ОТ КЕЙМБРИДЖ ПРЕДПОЧИТАТ УЧЕНИЦИТЕ НА СМГ
Първото, което човек вижда, влизайки в сградата на легендарната Софийска математическа гимназия, са отличията – безброй купи, грамоти, медали и награди от състезания в страната и чужбина. Кой ли е човекът-диригент на един чудесно работещ механизъм за генериране на успех и какви препятствия ежедневно преодолява, за да просперира гимназията? Представяме Ви Антони Стоянов – директорът на СМГ.
Г-н Стоянов, от кога сте директор на Софийска математическа гимназия?
От четири години и два месеца.
А с какво сте се занимавал преди да станете директор на СМГ?
Учител по математика - 17 години в СМГ, а общо 21 години.
Какви са новостите в СМГ през новата учебна година?
Награждаване на преподаватели
Постоянно генерираме нови идеи – както в обучението, така и в развлекателната част. Имаме една нова инициатива – наши бивши ученици да споделят лекции за интересни моменти от участието си в международни състезания и конкурси. Както и видни математици да изнасят такива лекции. Отделно в областта на развлечението направихме нов клуб по снукър, в който децата могат да участват. Бяха ни на гости двата световни шампиона по снукър – настоящия и бившия – Рони О’Съливан и Марк Селби. Дори Марк Селби ни подари крусното, на което е станал световен шампион.
От миналата учебна година сте въвели изучаването на някои от предметите в паралелките с немски език на немски език. Какво Ви насочи към тази промяна?
Хубавата комбинация от немски език и математика при кандидатстването в Германия, където една част от учениците ни отиват да продължат образованието си. Това ги мобилизира и по някакъв начин насърчава. Експериментално сме направили само по биология такова обучение. Самата биология не се преподава на немски език, а някои термини, примерно „отделителна система“ се преподават и на немски. Родителите са много доволни и държат на това.
А приложимо ли е и за паралелките с английски език?
Не сме се замисляли, но може, след като съществува вече добър прецедент. По немски език тази година ние имаме вече и “Native speakers“ като преподаватели в училището. Надяваме се догодина да имаме и по английски език. Дори и на разговорно ниво, но ще работим в посока в часовете да бъдат включени и “Native speakers“ преподаватели. А защо не и някои от предметите също да бъдат преподавани частично на чуждия език. Но най-големият приоритет за нас остават математика, информатика и природните науки.
Работи се в посока СМГ да стане UCAS Centre към University of Cambridge. Какво точно означава това и на какъв етап е инициативата?
Постоянно кореспондираме с Кеймбридж. Когато бяха тук на посещение казаха, че искат повече ученици от СМГ да учат при тях. Подчертаха, че са много впечатлени от успехите на учениците ни и че в момента не са удовлетворени от самия начин на кандидатстване, защото обикновено тук действат посреднически фирми и от профила на даден ученик не виждат, че идва от СМГ, а виждат фирмата, която му посредничи. Не могат да разберат на момента в кое училище е учил дадения кандидат. Уточниха, че са много по-съгласни да приемат кандидат от СМГ при равни резултати в сравнение с кандидат от друго училище в България (при равни качествени и количествени показатели). За тях има значение къде е получил съответните си резултати кандидата. И затова искат по някакъв начин децата, които кандидатстват от СМГ, да си излизат с профила на СМГ. В момента тече постоянна размяна на информация и част от изпитите за Кеймбридж ще се състоят тук.
Бихте ли описал Ваш работен ден и с какви предизвикателства се сблъсквате в ежедневието си?
Най-често срещаната дума е проблем. Обикновено учителите се обръщат когато има някакъв проблем и очакват решение от мен. Не само учителите – също и родителите, учениците. Това е във вътрешния аспект на моята работа. Във външен – аз постоянно търся нови и нови начини за развитие на гимназията и за просперитета на учениците, както и на материалната база, т.е. вътре в гимназията аз съм този, който решава проблемите, но извън това съм този, който търси как да се решат проблемите. Така че двустранна е работата на директора и много приятна.
Усещате ли работата си като призвание или мисия?
Награди на учениците от СМГ
Да. Аз съм четвърто поколение и учител, и директор. Прадядо ми в епохата на Възраждането е бил учител и директор, а моите родители също са учители. Баща ми е бил и директор, а майка ми е била инспектор в Регионален инспекторат. По този начин съм израстнал с проблемите на образованието. Докато други деца навремето са ги водили на полето, мен са ме водили в техникума на баща ми или в гимназията на майка ми. Така съм израстнал в една среда на образование и в обкръжението на ученици и учители.
Ако зависи от Вас какво бихте променили в системата на образованието и по-специално в средното образование?
Бих го опростил. В епохата на Възраждането, която е донесла бум на българското общество, нещата са били изключително ясни, прости и точни.
Хората са се събирали, за да събират средства за образованието, а в наше време се събират хора, за да разпределят и малкото средства за образование - имам предвид новите обществени съвети.
