ЯПОНИЯ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТИ, КОИТО В БЪЛГАРИЯ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ

В предишния материал се запознахме с д-р Механджиев, който разказа за професионалния си път от България до Япония. Какво е развитието на сферата, в която работи, какви са неговите виждания за бъдещето и планира ли завръщане на родна земя, предстои да разберем сега.

Кратка визитка:

1994 – 2000 г.  Завършил медицина в Медицински факултет на Медицински университет гр. София

2000 – 2003 г. – Институт по стерилитет и асистирани репродуктивни технологии – гр. София

2002 – 2006 г. – Специализант по акушерство и гинекология в СБАЛАГ „Майчин дом“ – гр. София

2003 – 2007 г. – Медицински център „Репродуктивно здраве“

2003 – 2006 г. – Редактор на списание „Репродуктивно здраве“

2006 – 2010 г. – Асистент към катедрата по акушерство и гинекология на Медицински факултет на Медицински университет – гр. София с база СБАЛАГ „Майчин дом“

2007 – 2011 г. - Медицински център „Димитров“ – гр. София

07/2008 – 12/2008 г. – Кингс колидж хоспитал – гр. Лондон

От 2011 г. -  Изследовател и асистент към катедрата по акушерство и гинекология на Медицински факултет на Университета на Осака.

Можете ли да направите сравнение между здравеопазването в България и в Япония? Доколкото разяснихте в Япония няма здравна каса, която централно да разпределя бюджет към здравните заведения и пациентите.

Разликата е принципна. Аз, както Ви казах, избрах медицината от хуманни съображения, но колкото и да е хуманна медицината, в края на краищата някой все пак трябва да плаща сметката, така да се каже, най-малкото за апаратурата. Ако в България е прието, че здравната помощ е някаква даденост, в Япония не е така. Нека започнем с правото на здравеопазване и какво се случва ако някой не е осигурен в Япония. Когато един човек, изпаднал в крайна бедност, има нужда от здравна помощ, той отива в болница, получава своята здравна помощ и в края на лечението получава своята сметка, която си е лично негова, не е на Здравната каса или някой друг и е негов проблем как ще я покрие. В случай, че няма средства, пише молба до общината – тя да я плати и тя я плаща. Тези хора имат нужда от елементарни помощи, за да живеят и по принцип. Общините в Япония обаче имат агенти, които следят и с камери дали наистина този човек няма средства. Тези хора нямат право да имат телевизор, кола и т.н., т.е. ако агентът-частен детектив на общината ги заснеме, че вкъщи имат телевизор или, че шофират автомобил, ги викат в общината за да дадат обяснение, откъде имат средства за телевизор или автомобил, при условие, че нямат средства за храна и здравеопазване. Ако в резултат на това обяснение общината прецени, че този човек не е изпаднал в такава крайна бедност, му представя обратно сметката за всички разходи, направени за него, за да си ги покрие. Така стои въпросът с хората, които трябва да бъдат лекувани за сметка на обществото. От там нататък хората, които водят нормален живот, работят и се грижат за семействата си, имат подкрепата на фирмите, в които работят. Казахме, че взаимоотношенията между фирма и служители се доближават до семейните взаимоотношения - те се грижат за своите служители и се стараят да им осигурят по-добри условия. Това е и един вид реклама за фирмата, за да може да привлече по-добър персонал, а също така и за да могат служителите да не се притесняват, а да мислят за работата си. Фирмите осигуряват и семействата на служителите си, тъй като около 50% от жените след като се омъжат остават вкъщи и не работят. По принцип правителството в момента се опитва да създаде условия и да се върнат на работа тези жени, но като цяло за развита страна процентът на жените-домакини е голям. Системата на здравеопазването е свързана с конкуренция между различните здравноосигурителни фондове. Различните фондове предлагат различни условия и пакети.  За всеки човек се полагат здравни грижи, но винаги има доплащане, с цел самият пациент да следи за какво се подписва.

Практикува ли се в Япония секцио по желание и раждане вкъщи или извън болнично заведение? В България тези две теми са много оспорвани.

