КИНОТО Е ГОЛЯМАТА МИ ЛЮБОВ
Известен първоначално като един от тримата „Братя Мангасарян“, Александър Сано пробива в киносредите с ролята си в „Тилт“, а малко по-късно превъплъщението му в Косъма от „Под прикритие“ го прави звезда в България. Изненадващ и любопитен е факта, че той е имал през годините своите различни търсения и е прекарал известно време в аулите на Софийския университет. Прекрасен актьор и творец – забавен, но и чувствителен, с който ще проведем един откровен разговор за любовта към професията, компромисите и българската кинодействителност.
С какво се занимаваш в момента? Разбрах, че ти предстои натоварен период с много снимки и различни участия.
В момента снимам във филм на италианска режисьорка. Завършвам първия си късометражен игрален филм, на който съм сърежисьор и съпродуцент. Очаквам излизането на екран на два нови български филма, в които играя - „Революция Х“ и „Привличане“. Непрекъснато играем „Редки тъпанари“ - последното представление на Теди Москов. След броени дни трябва да летя за САЩ, където съм на турне с колегите ми от постановката „Агенти“. Подготвям се за нов сериал (а може би ще са два) и нов игрален филм. Абе..., по-добре да спра до тук.
Имаш любопитно потекло с арменски и френско-италиански корени. Ще ни разкажеш ли повече за твоите родители и братя и как са повлияли на личността и характера ти през годините?
Имам изключителния шанс да се родя с гените на точно моите родители. Не съм изчислявал точно колко, но със сигурност им дължа много за това, което съм. Мои дядо и баба по бащина линия са арменец и французо-италианка. От майка ми са българските ми корени. Имам двама братя, с които се гордея, защото са много свестни и добри хора, а в днешно време това си е за гордост!
Като малък си свирил на китара, пял си в „Хора на момчетата“ в гр. Русе, където сте живели със семейството си. Музиката твоя първа любов ли е?
Да, определено. Много по-късно започнах да развивам интерес към актьорската професия.
Когато се поуморя от нея, винаги имам къде да избягам – при музиката.
Как се озова толкова встрани от изкуството впоследствие, а именно в Софийския университет в специалността „Политология“?
Както казват англоговорящите: “By accident”. Кандидатствах Право, но ме приеха Политология. Да речем, че беше времено недоразумение.
Явно все пак артистичното в теб е надделяло и всичко си е дошло на мястото, след като няколко години по-късно си се преместил в НАТФИЗ - така ли го усещаш?
О, да. И не само го усещам - Слава Богу доказвам си го всеки ден.
Ще те върна отново назад в годините. Как се зароди и осъществи идеята за „Братя Мангасариян“ и защо според теб беше толкова успешна?
Зароди се инцидентно и от само себе си, както се зараждат повечето много хубави неща в изкуството. Осъществи се поради енергията, желанието и лудостта на трима шашави младежи (по онова време), а именно Влади, Силвестър и моя милост. Беше успешно, защото беше единствено подобно, неповторимо и уникално. Когато създадеш нещо такова, в която и да е област, то винаги е обречено на успех.
С какви чувства и емоции се сещаш за този период?
Само с турбо разчекната усмивка! Беше велико.
В какъв момент актьорството застана на преден план и може ли да се каже всъщност, че е изместило музиката от сърцето ти?
Музиката е първата ми любов, но пък киното е голямата ми любов. В момента, в който то ми отвори широко вратите си през 2009 г. с ТИЛТ, влязох с 300 км/ч. и досега не съм излизал.
Трудно ли се получават първите роли в киното и театъра?
Ако под получават имаш предвид да те изберат – да! А ако имаш предвид да се справиш с ролите, ами... в киното не ми е било трудно досега. В театъра е малко по-различно. Понякога е трудно. Ролята ми на боксьора Пепе в постановката „Редки тъпанари“ мисля, че се получи чак след 18-тото представление и то на 97,3 %. Още малко и ще я закова.
Ти стана много популярен с ролята си в „Под прикритие“, но още преди това получаваш признание с „Тилт“. Имаш ли любима роля или роля, която да е променила живота ти?
Да откроя само една като любима, не мога. Но определено ролите на Дъвката (ТИЛТ) и Косъма (Под прикритие) промениха живота ми.
Има ли място за срам, предразсъдъци и притеснение в киното и театъра или с други думи може ли един артист да бъде успешен ако не прави компромиси със свои разбирания и усещания?
