете е чрез фирмата ми, винаги издавам фактура и сключваме договор. Доколкото съм чувала от други блогъри в България, тези от тях, които нямат фирма, работят на граждански договори.
Аз лично не обичам този аспект на несигурност – не знаеш кога ще бъде следващата кампания, дали ще бъде другата седмица или след два месеца. Тази несигурност ме плаши, затова и не бих приела блогърството и влогърството като работа и основен източник на приходи – а пък и се страхувам, че това би ме накарало да гледам на него по различен начин – не като нещо приятно и забавно, а като задължение. Затова и винаги съм имала допълнителна работа, с която да се издържам, а пък приходите от блогърството са добре дошли и ми дават възможност да инвестирам в например професионална камера, нови обективи, осветление, дрон и т.н., за да може качеството и съдържанието да са по-добри и приятни за гледане. Така че те ми помагат да развивам каналите си.
Фактът, че се занимаваш и с фотография и видеозаснемане и вече си доста напреднала в тази област, на влогърството ли се дължи?
Аз съм самоука в това отношение, но определено съм научила много покрай това мое начинание. Купувала съм онлайн курсове за видеа, монтаж, управление на различни камери, на дронове. Дронът беше една покупка, която много отдавна исках да реализирам, най-вече заради влоговете от пътувания.
С времето, когато човек има интерес към нещо, проучва, търси и се развива.
Интернет дава много възможности човек да учи и дори много от ресурсите са безплатни.
Ти можеш да бъдеш вдъхновение на много хора, защото си пример как човек ако има желание и е организиран, може да върви напред и да се развива.
С желание всичко се постига, макар че не винаги е лесно. Много често отнема време – да търсиш, да се учиш, но при всички случаи е възможно. Когато човек има страст и желание няма какво да го спре. Тогава всички извинения отиват на заден план и човек намира начин.
Как успяваш да управляваш онлайн магазина си дистанционно?
С много пълномощни. Онлайн магазинът е странична дейност, към момента не е приоритет номер едно, защото започнах да се занимавам с други неща в Дания. Но идеята за него се роди точно там, защото живеейки в друга държава имах достъп до продукти, които ги нямаше в България. След всеки видео урок хората питаха откъде могат да ги намерят и като че ли логичното решение беше да ги внасям в България. Селекцията е подбрана, предлагам само неща, които ползвам и харесвам. Имаме офис в България и колежки, които се занимават със счетоводството, подготвянето на пратките и други неща. Аз от своя страна се занимавам с по-креативната част от нещата – откриване на нови брандове и продукти, фотография, обработка на поръчки, популяризиране на продуктите в онлайн мрежите. Нещата стават онлайн.
По колко часа работиш на ден общо по всичките ти ангажименти?
Трудно ми е да определя, защото дните са различни, графикът ми е по-плаващ. Понякога работя до късно нощем, друг път започвам рано сутрин. Определено работя много повече от стандартните осем часа, защото се опитвам да бъда навсякъде по едно и също време, което е трудно. Но пък на мен това ми харесва, харесва ми и че мога сама да избера кога да си дам свободно време.
Не бих заменила тази свобода, въпреки че тя идва с доза несигурност.
Ако съм си позволила през работно време да отида някъде или да правя нещо друго, ще си наваксам вечерта или събота, неделя. Тази работа изисква по-строга лична организация.
В Дания влогърството популярно ли е?
Да, в Дания влогърството е много по-развито, в сравнение с България и влогърите могат напълно да се издържат от него. Но нямат кой знае колко влогъри, защото Дания е малка държава с около 5 милиона души население. Ние в България може би сме една стъпка по-назад, малко по-бавно се развиват нещата, но определено вече влогърството е много популярно, виждам нови хора, които искат да се занимават с него, а брандовете вече го виждат като неделима част от бюджета им за маркетинг и реклама. И това е логично, защото навсякъде, където има аудитория, там се появява и реклама.
Харесва ли ти да живееш в Дания? Как ти се струва животът, порядките?
Харесва ми, че всичко е с една идея по-организирано. Тук съм, защото се чувствам у дома и съм с човека, когото обичам – това за мен е решаващо. Определено ми липсва България, липсват ми топлите, гостоприемни хора. Може би е клише, но в действителност северните народи са с една идея по-студени и е истина, че понякога е трудно да разбиеш тази преграда и да създадеш близки приятели. Комуникацията и нещата са на едно малко повърхностно ниво. Тук хората си имат малко по-затворен кръг. Приятелствата, които имат от детството си, ги пазят доживот и трудно допускат нови хора до своя кръг. В България е съвсем различно. Хората са по-топли, по-отворени към нови познанства и приятели. Естествено, има изключения и семейството на моя приятел е точно такова. А и сега пътуванията са по-достъпни от всякога, така че винаги мога да си взема самолетен билет и за два часа и половина да съм в София и да си остана колкото си искам. Миналата година пътувах на всеки месец-два, така че мисля, че успявам да балансирам.
Твоят приятел гордее ли се с теб и насърчава ли те да се развиваш в тази посока?