И двете неща - и секциото по желание на пациента, и раждането в дома на пациента са напълно законни и не съществуват пречки пред тяхното осъществяване в Япония. Въпреки това, в моята работа тук нито съм се сблъсквал с тях, нито съм чувал за такива случаи. Вероятно самите пациенти приемат, че е в техен интерес начина на родоразрешение да бъде избран въз основа на съществуващите медицински индикации от лекуващия лекар и разбират, че при раждането в болнично заведение има много по-големи възможности за своевременна намеса, което го прави по-безопасно за тях.

Дава ли Япония повече възможности за развитие във Вашата област?

Япония е много затворена към чужденците по принцип и един от стожерите на това е правописа. Япониският език има три азбуки – хирагана, катакана и канджи, като първите две са фонетични азбуки, с тях се записва каквото се чува, като се записват срички, не отделни букви, с малки изключения, например буквата Н, докато канджи имат определено смисловно значение, понякога една дума може да се напише с едно канджи. Това разбира се се е развило през годините, но канджите са около 200 000. Всъщност никой в Япония не знае всички канджи. Затова японското общество е геронтократично общество – възрастните хора са на почит, защото се смята, че знаят повече. Един човек колкото е по-възрастен, толкова е по-високо в обществото, т.е. ако човек е решил да живее в Япония е желателно да започне да учи канджите от малък, защото на 40 години малко е изпуснал времето да изучава писмеността им. Така, че аз ако реша да остана в Япония, винаги ще имам нужда от помощ от моите колеги. Това е и една от причините да не смятам да оставам, но по принцип Япония ми дава много възможности, които в България не съществуват и основната възможност е да видя как нещата работят и то много добре. Това не е малко.

Коя японска практика в медицината и в частност репродуктивната медицина бихте искал да навлезе в България?

Аз съм тук, за да правя наука и всъщност с развитието на науката не е задължително човек да внедри нещо готово. Тази възможност ми дава по-широк кръгозор. Това, което смятам да направя в България един ден (засега не смятам да основавам инвитро клиника) е отвъд това, което японците правят.

Ако трябва нещо конкретно да посоча – това е японската организация и организацията на дейността на техните инвитро клиники. Но при условие, че мегаполисът Осака е с население 11 милиона души, естествено тази организация не може да бъде внедрена едно към едно, просто защото в България мащабите са други. А в самото инвитро – в стимулацията, в ембрионологията – няма някакви принципни разлики.

В Япония тези процедури покриват ли се от здравното осигуряване?

Акушерската помощ не се поема от тези здравни фондове, за които говорим, тя е платена. Раждането и цялата помощ до раждането е платена. Но след раждане или аборт общината дава помощ и в зависимост от това къде е родила жената, тези средства могат да покрият всички разходи включително и раждането и да ѝ останат средства. Една двойка с репродуктивни проблеми също поема всичките си разходи и когато се стигне до ембриотрансфер, общината отново ги възстановява, но ако не се стигне до ембриотрансфер си остават за сметка на двойката. Донякъде това е неприятно, но създава възможност да няма горна възрастова граница за асистираните репродуктивни технологии, защото възрастта на загуба на възможността за репродукция е индивидуална, докато в България, поне докато аз работех там, непрекъснато имаше една дискусия каква трябва да бъде горната граница, при която обществото да не заплаща процедурите. Това елиминира тази дискусия, защото при всяка жена е индивидуално. Също така тези неуспехи донякъде помагат на двойката да приеме, че е невъзможно да имат изцяло собствено дете и за вземането на решение за приема на донорски гамети или за осиновяване на дете.

Японските жени в сравнение с българките грижат ли се повече за своето здраве?

Полагат грижи за профилактиката си, но причината за това не смятам, че е по-високата здравна култура, а по-скоро по-големите възможности като време и средства. Иначе има някои други особености на Япония, които помагат за по-ниската честота на остеопороза например. Консумират повече соя и това спомага да имат по-нисък риск от остеопороза и въобще преживяват постменопаузалните симптоми по-лесно. Също така по-голямата консумация на риба и морски дарове спомага за по-здравословен начин на живот.