Ако правиш компромиси със своите разбирания и усещания, неизбежно ще стигнеш до поводи за срам. И това не важи само за нашата професия, но при нас е прекалено явно, защото все пак сме на показ. Имам щастието да съм узрял до там, че да знам, че трябва да селектирам в какво да се забъркам и в какво не (говоря за професията си). Само от началото на годината съм отказал няколко сериала, филми и театрални постановки, някои от които наистина добре платени.
Но както твърди мъдростта – не всичко е пари.
За сега успявам и съм доволен, че нямам повод за срам от проектите, в които съм участвал.
Доказани актьори като теб също ли се явяват на кастинги за определени роли?
Първо благодаря за определението „доказан“. Не знам дали е така, защото през последните почти четири години нито един български кино-режисьор дори не ме е поканил на кастинг. През това време снимах филми в Полша, Италия, Македония, като в единия от тях даже бях директно поканен. Слава Богу, тази година заснех два български филма, но с режисьори, с които вече съм работил.
Често си мисля, че сме имитация на гилдия, която е изградена от много, ама много, малки, отделни и неинтересуващи се от другите, себеподобни кръгченца.
Няма да е честно от моя страна обаче, ако скрия, че в последно време интереса на родни филмопроизводители към особата ми се е засилил.
Популярността е почти неизменно част от живота на един успешен актьор. Приятна ли е или тежи?
Ако баланса в живота ти е ОК и си приел нещата правилно, нищо не ти тежи. Онзи ден таксиметров шофьор категорично отказа да ми вземе пари и преди да успея да му благодаря, той ми благодари, че съм дарил на него и семейството му много приятни моменти с това, което правя. Така че, как да не е приятно.
Любопитно ли ти е как се случват чисто професионално нещата в Холивуд?
Ами..., не особено. Как да се случват - като при нас, но с много повече пари и с по-голям обхват по отношение на публика.
Това не е наша територия.
Понякога ни се случва да ни поканят за някой проект и не крия, че е приятно, но това което наистина ме интересува е как ние да си произвеждаме истински и вълнуващи филми.
Допада ли ти тенденцията да се снимат холивудски продукции в България и начина, по който се случват нещата в тази посока?
Ако имаш предвид все по-качествени холивудски продукции - разбира се. Това е шанс и ние да се докоснем до някои от големите в този бранш, пък и те да опознаят нас.
С какво се различава според теб киноиндустрията и отношението към киното и театъра в България, в сравнение с Холивуд например, а и в сравнение с други държави като Великобритания, Испания, Германия и т.н.?
Точно по една от думите, която употреби – отношението, и то на самите държави! Там има такова, а у нас липсва, категорично. Относно родната „киноиндустрия“ - проверете колко „различни“ кино творци се ползват от държавните субсидии през изминалите години, колко „силно гледани“ са филмите им и сами ще си отговорите. Разбира се, и там има добри изключения, но масата от талантливи млади режисьори се справят с нулева подкрепа от държавата и това е обществена тайна.
В представите на хората актьорската професия е едно от най-вълнуващите и прекрасни занимания, но за теб има ли отрицателни страни и съжалявал ли си някога, че не си поел по друг път?
Само ще спомена факта, че според едно научно изследване
актьорската професия се нарежда на трето място по натоварване и тежест.
Пред нас са само пилот-изпитателите и мозъчните хирурзи. Хората няма как да го разберат, защото виждат само крайния резултат на екрана или блясъка на килима, но нямат представа понякога колко свръх усилия (и физически, и психически) са необходими, за да се постигне това. Иначе не съжалявам естествено, защото обичам професията си и я практикувам с удоволствие.
Би ли насърчил децата ти да се занимават с музика, кино и като цяло в областта на шоубизнеса?
Бих ги насърчил за всичко, към което сърцето им ги влече. Стига, разбира се, това да не са глупости.
Не мога да не те попитам кой е твоя любим актьор и по-специално изиграна от него роля?
Не мога да не ти отговоря стандартно: „Ооо, много са!“ Но последно се наслаждавам на ролите на Даниел Дей Луис, Джеф Бриджис и Том Харди. Иначе любими са ми Йосиф Сърчаджиев, Иван Иванов, Теодора Духовникова, Христо Шопов, Мариан Вълев, братята Бахарови, Деян Донков, Роберт Янакиев, Цветана Манева, Анжела Недялкова, Радина Кърджилова, Лидия Инджова, Любомира Башева...
Неведнъж си изявявал своя активна позиция по различни проблеми в обществото ни. Какво напоследък те зарадва от нашата действителност?
Срещата ми с Теди Москов и Мая Новоселска ме направи истински щастлив.
