Ана Митева - танцов театър

ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО НА СЪВРЕМЕННИЯ ТАНЦ Е НАША МИСИЯ

 

Страст, енергия, харизма... Това излъчва Ана Митева докато танцува. Движенията й са завладяващи, независимо дали са част от интерпретация на танцов спектакъл или просто следват някоя мелодия. Този разговор е за усещането на танца като живот. А също и за театър. За изкуството танцов театър и неговите предизвикателства пред хората, които са му се посветили.

 

 Имала ли си някога съмнения с какво искаш да се занимаваш?

 

Завършвайки гимназия нямах голяма идея с какво искам да се занимавам. Всъщност историята как ме намери изкуството е много интересна. До осми клас бях в руско училище и в девети клас аз сама реших да се преместя в едно съседно училище, защото не исках повече да уча руски език. Там записах като свободно избираем предмет  - плуване. Когато започна учебната година в един час по музика госпожа Елена Горбаткова ме видя и ме попита – ти записала ли си СИП „Музика и театър“? И аз казах – не.  На 16 години, тийнейджър, с размъкнати дрехи...  какъв театър? Записала съм се на плуване.  А тя настоя и впоследствие разбрах, че ме е отписала от плуването и ме е записала в „Музика и театър“. Когато един ден отидох на репетиции, подготвяха готов спектакъл, който се казваше „И огънят си спомни за искрата“  по стихове на Румен Леонидов и по „Реквием“ на Верди. Много тежка история, а ние бяхме деца...

 

Всичко това много ми повлия – силната емоция, която носеше спектакъла, експресията на движението, стиховете на Румен Леонидов и музиката на Верди.

 

Ана Митева - танцов театърДойде моментът да играем пред публика, трябваше да сме с бели лица, с бял силен грим, а аз толкова много се вълнувах, че ми избиваше руменината на лицето от вълнение и напрежение. Така и не успях да стана чисто бяла. Мина този първи спектакъл и в продължение на четири години бях в това студио в училището, където играехме най-различни пиеси и танци и беше много вълшебно. След което завършвайки аз не исках да ставам актриса, усещах, че не е това моето призвание, а в същото време не знаех какво да уча. През 2000та отново Елена Горбаткова ме насочи към НБУ, специалност "Танцов театър". Приеха ме, а аз не знаех какво е това танцов театър. Това беше през 2000 година, сега сме 2016  и все още танцов театър и съвременен танц са малко неясни понятия.

 

На изпита, когато ме питаха дали знам какво е танцов театър, си спомних, че съм гледала по Канал 1 част от спектакъл на Пина Бауш, в който танцуваха по вода в едната сцена, а на другата по цветя. И аз си казах тогава – това е невероятно, да имаш възможността паралелно с всекидневния си живот да изживееш нещо подобно! Та на изпита това им казах – танци по цветя и вода и Пина Бауш. И впоследствие след като навлязох в материята се оказа, че наистина тя е „майка“ на танцовия театър. Пина Бауш казва – аз си избирам танцьорите по погледа, а не по уменията (естествено трябва да са технични), но най-вече връзката с тях. В НБУ бях около две години, след което се записах в НАТФИЗ, защото тогава се появи тази специалност и там. И така започна моята среща с това, с което се занимавам и до днес.

 

Но като по-кратък отговор на този въпрос – естествено, много съм се съмнявала - дали имам талант достатъчно? Дали това искам да правя? Защото не е лесно... Пътят до сцената е труден, както и пътят до реализация на спектакъл.

 

Ще ни разкажеш ли повече за кандидат-студентския изпит в НАТФИЗ?

 

Ана Митева - танцов театър
Снимка: Светослав Николов

Историята там е много интересна. В първия час в НБУ, в който имахме греъм техника, преподавателката ни Таня Соколова ни сложи на земята и ни каза – вдишвайте през главата и издишвайте през таза. Последва пауза за осмисляне и след това си казах – добре, ще опитам да вдишам през главата и да издишам през таза. И се оказа, че мозъкът наистина до такава степен владее тялото като усещане и те двете са по такъв начин свързани, че наистина можеш да усетиш въздухът как минава през главата и излиза през таза - от една страна играе въобръжението, но от друга страна наистина може да се контролира това усещане.

 

Аз се влюбих в тази сила, която човек притежава.