Второ – Законът за образованието тогава е бил една страница, през 1991 г. е бил три страници, а сега може би ако се наредят всички законови и подзаконови рамки ще стигне от бюрото до тавана. Това е нещо, което няма как и да се изчете, няма как и да се научи, още повече да се спазва. Така че нещата се правят прекалено сложни. Аз като математик обичам да опростявам нещата, защото знам, че когато нещата са ясни, кратки и точни има успех.
Ощетени ли са по някакъв начин работещите в сферата на образованието в България в сравнение с колегите си в чужбина?
Най-вече са ощетени от това, че не им се дава свобода на изява. Няма го този дух от епохата на Възраждането, когато не се е гледало как ще се изразходват средства, а просто да има средства в образованието и те да се изразходват по предназначение. За съжаление и сега в образованието постъпват доста средства, но някак не отиват по предназначение, не стигат до крайния потребител. До крайния потребител стигат някакви нищожни средства.
Това, което ми прави впечатление в чуждите страни, е, че правителствата помагат по всякакъв начин, а особено за талантливите деца. Не казвам, че и при нас не се помага. Но това, което бих искал и съм сигурен, че много от колегите – директори на елитни гимназии биха искали, е да не се пречи. Т.е. да има възможност днес, ако един човек иска, да може да направи дарение в училището. В момента той трябва да дойде в училището, да направи договор за дарение (дори и това да са пет лева), от общината да проверят откъде е произходът на парите, парите да отидат в общината и чак тогава, ако благоволят, парите да се върнат в училището. Докато например за хазарт или за порнография могат да се дадат хиляди левове и никой не пита за произход на парите и не се сключва договор. А според мен трябва да бъде обратното – когато се дарява за образование да няма бюрократични спънки, а за горните неща трябва да се търси произход, защото явно е, че там не са чисти парите.
Възпитаниците на СМГ имат участия в най-различни състезания. Имате ли затруднения с намирането на средства за участие?
Да, имаме затруднения. Търсим, стараем се и пак казвам – например ние водим курсове, от които осигуряваме пари за състезания. И на тези курсове ни се начислява ДДС, които отиват веднага в бюджета. За сравнение частните училища, които вземат много по-големи такси, са освободени от ДДС, изхождайки от факта, че са за образование. Но единен разходен стандарт за образование е 1300 лв., а те вземат по 12 000 лв. Поне за останалите трябва да има ДДС. А нашите курсове ги облагат. Ето това задължение ако отпадне много би ни помогнало, защото до момента през годините сме внесли 2 400 000 лв. ДДС. Представете си с тези пари какво можеше да направим. Можеше да имаме училище като най-добрите в Лондон като материална база. Нямаше да има нужда изобщо да се молим на фирми или на банки, за да ни спонсорират участията в състезания.
Просто да ни оставят на мира без да ни облагат и без други пречки.
1-во място на олимпиада в Тайланд
В това отношение обаче искам да благодаря на Столична община за това, че до момента много ни съдейства. Действително в тяхна страна имаме винаги разбиране, не само в лицето на г-жа Фандъкова, която е бивш директор на училище. Искам да отлича Столична община от другите институции.
Вашите ученици печелят национални и международни състезания не само по математика, но и по физика, астрономия, биология, информатика и др. Ръководителят на националния отбор по биология доц. Йорданова казва, че сте превърнал училището в „лаборатория за откриване и развитие на таланта“. Какъв според Вас е личният Ви принос за тези успехи?
Благодаря на доц. Йорданова, но действително е така. Когато станах директор, а и още като учител, наблюдавах, че в гимназията се развива изключително и само математиката. А аз съм запленен от немския математик Карл Фридрих Гаус, според който математиката е основа на всички науки. Най-вече на природните науки, но и на всички останали. Казах си, че стана ли директор, ще направя така, че и другите науки да могат да се развият на основата на математиката. Защото състезателите ни по математика са 5-10%, а останалите 90% защо да мързелуват? И инвестирахме, направихме невероятни, модерни лаборатории първо по физика и астрономия, след това по биология и химия, така че да може тези природни науки да се развиват адекватно. На международни състезания освен теория, на втория ден има практически задачи и по-рано нашите ученици имаха точно там проблем. Вече този проблем е изчистен и започнаха да идват и резултатите.
Изглежда, че наистина при вас учат едни от най-способните деца в София.
Така е. Много колеги се сърдят и казват, че вземаме най-добрите. Казваме – ние не ги вземаме, те просто сами идват. Направете и вие нещо, поучете се от нас, направете и вашите училища подобни и вземайте и вие, никой не ви пречи. Аз наистина препоръчвам да се черпи опита от най-добрите и да се прилага от другите, за да може и те да станат също така добри.
А не обратното – като има проспериращо училище да го унищожим, та вече и за средното образование да бягат на Терминал 2.
Сега за висшето образование бягат на Терминал 2, дайте да унищожим и доброто, което е останало – средното образование.
София се разраства, желаещите да учат в СМГ се увеличават, съответно приемът в СМГ става все по-труден. Каква според Вас е формулата за успешно влизане в гимназията – родителски амбиции, талант, труд или всичко заедно?