А соята по какъв начин точно помага – повишават се нивата на естрогените ли?

В соята има фитоестрогени, които чрез активиране на бета-естрогенните рецептори понижават честотата на остеопорозата. А консумацията на риба спомага за по-ниска сърдечно-съдова заболеваемост. Япония има най-високата средна продължителност на живота в света, което пък от друга страна води до застаряване на населението.

Колко деца раждат средно японките?

1.8 на жена в репродуктивна възраст, което е под репродуктивния праг от 2.1 на жена в репродуктивна възраст, т.е. японската нация също застарява и намалява. За последнте пет години е намаляла с 850 000 души. Естествено това създава големи проблеми, както от гледна точка на здравеопазването, така и от социално-икономическо естество. За съжаление съдбата на развитите нации в днешно време е такава.

Във Вашата област има ли напредък през последните години и в какво се изразява?

През 2012 година проф. Яманака стана Нобелов лауреат с откритието си за Induced Pluripotent Stem Cells (iPS Cells). Става въпрос за нормални клетки, да кажем от подкожна мастна тъкан, които се индуцират в посока на стволови клетки и теоретично биха могли да се трансформират в яйцеклетки, т.е. взема се подкожна мастна тъкан от жената, а може би и от мъжа, и тези клетки се модифицират в посока да се развият в яйцеклетки. Засега е в сферата на научната фантастика, но не е изключено да доживеем до този момент. Това е една от областите, в които имам интерес, засега обаче това е невъзможно. По-перспективни към момента са експериментите в кардиологията - тези клетки в среда от гел се трансформират в кардиомиоцити, които могат да се поставят на мястото на увредена при инфаркт област на сърцето и да се замени с функционираща сърдечна тъкан. Така че изследванията за тези iPS Сells са най-обещаващи в областта на кардиологията и неврологията при невродегенеративните заболявания, но бъдещето според мен е в областта на репродукцията.

Има ли някакви наблюдения в днешно време жените да имат повече репродуктивни проблеми в сравнение с миналото?

Има проучвания, които показват, че жените, родили вече едно дете в млада възраст, по-лесно забременяват и раждат следващо дете. Тъй като съвременните жени в развитите страни отлагат първото раждане, по-често се наблюдават репродуктивни проблеми.

Съпреживявате ли емоциите на Вашите пациенти?

Да, може да се каже, че до известна степен ги съпреживяваме. Все пак пациентите са много и емоциите са най-различни. В нашата област има както отрицателни, така и положителни емоции, така че успяваме да ги балансираме.

Какви са трудностите на Вашата професия?

Физически и интелектуално професията ни е взискателна. Човек трябва да има както интелектуален капацитет и възможността за придобиване и употреба на голяма база знания, така и физическата издръжливост да реализира всичко това. Даваме и дежурства, нощта за акушер-гинеколозите не винаги е време за почивка.

Съпругата Ви също е лекар. Тя с какво се занимава?

Акушер-гинеколог е. Основно се занимава с фетална медицина.

Тя чувства ли се добре в България?

Да, добре се чувства. Вероятно би изпитвала носталгия по Япония, което е нормално.

А как се срещнахте с нея?

Срещнахме се в Лондон, когато бях на специализация в Кингс Колидж Хоспитъл. Работехме заедно. Имаме дъщеря на две годинки.

Как прекарвате свободното си време?

В Япония има много интересни неща, които трябва да се видят и обичаме да прекарваме свободното си време като си организираме кратки екскурзии. Запознавам се с местния бит, култура и забележителности.

Следите ли събитията в България и гласувате ли при избори?

Опитвам се да ги следя и гласувам.

Липсва ли Ви България?

Всеки изпитва носталгия към родината. Аз съм живял 37 години в България. Ще се върна там – такива са моите планове, такива са нашите планове със семейството ми. Не е основната причина точно носталгията, разбира се, а по-скоро любовта към България. Както се казва – за да сме горди, че сме българи трябва и да направим нещо за България. Въпреки че не мисля, че съм направил малко.