 

И кандидатствайки в НАТФИЗ въобще не се подготвях, понеже знаех, че искам това да правя. Трябваше да имаме подготвени следните материали – драматичен монолог, две басни, една песен, една проза, танцови етюди – класически танц, исторически танц, народен танц... доста обемен материал. Народният ми танц беше на една негърска музика. Попитаха ме какъв ти е народния танц, казвам им – ами той е на едно негърско племе и е ритуален танц за добра реколта. Реших, че няма как да знаят какви движения има и просто се мятках като луда към небето, към земята и изпращах молитви. Историческият танц го представих като китайски бален танц, който се е играл на баловете в китайския двор. Бях си намерила китайска музика и по същия начин взаимствах някои елементи. Всичко беше импровизация от моя страна, мисля, че имах само един подготвен танцов етюд. Просто за мен беше проформа този изпит - аз знаех, че ще ме приемат и ме приеха, и просто продължих обучението. Малко пъти в живота си съм била така уверена за нещо. Сега с повече опит не съм толкова уверена.

 

Какво е усещането да учиш в НАТФИЗ и хареса ли ти обучението там?

 

Ана Митева - танцов театър
Снимка: Светослав Николов

За съжаление системата за обучение не е много добре адаптирана за танцов театър в НАТФИЗ. До голяма степен техниката си придобих от гостуващи хореографи. Тогава имаше едно танцово училище Nomad Academy и канеха хореографи и преподаватели от чужбина – балканските страни, Франция, Германия и др., и който и да гостуваше отивах и като гъба попивах знания, защото в НАТФИЗ нямаше възможност да се научи толкова много. И така се сформира някакъв стил от всичко по малко.

 

Трудна ли е реализацията след завършване на подобна специалност?

 

Единственото място, където танцьори като нас могат да бъдат постоянно ангажирани е балет Арабеск, но не всеки има интерес за там, а и не всеки е подходящ. Освен това заплатата не е особено добра... Понякога да си на свободна практика е по-удачно, защото могат да се поемат повече ангажименти. Ние сме творци-актьори за Танцов театър на свободна практика, т.е. когато завършваме трябва да започнем да правим свои проекти. Не всеки успява. На мен ми е трудно да направя свои проекти – трябва да намеря финансиране, екип, да съм двигател на целия този проект. Но съм правила - имам два реализирани спектакъла, няколко танцови миниатюри, две-три от които са печелили награди на конкурси за съвременна хореография. Т.е. има припознаване за успех, но трябва постоянство и постоянно да бъдеш от един спектакъл в друг. Също така е нужно да има пространство и екип. Засега пътят ми върви странно, не е пропорционален, но паралелно с това се оказва, че много добре ми се отдава да преподавам танц – основно съвременен танц и танцова импровизация. Това правя от 2009 година, като съм преподавала в различни школи. Първо започнах в МОНТФИЗ, след това SOHO и VS Dance. Работила съм и в театри като хореограф – нещо, което ми беше много интересно. През 2012 г. направихме изключително успешен мюзикъл „Скачай“ в театър София, който все още се играе. Екипът е млад, с български автор и български композитор.

 

Това е най-добрия начин да се вплете театъра с танца в едно – чрез изразното средство на тялото и изразното средство на духа и ума.

 

Ана Митева - танцов театър

В момента съм в майчинство и се отдавам на своята дъщеря, защото установих, че каквото и друго да правя би било половинчато. Така пък се появи „Мама и бебе танцуват“ , а по-късно и „Танцови игри“. Идеята е майките да се забавляват, раздвижват, слушат и танцуват на хубава музика и всичко това – заедно с дечицата си! Общуваме помежду си, а децата също. Оказа се изключително интересно, разтоварващо и развива много силна връзка между бебето/детето и майката. Емоцията е невероятна и аз съм повече от щастлива, че съм инициатор на нещо толкова позитивно, красиво и полезно!

 

Била си танцьор, хореограф, преподавател...

 

А вече и майка. Първо танцьор, после хореограф и преподавател.

 

Къде се чувстваш най-добре?

 

Като майка. Много се променят нещата във времето. Понякога като танцувам активно ми се е искало аз да поставям и да съм отвън, за да гледам какво се случва. Друг път когато съм поставяла ми се е искало аз да танцувам. Когато дълго време преподавам се чувствам изхабена и искам и да поставям, и да танцувам. Сега съм на етап, в който искам да танцувам и може би най-накрая е дошъл момента, в който бих поставяла сама на себе си. Имам идея в главата си и искам да започна да работя върху нея. Правят ми се вече моноспектакли или в сътрудничество с гост-актьори, гост-музиканти и гост-певци. Такива едни проекти... за душата.

 

И най-накрая се надявам да дойде момента, в който като кажа на някой, че се занимавам със съвременен танц или с танцов театър да знае какво представлява.