Едно от най-важните неща е целта. Трябва да се види още от рано дали детето има афинитет към математиката и природните науки и ако има да се постави като приоритет преследването на тази цел. Успехът идва накрая. Просто още от 2 клас трябва да се види детето има ли талант. Другият вариант е към 5-6 клас, за по-късния прием. За ранния прием трябва още от 2 клас да се разбере детето има ли някакъв математически талант и съответно ако има да го развива.
В днешно време децата са ангажирани с какво ли не – с уроци по изкуства, по спортове, по езици и забравят, че математиката е основа на всички науки.
Следите ли реализацията на Вашите възпитаници и може ли да се каже, че завършването на СМГ е гаранция за успешна реализация?
И да, и не. Много от нашите бивши ученици ги следим и това са тези, които отиват в топ университетите и които по някакъв начин кореспондират с нас. Има и много, на които след като заминат някъде изгубваме техните дири. Така че във всеки един такъв момент ние казваме – обадете се, ние сме тук, ще се радваме да общуваме, да имаме обратна връзка. Но е трудно. В тази връзка на мен много ми се иска нашето училище да има и специалист по Връзки с обществеността.
Каква е причината да нямате такъв специалист?
Причината е, че няма финансиране. Нашето финансиране е по-малко в сравнение с училищата в провинцията.
Защо така се получава?
Съществува т.нар. Разходен стандарт и там се казва, че ако едно училище няма парно например му се полагат повече пари на едно дете, отколкото за нас. При нас има повече деца – така е. Но също така ние даваме над 60 хиляди лева годишно за участия в олимпиади, а училищата, които нямат класирани ученици не дават тези пари.
Т.е. участието на тези олимпиади е един вид извънреден разход за училището?
Да и този разход си е за наша сметка. И това е за националните олимпиади, а да не говорим за международните.
Според Вас трябва ли тези участия да се финансират по друга линия, извън бюджета на училището?
Част от отличията на възпитаниците на СМГ
Да, на 100%. Когато имаме класирани ученици от Министерството на образованието ни казват – училището си поема издръжката. А обикновено ги провеждат във Варна, Бургас, Ямбол и ние трябва да осигурим пътни, командировъчни на учители, хотел и т.н. И там отиват 60 хиляди лева. За международните олимпиади сумите са трицифрени. Тях няма да ги коментираме.
Училищата, които нямат такива разходи могат например да си увеличат заплатите, а ние не можем. А какво остава да назнача някой за PR. Просто няма с какво да му плащам. Ето – ако има някой милионер и се чуди какво да прави – каним го да работи за нас безплатно. Ако има такъв преуспял човек – защо не.
Имали ли сте ситуации във Вашата работа, в които сте се чувствал безсилен?
В момента имам проблем с проекта „Моят час“. Това е един хубав проект, който стартира, и искаме да се включим, обаче трябва да намерим 70 изоставащи ученици – задължително условие. Само че ние нямаме такива 70 ученици и трябва да се откажем. Т.е. виновни сме, че произвеждаме отличници. И пак се получава, че парите ще отидат при слабаците.
Друго нещо, което ми е болка – за отразяването на новините по медиите. Например наш отбор става втори в света на първата международна олимпиада на мегаполисите, зад нас остават столици като Пекин, Берлин, Банкок..., огромни столици сме ги изпреварили. Обаждам се на телевизиите да дойдат да посрещнат учениците ни и получавам уклончиви отговори от рода на „Ще видим“, „Ако има свободен екип“, „Ще предадем“ и т.н. Докато ако някой избяга от затвора, откраднал е нещо, убил или изнасилил, те го правят звезда. Дават му микрофона да обяснява какво е направил, защо го е направил... А на тези, които заслужават медийна изява, не се дава изобщо или пък много частично. Говорил съм с журналисти и те казват, че добрата новина не е новина и че добрата новина не се продава. Но тогава къде отива спонсорирането от държавата? Щом държавата дава пари за телевизия, трябва да даде нейни условия, чисто пазарни.
Във фоайето на училището, където има изложени безброй купи и награди, стои и теорема на Минчева. Каква е нейната история?
Тази теорема е подарък от наши ученици на тяхна учителка от СМГ. В нейна чест са измислили теоремата и са я патентовали. Тя представлява по-скоро жест към тяхната учителка г-жа Минчева.
Бихте ли ни разказал повече за себе си и какъв човек сте извън училището?
Семеен съм, обичам си семейството. Съпругата ми също е учителка, както казах родителите ми също са дългогодишни учители, а и повечето от приятелтите ми се занимават с образование. Доставя ми удоволствие да работя с ученици, учители, родители. Понякога, както в едно семейство, има трудности, но ние сме за това да ги решаваме. Нерешими задачи почти няма, дори тези, които са нерешими е доказано, че са нерешими. Вярвам в Бог. Наскоро бях на Руенския манастир, много хубаво място за уединение, за зареждане с позитивна енергия.
Как виждате СМГ във Вашите мечти?
Виждам гимназията все така на върха. В нашия химн се казва:
„Бъдете първи – вие сте призвани!
Победата напира във сърцата.
С перото си Паисий ни зове.
Бъдете първи – вие сте призвани -
творци на нови светове!“