Да, той много ме насърчава, дори участва в някои видеа. Забавно и интересно му е. Имало е моменти, когато съм се замисляла дали си заслужава да отделям толкова от времето си за това начинание, но винаги той е бил този, който ме е насърчавал. Той самият се радва да бъде пред камера и няма нищо против и семейството му да бъде. Но през годините е имало хора, на които не им е било приятно да се снимат, затова в първите години изобщо не показвах личния си живот.
Има ли теми, в които би искала да се впуснеш и които те провокират за работа, но си ги отлагала?
Определено мисля, че съдържанието, което създавам, се развива и тръгва по по-различен път. Това, което отскоро опитвам и ми доставя удоволствие е самият процес на създаване на видео и разказването на история, създаването на нещо, което да бъде визуално красиво, същевременно да бъде полезно, да има стойност и да накара човек да се замисли. Това са видеата, които ми доставят удоволствие, влагам повече замисъл в тях, опитвам се да изключа тези видеа, които са по-лежерни, без кой знае какъв смисъл, макар че много от зрителите ги харесват. Самата аз понякога си пускам, разтоварващо е. Общо взето се старая да има баланс и разнообразие, във всяко видео влагам частичка от себе си.
Мислиш ли, че би могла да даваш знания и като специалист по социалните мрежи, защото тази среда е нова, много динамична и като че ли все още няма учебници за нея?
Да, харесва ми, че има много възможности за развитие. Аз работя по един нов проект и имам още идеи за нови неща. Идеите за обучение също ми допадат, въпреки че ми е трудно да се представя пред аудиторията като специалист, при положение, че съм самоука в тази област. Но може би това е моя грешка, защото за много неща не се приемам достатъчно насериозно.
Но действително е така - няма учебници, нещата се развиват постоянно и човек трябва да влага от времето си и за проучване на промените по платформите.
През годините е имало големи промени, които рефлектират на различните страници. И някой със сигурност трябва да обучи брандовете и фирмите, които искат да имат онлайн присъствие. Не знам дали ще бъда аз, но смятам, че годините са ме научили на нещо, което се опитвам да прилагам и в работата ми тук в Дания. Хората, които виждат работата ми, казват, че са доволни, така че това ме прави щастлива.
Можеш ли да очертаеш новите предизвикателства за тази дейност?
Предизвикталеството е може би пренасищането на пазара с много влогъри и инфлуенсъри. Като че ли е още по-трудно човек да се открои с нещо и да запази доверието на хората, да запази себе си, да не се блазни от лъскавата страна на нещата, която много хора виждат и за която мислят, че това е влогърството. Негативната страна на социалните медии е, че всъщност хората виждат една изрисувана, прекрасна картина, перфектен живот и в следващия момент започват да се чувстват зле. Започват да се сравняват и понякога това им създава негативно усещане. Може би трябва да се говори повече за тази страна. Това, което мога да направя, е да се споделям и другата страна на нещата – че не всичко е перфектно. Затова показвам и че всички се сблъскваме с едни и същи проблеми и че тежките неща не подминават никого. Да, това, което представяме в Инстаграм и Фейсбук е колекция от красиви моменти, но всеки ги прави и има. Искам в бъдеще да обърна повече внимание, особено на по-младата част от аудиторията ми, да не се сравняват с това, което виждат онлайн, защото не винаги това е реално отражение на живота на хората.
Продължаваш ли да развиваш и влога на английски език?
Да. Той малко изостава, защото не ми остава време за него. Наскоро качих материали, най-вече и заради семейството и приятелите тук в Дания, които не разбират нищо на български. Към момента каналът е с много малка аудитория и почти всички са българи. Но пък човек никога не знае. С английски е много е по-трудно да се пробие. Прекалено е наситено с канали.
Сблъсквала ли си се и как ти влияе хейтърството в интернет пространството?
Сбълсквала съм се, но радостното е, че моята аудитория не включва толкова тийнейджъри и деца, така че коментарите винаги са адекватни и дори когато има критика, тя е поднесена по цивилизован начин, а не с обиди и груби думи. Случвало се е понякога да прочетеш тежки думи, които нараняват. Човек започва да се съмнява в себе си и в това, което прави и наистина понякога тези коментари те изяждат отвътре. Това е един от негативите, свързан със социалните медии. Винаги преобладават положителните коментари, а на другите се опитвам да не обръщам голямо внимание. За съжаление хората са устроени така, че дори и да чуят сто мили думи и една лоша, тя остава в съзнанието и някак започваме да се подлага на съмнение.
Какво си пожелаваш занапред?
Да сме живи и здрави, да бъдем щастливи и да сбъдваме мечтите си. Някои от тях са много лични и съкровени и не ги споделям публично, защото смятам, че все пак трябва да остане нещо, което да не е в социалните мрежи. Но най-вече смятам, че с каквито и предизвикателства да се сблъскаме, щом сме заедно и се обичаме, с всичко ще се справим. В професионален план си пожелавам да успея до края на тази година да завърша проекта, който съм започнала и който е едно ново поле за изява и разбира се, се надявам да пожъне успех.