 

Ана Митева - танцов театърПопуляризирането на съвременния танц е наша мисия. Ние сме няколко випуска от НАТФИЗ и НБУ и като цяло почти всички танцьори, които се занимаваме с танц в България, се познаваме. Трябва да направим така, че да стигаме до по-широк кръг от хора, дори това да означава да бъде направен един, в добрия смисъл на думата, комерсиален спектакъл, на по-разбираем танцов език, който да запознае по-широк кръг публика с това изкуство. Аз мисля, че българинът обича да гледа танц, той е музикален и ритмичен, танцът е в кръвта му, но може би пътят, по който развиваме съвременния танц е малко неправилен, защото ние взаимстваме отвън - от Европа или САЩ, където е в по-комерсиална форма. Не го развиваме спрямо нашето усещане и натюрел, а копираме и впоследствие вече даваме някакво авторство. За мен най-важното е да има един център със сцена, със зали, който да е за танц и театър. В противен случай няма смисъл да има всяка година зъвършващи "Танцов театър'. От моя випуск примерно сме само двама, които се занимаваме с това. Тъжно е, защото с това, което учим, впоследствие трудно се реализираме. Аз също не се занимавам пълнокръвно с танц и театър, поне не до такава степен, каквато би ми се искало. На фона на милата ни родна картина като че ли е съвсем нормално да не са съвсем уредени нещата. Но предвид, че театрите и операта са пълни, може да има развитие, просто имаме нужда да сме по-обединени и да се направи хубава популяризираща кампания. Трябва да се разработи проект, да се намери финансиране и една цяла сграда да бъде построена.

 

В момента с моя приятелка разработваме проект за хора в неравностойно положение най-общо казано, които да покажат как в тяхното положение може да се танцува, да се пее, да се твори, да се рисува.

 

Може ли да се каже, че танцьорът се развива професионално когато стане хореограф?

 

Ана Митева - танцов театърЧестно казано танцьорът е професионалист когато започне да си изкарва прехраната с това, което прави. Дали като танцьор или като хореограф това е личен избор. Не всеки иска да е хореограф, не на всеки му е интересно. Има хора, които не са добри танцьори, а са добри хореографи, което звучи парадоксално, но е възможно да направиш хубав спектакъл, без да си голям специалист в танца. Всеки трябва да прави това, което иска, това, което усеща отвътре и има сила за него да го прави. Дори да е в периоди различно, но да се впусне в него и да го изразходи.

 

А има ли вариант за теб да преподаваш в училище, мислила ли си за това?

 

Да, това също е вариант. Трябва малко да преквалифицирам. Много искам да уча танцова терапия, но в България все още я няма.

 

Какво е значението на музиката в танца?

 

Различно е. Понякога една музика просто много ми харесва и започвам да работя по нея, а друг път се увличам по самия процес на движение без да имам музика. Много ми е любимо да работя нещо без музика, просто като принцип на движение. Това, което правим напоследък с моите майки от „Мама и бебе танцуват“ е да откриваме движение в предметите, т.е. движения в обкръжаващия ни свят. Имам предвид дори в най-баналните неща, например химикал, лист, стени, дръжка на врата, решетка на прозореца – в самите форми когато сме в залата, а когато сме на открито – в заобикалящата ни природа. Идеята ми е до такава степен да може човек да отвори сетивата си, че да стане приемник на обкръжаващия го свят. Как би танцувала дръжката ако можеше да танцува? Когато съм работила с деца съм наблюдавала, че няма никакъв проблем за едно дете да изтанцува дръжка, но когато станем по-големи възприемаме понятията по друг начин и за нас дръжката не танцува, предметите не танцуват. Сега с майките сме на етап преоткриване на света чрез децата. На всяка една аз давам задачи за импровизация чрез танците, всяка една си изработва определена комбинация и аз я адаптирам в танц. И когато пусна някоя музика изведнъж се оказва, че тази музика прекрасно пасва.

 

Това за мен е много хубав момент – когато откриваш и нареждаш пъзела на танца.

 

Имаш прекрасна дъщеричка на една годинка. Как промени ежедневието ти майчинството, продължаваш ли да танцуваш?

 

Ана Митева - танцов театър
Снимка: Йосиф Аструков

Когато родих почти веднага се върнах в залата да преподавам, но постепенно това започна да ми натежава, защото малката вече растеше и изискваше много повече грижи и енергия. Затова реших да се водя от нея и да да променя всичко като започна да водя танци заедно с нея. Всичко ми се промени, наложи ми се да съм домакиня, да се грижа за къщата. Може би и  защото съм човек на изкуството преди това не бях от типа жени-домакини. Но пък мога да кажа, че тази не съвсем интересна дейност ми помага да си правя животът интересен – пускам музика и танцувам, импровизирам

 

Когато човек има необходимост винаги намира начин да твори, да се забавлява, да е ведър.

 

Скоро започнахме втора група на курса „Мама и бебе танцуват“ – едната е за бебета до една година, а другата от една до три години. Във втората група танците са съобразени с поотрасналите бебета, които вече ходят и щъкат. Представляват една игра с акробатични елементи, които натоварват майкита, а и бащите, които имат желание. Най-интересното е, че винаги хората, които се занимават с едно нещо заедно, стават общност. Танцът сплотява, танцът е една прекрасна емоция – не може човек да танцува намръщен. Има музика, а музиката носи допълнителна емоция. Движението те кара да се чувстваш щастлив, защото когато човек се движи се отделят хормоните на щастието. И съответно с едни хора имаме прекрасни моменти заедно и с тях ставаме много близки.

 

Лесно ли се работи с хора, които са любители, а не професионалисти?

 

Ана Митева - танцов театърИнтересно ми е да работя с хора, които са непрофесионални танцьори, защото професионалният танцьор е много концентриран в техниката и трудно се поддава на импровизация, трудно е автентичен. Искам да започна да работя в екип с такива хора, да взаимствам от тях идеи, като аз да водя процеса и това да бъде представено пред публика. Мечта ми е да отворим по-широки врати за това изкуство, а не да си стоим в малки зали и като че ли пред една и съща публика. Иска ми се да достигна до обикновените хора, не точно със съвременния танц, а въобще с танца като изкуство и не толкова с професионалната му страна, а по-скоро с терапевтичната. Най-естественото състояние на човек е да се движи, не сме създадени да бъдем статични. Децата са страхотен учител в това отношение, защото те са постоянно в движение и това им е начин на живот

 

Какви хора посещават курсовете ти?

 

Най-прекрасните хора. Дори една ученичка ми стана най-добър приятел във времето. Обикновено това са хора, които искат нещо различно да се случва в живота им и искат това нещо да бъде свързано с танца, а също и да бъдат творци.

 

Като че ли много хора на изкуството мечтаят да се развиват извън България – може би заради по-широкото поле на изява или пък примамени от по-добро заплащане. Мислила ли си за това?

 

Постоянно стои пред нас този въпрос. Възприемам чужбина не като различно и чуждо място, а по-скоро като нещо ново и различно - друг град, друга среда, друга атмосфера. Партньорът ми работи в националната опера като балетист. След като се пенсионира би ми било интересно да се преместим и живеем другаде, просто за разнообразие.

 

А как се случи любовта между вас?

 

Ана МитеваЗапознахме се на едно парти. Аз много си го харесах, защото разбрах, че е танцьор и си казах, че ще го вербувам за съвременен танц, нищо, че е балетист. Цяла нощ с него бяхме във вихъра на танца, след което се разделихме. Аз, лягайки си, буквално бях издигната от пеперуди в стомаха и си казах – ах, какво се случва...След няколко безсънни нощи и неизядена храна се срещнахме и много скоро след това се запъти към нас малката Емануела.

 

Наскоро си танцувала в психодиспансер по случай Деня на психичното здраве. Какви емоции ти донесе това и има ли връзка с проекта, на който също си се посветила, отнасящ се за хора в неравностойно положение?

 

Беше изключително вълнуващо за мен да танцувам пред публика отново. И то не каква да е. Чувствах се изключително жива и творяща, бях щастлива да предам емоцията си, чрез танц... Но тези хора, чиито ум, дух и тяло страдат, те се радваха на музиката, танца и пеенето... Някак усетих отново лечебната сила на изкуството.

 

Какво се надяваш да ти донесе бъдещето в творчески и личен план?

 

Иска ми се бъдещето да си остане загадъчно и пълно с изненади. Но си пожелавам да изградя поне един моноспектакъл, още много танц и общуване с добри и качествени хора. Също едно братче за Ема и може би още някое животинче и нова кола, която да карам с новата ми книжка. Искам най-вече здраве за цялото ми семейство и близки хора. И на последно място, но най-много от всичко - повече хора да откриват свободата, която танца ни носи, воден от чудото, наречено музика!

 

Заглавна снимка: Иван Иванов

Видео: Анна Андреева и Чавдар Чернев

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар

Моля, пишете на кирилица. Добрият тон е задължителен. Коментари, които не отговарят на тези условия, ще бъдат изтрити.

Анкета

Кои са професиите, за които искате да научите повече?
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
  • Гласували: (0%)
Всички гласували:
Първо гласуване:
Последно гласуване:

ИЗБРАНИ ЦИТАТИ

                                                                                                                                                                                          Виж всички

абонамент за бюлетин

Харесайте ни във Facebook


×

Последвайте ни във Facebook